Синдикати и надзиратели излизат на протестно автошествие
В продължение на започналите действия на КНСБ и КТ "Подкрепа", породени от "тревогата за ефектите на кризата върху доходите и живота на българските граждани", на 11 ноември двете конфедерации организират протестно автошествие в София и протестен митинг пред сградата на Народното събрание.
В демонстрацията ще се включат стотици превозни средства от цялата страна, като колоната ще премине през централните софийски булеварди и улици.
В цялата страна на браншово и регионално ниво, както и в отделни предприятия, продължават протестните акции на двата синдиката, започнали през септември. Чрез механизмите и на колективното трудово договаряне работещите настояват за увеличение на заплатите поне с размера на кумулативната инфлация, която на годишна база през септември достигна 18,7%.
Синдикат на служителите в затворите в България заявява своята позиция и подкрепя съвместните действия в протеста на Конфедерация на труда "Подкрепа" и Конфедерация на независимите синдикати в България, обявен на 11.11.2022г. от 11,00 часа, в град София, пред Народното събрание.
Синдикатът на служителите в затворите в България се присъединява солидарно към справедливите искания на КТ "Подкрепа" и КНСБ и настоява за увеличение на средствата за заплати в Бюджет 2023 г., за заетите в публичния сектор и всички сфери на икономиката.
Очакваното от обществото високо професионално ниво в сектор "Сигурност" трябва да бъде мотивирано от условия на работа, съответни на тези в другите страни-членки на ЕС, и от предсказуема система на заплащане, която отразява важността на задачите, които служителите имат, посочват те.
От години наред разрешаването на натрупаните проблеми по отношение на възнагражденията и условията на труд в Министерството на правосъдието, са наша кауза. Провели сме редица протести, шествия и акции, чиито брой загубихме и със съжаление отбелязваме, че в последните 13 години, това е била единствена крайна мярка нашите искания да бъдат чути.
Унизителното положение на работещите българи е ясно за всички, особено в светлината на статистиките, които определят България, като страната с най-ниската минимална работна заплата в ЕС, заявяват надзирателите.
"Ето защо, настояваме Министерски съвет на Република България да внесе законопроект за държавния бюджет за 2023 г., който залага увеличение на минималната работна заплата от 710 лв. на 850 лв. и актуализация на заплатите в бюджетния сектор с 15%", подчертават още надзирателите.
В декларация на КНСБ и КТ “Подкрепа” се казва, че България се намира в много важен момент. Опасяваме се, че ще бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена за пореден път върху работещите хора, въпреки че ние – техните представители, многократно сме предупреждавали за ефектите, до които води липсата на адекватна политика по доходите.
"Страната ни посрещна тази криза на дъното по трудови възнаграждения в ЕС и на първо място по ниво на неравенства. За съжаление, правителствата ни през последните години не се стремят достатъчно, за да изградят истинска социална държава, гарантираща справедливо разпределение на създадените блага", заявяват синдикатите.
Те настояват за следните мерки:
В областта на доходите
Ръст на доходите до края на 2022 г., който да компенсира кумулативното нарастване на инфлацията. През септември 2022 г. спрямо септември 2021 г. тя достигна 18,7%.
Ръст на минималната работна заплата от 710 лв. на минимум 850 лв. от 1 януари 2023 г.
През 2023 г. ръст с минимум 13% на всички работни заплати в частния и бюджетния сектор. За агенциите, работещи на терен, да се гарантира ръст от минимум 20%.
Въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата още през 2023 г., което ще стимулира потреблението и намали неравенствата.
Стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер.
Относно зеления преход и енергетиката
Отменяне на ангажимента, записан в Националния план за възстановяване и устойчивост, според който в следващите 3 години трябва да намалим въглеродните емисии с 40%. Ако това не се случи, ще загубим енергийната си независимост.
Приемане на национален план за справедлив преход, създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищните регион“ и незабавно стартиране на картографиране на уменията на работещите с цел подготовката им за нови работни места. Осигуряване на достатъчно инвестиции в „Мини Марица-изток“, за да бъде гарантирана дейността на дружеството.
Гарантиране от държавата на финансови пакети за компенсации на засегнатите работници и служители при реорганизация на дейността на предприятието при прехода към нисковъглеродна икономика.
Отлагане на плановете за либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители след 2025 година.
Приемане на дефиниция за енергийно уязвими потребители до края на 2022 година и въвеждане в действие на механизъм за финансова подкрепа преди освобождаване на цените за домакинствата.
По отношение на трудовите и синдикалните права
Сумирано изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем процес на работа.
Транспониране на изискванията на Директивата за адекватните минимални работни заплати и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС в нейната цялост. Това означава, освен ръст на МРЗ, достигане на 80% покритие на работещите с колективни трудови договори.
Гарантиране на правото на колективно договаряне за всички държавни служители, както и криминализиране на всички деяния, насочени срещу правото на синдикално сдружаване.