Високият прием на наситени мазнини, свързан с увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания

Прекомерната консумация на основните наситени мастни киселини увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и те трябва да се заменят с ненаситени мазнини, пълнозърнести въглехидрати или растителни протеини, като част от ефективен превантивен подход, съветва обстойно проучване на изследователи от Харвардски университет*.

Проучванията посочват, че по-високият прием на основни наситени мастни киселини, като тези, намиращи се в твърдите сирена, пълномасленото мляко, маслото, говеждото месо, шоколада и палмовото масло, е свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Ненаситените или т.нар. „есенциални“ (незаменими) мазнини следва да бъдат част от всекидневното меню, като добро количество Омега 3 и Омега 6 може да бъде отткрито в някои растителни масла (рапично олио, ленено масло), продуктите за мазане (базирани на растителни масла, като например новото поколение трапезни маргарини), семена, ядки и мазни риби.

„Традиционно ние консумираме повече продукти, богати на наситени мазнини и приемаме по-малко количество плодове и зеленчуци, фибри и риба. Тези наши хранителни навици са сред основните фактори за сърдечно-съдовите заболявания, които са на първо място като причина за смърт**. Замяната на наситените мастни киселини с поли- и мононенаситени такива е в съответствие и с националните препоръки за хранене, които ние като професионалисти сме разработили за подобряване на здравния статус на българите. Намаленият енергиен прием на наситени мазнини в полза на растителни мазнини води до по-балансиран и здравословен хранителен режим“, коментира проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.

Според цитираното изследване на Харвардски университет, заместването на 1% от дневния енергиен прием от комбинираната група на тези основни наситени мастни киселини с еквивалентна енергия от полиненаситени мазнини, мононенаситени мазнини, пълнозърнести въглехидрати или растителни протеини, е установено, че намалява риска от коронарно сърдечно заболяване с 6-8%.

         „Препоръките за хранене трябва да подкрепят заместването на наситените мазнини с ненаситени мазнини или пълнозърнести въглехидрати като ефективен подход към предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания“ съветват учените от Университета Харвард.

Резултатите показват, че най-често консумираните основни наситени мастни киселини са лауринова киселина, миристинова киселина, палмитинова киселина и стеаринова киселина, които най-често се откриват в твърдите сирена, млякото, говеждото месо, и които отговарят за около 9-10% от общия енергиен прием на участниците в изследването. Всяка една от тези наситени мастни киселини е асоциирана с повишен риск от коронарни сърдечни заболявания.

Според изследователите е важно да се фокусираме върху цялостната здравословна диета, отколкото върху отделни хранителни съставки, защото хранителните модели могат да бъдат по-съвместими с това как хората приемат хранителните вещества, и тези модели могат да предскажат риск от сърдечни заболявания. Те обясняват, че фокусирането върху наситените мастни киселини може да доведе до диета, която постига една цел - ниско съдържание на наситени мазнини, но не успява да посрещне друга, свързана с висок прием на рафинирани въглехидрати.

„Диетичните модели биват одобрявани по национални стандарти и тези насоки са за повишаване приема на единични хранителни вещества, които, въпреки че са ясни за учените, често са объркващи за обществото и нарушават ефективността на хранителните препоръки“, коментира Проф. Попов.

Повече за изследването: Анализирани са данни от две големи, лонгитудинални, кохортни проучвания, проведени в Съединените Щати, включващи 73 147 жени в „Здравно проучване на медицинските сестри“ от 1984 до 2012, и 42 635 мъже в „Последващо проучване на здравните специалисти“ от 1986 до 2010. Диетичният прием сред участниците е записван на всеки четири години, заедно със случаите на сърдечно-съдови заболявания. Смъртните случаи са регистрирани чрез преглеждане на Националния индекс на смъртност, чрез близки роднини или пощенски служби.

Всички участници не са били засегнати от съществени хронични състояния и проучването взема предвид набор от фактори, които може да са повлияли на резултатите, като демографски фактори и такива, свързани с начина на живот. Базирано на относителните оценки на риска, авторите преценяват, че намаляване на риска би било свързано със замяната на наситените мастни киселини с по-здравословни хранителни вещества.

Относно разликата на прием на наситени мазнини между групите с висок и нисък прием, абсолютни намаления на риска са изчислени по следния начин: 106 случая на коронарно сърдечно заболяване на 100 000 общи години (общите години на хората, участвали в проучването за съответния период), ако са заместени от полиненаситени мазнини, 71 случая за 100 000 общи години ако са заместени от мононенаситени мазнини, 83 случая за 100 000 общи години за пълнозърнести въглехидрати, и 95 случая за 100 000 общи години за растителните протеини.

За всеки 1% на заместена енергия, тези намаления на риска са 23 случая за 100 000 общи години за полиненаситени мазнини, 15 случая за 100 000 общи години за мононенаситени мазнини, 18 случая за 100 000 общи години за пълнозърнести въглехидрати, и 20 случая за 100 000 общи години за растителни протеини.

Това е наблюдателно проучване, затова не могат да бъдат направени твърди заключения за причината и ефекта. Въпреки това, авторите казват, че техните резултати са в съответствие с предишно проучване, което е показало ползите от заместването на наситените мастни киселини с по-здравословни хранителни съставки.

###

*Проучването е публикувано от BMJ, водещ доставчик на знания в областта на здравеопазването, който цели да усъвършенства здравеопазването по целия свят чрез споделянето на знание и експертиза за подобряване на опита, резултатите и стойността .

Повече за проучването Прием на единици наситени мастни киселини и риск от сърдечно-съдови заболявания при мъже и жени от Съединените Щати: две лонгитудинални групови проучвания: http://www.bmj.com/content/355/bmj.i5796

**По данни на Световна здравна организация - Non Communicable diseases, Country Profiles 2014.