Собственици на къщи за гости в Пиринско, повечето построени с държавни субсидии ги обявиха за продан

Масова продажба на къщите за гости, почти всички от които бяха направени с европейско финансиране през периода 2007-2013 г., са очакваните последици от продължаващата вече трета година пандемия от коронавирус в страната, в която периодично държавата поставя ограничения за клиентите им.

Сайтовете на имотните агенции са препълнени с такива предложения от Благоевградска област, които при това държат рекорд по цени в цялата страна. Например докато една къща за гости в с. Кранево, разполагаща с 16 стаи и построена на 800 метра от плажа, се предлага за 282 000 EUR, тоест по564 EUR/кв.м, в Благоевградска област цени под 1000 евро кв.м няма.

В гърменското с. Марчево за продан е обявена най-личната къща за гости – „Слънчев рай“

Тя е за 12 души, разположена е на площ от 1500 кв.м, а собственикът й Димитър Мачков от няколко месеца пробва пазара ту с 300 000 евро, ту с 400 000 евро с ДДС.  „Тя е най-посещаваната в общината, даже имам проект за още една такава къща точно до нея с разрешително за строеж, но я продавам, защото бизнесът е общ със сестра ми и причините са неразбирателство в управлението“,  уточни Мачков.

Иначе „Слънчев рай“ е с минерална вода, външен басейн (33°C) с шезлонги и чадъри и открито джакузи (40°C). Работи целогодишно.

В Сандански къща за гости с разгърната застроена площ от 650 кв.м и по-малко от половин дка двор държи цена 350 000 евро /сн. 2/. Тя е разположена над Парк хотел „Сандански”, има ресторант, конферентна зала, летен бар и 2 летни панорамни тераси.

На 350 000 евро продажна цена се е спрял и собственикът на  двуетажна къща за гости в популярното с минералната си вода разложко с. Баня.

Освен 7 стаи и 1 апартамент собственикът е наблегнал при описанието й и на полуетажа, проектиран като механа с кухня, но спокойно можел да бъде изпълнен като спа център с минерална вода, защото не е довършен. И той е метнал въдицата с информацията, че къщата има разрешение за строителство на още един етаж. Романтичната част от описанието включва „цветни лехи в двора, които през пролетта разцъфтяват с над 600 лалета, през лятото – с благоуханна лавандула, а наесен – с чудесни астри. В градината има редки растителни видове: магнолия, гинко-билоба, лофант (тибетска билка), над 12 вида декоративни иглолистни дървета и храсти, клематиси, рози; плододаващи асми с френските сортове „Пино ноар”, „Мускат отонел”, „Каберне совиньон” и „Велика” – български десертен сорт“.

„С тази къща купувате не само постройка, сдобивате се и с привързани към нея клиенти, които са заспивали на двора под звездите, които са пълнили шепите на децата си с ягоди там или с удоволствие са вкусвали узрелите червени гроздове“, приповдигнато обяснява продавачът.

Богат пазар от къщи за гости има и в курортното градче Банско.

Тук се предлага и най-евтината в региона – с разгърната застроена площ от 600 кв.м и дворче от едва 50 кв.м, която собственикът е оценил на 375 000 лв. Рекламирана е с местоположението си – на 5 мин. с кола от гондолата и на 3 мин. пеш до центъра,с 6 двойни стаи и 3 апартамента, барбекю и огромни мазета.

В съседство се предлага и друга къща, на която продавачът – малко известна имотна агенция, не е обявил цена, но пък е посочил точната квадратура от 238 м. плюс двор от 375 кв.м. Къщата е ремонтирана основно през 2018 г., има 6 стаи и се намира на 600 метра от лифта и центъра на града.

Отново в Банско изборът на кандидатите да придобият имот за отдаване под наем включва 4-етажна къща с 6 стаи и 3 апартамента за 165 000 евро, 3-етажна с 6 стаи за 220 000 евро и много др.

В съседното на Банско с. Места пък се предлага половин дка с проект на къща за гости срещу 27 000 евро. В рекламата е включена разположената в момента оборудвана каравана и възможността на мястото да се сложи надуваем басейн, хамак, маси и пейки за отдих, както и „безпрепятствена панорамна гледка към планината и близките поляни“.

Припомняме, че бумът на къщите за гости бе преди 14 г., когато бе отворена Програмата за развитие на селските райони на Държавен фонд „Земеделие“, изискваща минимално собствено финансиране и около 400 000 лв. безвъзмездна помощ за превръщане на малките села в страната в курортен рай за почиващи. През 2019 г. предишният главен прокурор Сотир Цацаров разпореди проверки на всички 746 проекти за къщи за гости, финансирани по програмата, защото заради изминалите 5 г. от построяването им ДФЗ вече нямаше правомощия да провери състоянието им. Проверката откри огромни нарушения, най-фрапиращите от които бяха повсеместно ползване на къщите за гости за лични резиденции  на бенефициентите. След прокурорските проверки 24 от тях върнаха парите без обжалване в съда и възстановиха в ДФЗ  520 000 лв., всичките наказателни процедури обаче бяха 251 на стойност 46 млн. лв. и до момента от тях са приключили едва 90 дела.

Веднага след изтичане на 5-годишния мониторингов срок по проектите хората, условили щедрото държавно финансиране, но видимо без намерение да развиват туризъм, започнаха несмели опити да продават къщите за гости и през 2020 г. стартът на тези продажби в региона бе даден от собственика на 3-те луксозни къщи за гости в санданското с. Любовище Валентин Иванов Балтов. Същият определи продажна цена на малкия си ваканционен комплекс „ВИП-Любовище“ от 450 000 евро без ДДС.

Общата стойност на комплекса по документи е 581 646 лв., от които получената от Балтов субсидия бе 391 160 лв., така че инвестицията му се изчислява на по-малко от 200 000 лв. Всъщност „ВИП-Любовище“ бе една от първите санкционирани фирми, след като проверяващите от фонда посетиха луксозния комплекс в китното санданско селце и установиха, че там почиващи няма. Според последния финансов отчет на фирмата от 2020 г. и справка в Търговския регистър Балтов още не е успял да продаде къщите си за гости, текущата му печалба за годината е била едва 9000 лв., а задълженията му са 291 000 лв., които трябваше да върне на ДФЗ. Преди броени дни обаче сагата с „ВИП-Любовище“ завърши в съда с хепиенд за Балтов – магистратите отмениха акта на ДФЗ, според той който трябваше да им върне огромната сума, тъй като е издаден след 5-годишния мониторингов период, изтекъл още на 21.06.2017 г. /струма/