С кого Борисов ще раздели властта този път? Игрите на Радев и Цветанов...
С преодоляването на кризата от коронавирус, политиката бързо възстановява позициите си в общественото пространство.
Политиците смениха загрижените физиономии с нахъсани и започнаха все по-често да напомнят, че до редовните парламентарни избори остава по-малко от година. Предишните бяха на 26 март 2017 г.
Според Конституцията избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. А те изтичат на 26 март 2021 г. Датата на вота трябва да определи президентът Румен Радев. Щом мандатът на парламентът не е преустановен предсрочно, не се формира служебен кабинет – страната управлява действащият, който провежда и изборите.
Без съмнение Бойко Борисов ще обитава кабинета на министър-председателя на „Дондуков“ 1 до пролетта на следващата година.
Въпреки скандалите тип "италианско семейство" в управляващата коалицията, въпреки гафовете във властта и откритите противоречия между отделни министри и премиера. Изкарването на мандата ще е с цената на всичко. Проклятието "служебен кабинет" ще трасира докрай пътя на "Борисов-3"
А после?
Вярно, Борисов е казвал пред медиите, че следващия път може и да не бъде премиер, но той много неща е казвал.
Затова, ако вярваме на социологическите сондажи, вероятността да остане на поста и за четвърти мандат не е малък. Това отдавна го пророкува Георги Марков. А пък напоследък взе да познава...
Социолозите обаче са предпазливи – отчитат дивидентите, които управляващите получиха от първия, здравния, етап на корона-кризата, но предупреждават, че партията и властта вече са „уморени“. А се задава следващият етап от кризата – икономическият. За размера на тежестта му дори икономистите не се наемат да прогнозират, но предупреждават - ще е много, много трудно.
Затова и няма спор - партията на Бойко Борисов отново ще трябва да търси съюзници за следващ кабинет.
Но с кого ГЕРБ ще подели властта този път?
Досега партията никога не е успявала да постигне 121 мандата в парламента, за да формира самостоятелен кабинет. От 2009 г. включително досега са проведени четири избора за парламент, на които ГЕРБ е печелил съответно 117, 106, 111 и 95 мандата.
Първият кабинет на Борисов управляваше с негласната подкрепа на ДПС като правителство на малцинството.
Вторият бе съставен с Реформаторския блок.
Третият – с Обединени патриоти.
Може би следващият ще е с ДПС?
Или с БСП?
Или със Слави Трифонов? Едва ли обаче тези 10 – 12 % от избирателите, които днес декларират подкрепа за шоумена, ще се окажат достатъчни партията „Има такъв народ“ при първото си участие на избори да скочи в изпълнителната власт. Пък и Борисов и Трифонов в един управленски кюп!? Ще е повече от пародия!
ГЕРБ и ДПС?
Борисов неведнъж е казвал, че коалиция ГЕРБ – ДПС не може да има, но в същото време е подчертавал, че благодарение на Движението са приемани изключително важни за държавата закони, както и, че Ахмед Доган е най-големият политик на Прехода, от който всички трябва да се учат.
„С ГЕРБ имаме обща идеология, не виждам проблем за коалиция“, заяви неотдавна Йордан Цонев, зам.-председател на ПГ на ДПС.
В сегашния парламент ГЕРБ и ДПС заедно имат точно 120 народни представители. Ако съотношението на силите се запази и на следващите избори, такава властова конструкция е много вероятна. Но тя ще балансира на ръба на мнозинството и ще се нуждае от явната или скрита подкрепа на още една парламентарна група. Това със сигурност няма да са Обединени патриоти.
„Ако ГЕРБ реши да включи ДПС в управляващата коалиция, това би означавало, че групата на Обединени патриоти автоматично ще се превърне в опозиция“, заяви категорично депутатът и зам.-председател на ВМРО Искрен Веселинов.
Патриотите обаче отново биха били партньор на ГЕРБ, ако на следващите избори „Възраждане“ и партията на Слави Трифонов не накърнят електоралната им сила. И ако ВМРО и НФСБ продължават да са заедно.
ГЕРБ и БСП?
Тук неизвестните са също много.
На първо място, свързани с лидерския въпрос в левицата.
Ако Корнелия Нинова продължи да води столетницата, за никаква коалиция с ГЕРБ не може да става и дума. Твърдата опозиционност е запазена марка на Нинова и по този въпрос тя не проявява „гъвкавост“.
За разлика от заместника си в партията и предендент за пост №1 на "Позитано" 20 Кирил Добрев. В червените групи във Фейсбук се разпространява запис от тайна партийна сбирка, където Добрев казва " и съм склонен да се заиграе с ГЕРБ не ...“, изречението не е довършено, но вероятно това е достатъчно като сигнал и заявена позиция.
Разбира се, подобна реплика, дори ако не е напълно автентична, може да се тълкува по различен начин – от коалиция БСП – ГЕРБ, до задкулисна подкрепа за следващо управление на Борисов по аналогия на модела от първото му правителство. "Изгладнелите" в опозиция активисти на червената партия с две ръце ще прегърнат подобна идея, казват запознати с настроенията в столетницата.
Но дали електоратът ще бъде на същия акъл като актива?
И в каква кондиция за пазарлък ще бъде социалистическата партия? Опитът от последните четири избора недвусмислено сочи, че ако не е доволен от своите, електоратът на левицата я наказва, като не отива да гласува. Затова и спечелените мандати в парламентите от 2009 г. до днес „рязко скачат“ - от 40 в 41-ото Народно събрание, през 116 и 48 – в следващите два, до 79 – в сегашния 44-ти парламент. Ако тази амплитудност се запази и социолозите, които говорят за срив в доверието към червените, се окажат прави, с каква "армия" БСП ще влезе в следващия парламент - никой не се наема отсега да прогнозира. Нинова вкара 80 депутати в сегашния парламент и има хъса да не отстъпва от завоюваните позиции. А, ако Добрев застане начело на столетницата, колко ще са?
Кондицията на БСП ще зависи силно от кампанията по прекия избор на председател, която все още е на „пауза“ заради пандемията от коронавирус. В хода на кампанията от активирането на редовите социалисти партията може да се съживи като Антей, който получавал сили, докосвайки земята Гея – своята майка. Но никой не очаква червените да преминат чертата от 100 депутати.
Програмно правителство?
Това може да се служи само при следните обстоятелства - ако резултатите след изборите не позволят на нито една политическа сила да състави кабинет и при условие, че всички настоящи политически лидери отстъпят крачка назад и дадат път на нови, неопетнени хора. Това означава, че страната ще бъде изправена пред политическа или някаква друга мащабна криза и надпартиен екип ще бъде спасителен вариант.
Има още един фактор - президентът Румен Радев.
Държавният глава вече открито се държи като опозиция на ГЕРБ, но за разлика от БСП той не предлага алтернативни решения. Публичният пост му дава възможност да коментира и критикува властта, когато реши и за каквото сметне за нужно. Както всъщност правеше и Борисов след 2005 г. От позицията на столичен кмет днешният премиер сипеше критики към управляващата тогава Тройна коалиция и в народняшки стил обещаваше "възмездие". Борисов не е сменил стила си до днес. Той е неговата сила, но и основна слабост.
Защото утре може част от онези, които не харесват този тодорживсковски маниер на общуване с масите, да се обърнат към Радев. И да подкрепят "неговата партия". Чертите ѝ днес са доста неясни, но репликата „ако аз управлявах...“, която Радев „изпусна“ съвсем целенасочено преди два дни, е повече от ясна - разбрал е, че в президентството не се управлява. А той иска да управлява.
Впрочем бъдещето на Радев е също така неясно, както и на повечето политически играчи днес.
Видимото дистанциране на президента от БСП минира пътя му към втори мандат. Около Радев няма и екип, нито пък той успя да създаде свои поддържници или говорители сред научните, бизнес или интелектуалните среди. Ако допуснем, че амбицията му да „управлява“ минава през някаква форма на партийно строителство, то по всяка вероятност Радев ще последва съдбата на Първанов.
Странни анонси към президента за бъдеща "игра" отправя Цветан Цветанов. Докато беше Втори човек в ГЕРБ, Цветанов громеше Радев от парламентарната трибуна с повод и без повод. Днес, изгонен от властта, Цветанов хвали Радев и критикува ГЕРБ. Но в политиката няма вечни врагове, има вечни интереси.
А интересът на Цветанов е "да си върне" на Борисов. И намига към Радев за партньорство - засега само в някои от инициативите на Евро-атлантическия център за сигурност, където с охота присъстват представители на президентската институция.
„Шетането“ на Цветанов из страната все повече подхранва очакванията, че ще направи партия от недрата на ГЕРБ. Има и задокеанска подкрепа за проекта си, твърдят наши източници. И Борисов знае това. Цветанов вече открито говори за необходимостта от ново лидерство в държавата, за нови водачи, които да създават сигурност у хората, а не да всяват страх.
В близките месеци ще е любопитно да се наблюдава дали и как Радев и Цветанов “зад гърба“ на доскорошните си политически благодетели, ще създадат свои партийни дубликати.
Всички тези сметки обаче са без големия „кръчмар“ - кризата. Ако тя не е толкова голяма, както изглежда днес, ако бизнесът започне бързо възстановяване, ще се върне надеждата, а с нея ще се притъпи и желанието за промяна, което помпа всички опозиционни субекти.
Ако няма втора вълна на коронавирус след година, преживяното в ранната пролет на 2020-та ще бъде блед спомен.
Това обаче е малко вероятно.
Ковид-кризата оголи всички нервни възли на политическата система – както у нас, така и по света. И ще се наложи промяна. Във всички партийни централи отчитат общественото напрежение, съзнават, че идва краят на сегашния партийно-корупционен модел. Неизвестното ги прави нервни, отвяря поле за грешни ходове и фалшиви амбиции.
Каквото и да стане, Ковид-19 вече е политически играч - отложи или прекъсна по средата избори в редица европейски страни. На 15 март Франция гласува на първи тур на местни избори въпреки епидемията, но втори нямаше. Насрочените за 10 май президентски избори в Полша бяха отложени. Парламентарните избори в Македония трябва да са на 21 юни, но партиите продължават да спорят по датата.
Българските избори са далече - дотогава може да сме се „научили да живеем с коронавируса“. Но няма как да продължим да живеем по стария начин, дори отново Борисов и ГЕРБ да са мандатоносители. И това тресе всички.
Картите на масата вече са разбъркани. Старите играчи са уморени и изчерпани.
А новите? Кои са? Какво предлагат? Засега всичко е в корона-мъгла.Епицентър