Защо не можем да отслабнем

Инсулинова резистентност, заболявания на щитовидната жлеза и нарушения в кортизоловия ритъм са сред най-честите ендокринни причини за покачване на теглото. Напълняването невинаги е резултат единствено от неправилно хранене или липса на физическа активност. В редица случаи зад покачването на килограмите или трудното отслабване стоят нарушения в ендокринната система. Това обяснява ендокриноложката доц. Цветелина Тотомирова.

По думите й ендокринната система участва пряко в регулацията на метаболизма и затова нарушенията в нейната функция често се отразяват върху телесното тегло. „Ендокринната система е ангажирана с метаболизма на организма и затова много често нейни нарушения водят до промяна в този метаболизъм и съответно рефлектират върху трупането на телесно тегло“, посочва доц. Тотомирова.

Според специалистката едно от най-разпространените състояния през последните години е инсулиновата резистентност. „Организмът произвежда повишени количества инсулин, които успяват да поддържат кръвната захар, но оказват влияние върху метаболизма на мазнините и стимулират складирането на излишната енергия като мастни запаси”, обяснява тя.

Сред честите причини за покачване на теглото са и заболяванията на щитовидната жлеза, особено когато е налице намалена функция. „Когато имаме тенденция към понижена функция на щитовидната жлеза, метаболизмът се забавя и това може да доведе до повишаване на телесното тегло”, каза още доц. Тотомирова. Нарушенията в отделянето на кортизол също могат да предизвикат сериозни метаболитни промени и да затруднят контрола върху килограмите.

Специалистката съветва хората да потърсят помощ, когато въпреки усилията си не успяват да намалят теглото си за разумен период от време. Изследванията се назначават индивидуално според конкретния случай и симптомите на пациента. Най-често се проследяват функцията на щитовидната жлеза, нивата на инсулин, кръвната захар, кортизолът, както и показатели като липиден профил, пикочна киселина и чернодробни ензими.

Регулацията на апетита е сложен процес, в който участват множество хормони. Един от най-важните е грелинът, известен като „хормона на глада“. „Повишените нива на грелин ни карат да се чувстваме постоянно гладни и предизвикват желание за хранене”, обяснява доц. Тотомирова. Хормонът се произвежда основно в стомаха и играе ключова роля в контрола на хранителното поведение.

Затлъстяването от поне 20 години се разглежда като заболяване, а не само като естетичен проблем. Доц. Тотомирова смята, че когато хранителният режим и физическата активност не са достатъчни, медикаментозното лечение има своето място. „Употребата на медикаменти не е нещо лошо. Това е реално лечение на реално заболяване”, подчертава специалистката. Тя уточнява, че съвременните лекарства трябва да бъдат назначавани и проследявани от лекар, а не да се приемат самоволно.