Проф. Александрър Маринов: Видимо е, че Борисов търси цаката на Цветанов!

- Проф. Маринов, преди месец вие пръв развихте тезата, че премиерът Бойко Борисов подготвя своето оттегляне. Какво направи времето – опроверга ли ви или напротив – потвърди това? Количествените натрупвания от застъпващи се във времето скандали от първия ден на третия кабинет на Борисов достатъчни ли са, за да преминат в ново качество?

 - За да бъдем точни, лансирах и продължавам да поддържам хипотезата, че Бойко Борисов подготвя поредното измъкване от управлението под що-годе благовиден предлог – номер, който вече два пъти мина, макар и със спадащ успех. Замисълът е ясен – да се убеди обществото, че ГЕРБ искат да изпълнят предизборните обещания и съответната управленска програма, но това не става не по тяхна вина. Моята прогноза е, че ако трикът се потрети, ще се реализира народната поговорка „трети път стомна за вода“ но това е тема на друг разговор. 
Има много индикации относно наличието на такъв план, но най-видимата е пълното безразличие на премиера към изострящия се конфликт в коалиционния партньор. Ясно е, че както са тръгнали нещата, "Обединените патриоти" са пред скандален развод. А разпаднат ли се те, пада правителството - въпреки че има някакви аритметични възможности да се поддържа мнозинството, те са политически неизгодни. Още по-сериозни ще бъдат електоралните последици, следователно отново възниква въпросът кой е заинтересуван. Нещо повече, трудно можем да приемем, че агресивното поведение, например, на Волен Сидеров, не е съгласувано с премиера – все пак на атака е подложен вицепремиер. А Борисов не проявява никакво безпокойство, напротив, сякаш е доволен от грубите разпри при патриотите. Това ме кара да мисля, че „корабът потъва по план“. 
Що се отнася до скандалите, колкото и силни да са, те не могат да съборят едно българско правителство, ако не се задействат други фактори. Примери – колкото искате, особено ако отчитаме угодническите усилия на медиите да замитат под килима реалните последици от скандалите. Ще видим какво ще стане този път с причините за трагедията край Своге – тук се очертава дълбок разлом сред елитите и изглежда битката ще е кой кого ще прецака. Ако говорим обаче за по-широкия контекст на последиците от скандалите, те много бързо изхабяват последните остатъци от търпимост към това управление. Реалната поразяваща сила ще видим, след като паднат от власт – това вероятно ще е скоро. 

- Ако Бойко Борисов, чиито талант да общува с хората, е уникален в българската политика, наистина се оттегли, кой ще го замести? Няма ли да станем свидетели на явлението „на кого ни остави, бащице“? Така се случи не толкова отдавна - през 2013 – 2014 г.

 - Ако отново си позволя да уточня, Борисов е уникален със способността са си приписва лично всички (реални и мними) постижения и да прехвърля на другите провалите. Мисля, че формулировката „ако се оттегли“ е неоснователна – всеки политик рано или късно си отива, а Борисов е на власт вече 10 години и срокът му на годност е изтекъл. Истински интересната тема е как ще изглежда българската политика след Борисов, а това означава и след ГЕРБ. Явлението, за което говорите, имаше два основни субекта. Първият е клиентелата, а, както знаете, всяка клиентела, в т.ч. гигантската клиентела на ГЕРБ бързо си намира нови покровители. Вторият бяха „умните и красивите“, които изровиха земята Борисов да се върне на власт, но самите бяха употребени и прецакани. Вероятно същата участ ще споходи и патриотите. 
Няма да има всенародна скръб по „бащицата“, както нямаше по Симеон Сакскобургготски. С това не искам да поставя знак за равенство между двамата. От политиците се очаква да работят за благото на хората – само такива политици печелят доверието и уважението на народа. Мисля, че е крайно време и съвсем не е невъзможно такъв политик да застане начело на управлението на българската държава. 

- Възможна ли е договореност БСП – ГЕРБ при подобно оттегляне? Питам Ви, защото и в началото на прехода, и в края на 90-те бяхме свидетели на такива негласни договорки между елитите. ГЕРБ е на власт почти десет години, а това обикновено предизвиква реваншизъм.

 - Теоретично от българските елити може да се очаква всякакво съглашение, но в конкретния случай – едва ли, особено от страна на БСП. Те нямат интерес от такава сделка – ГЕРБ така или иначе вървят надолу и ще паднат, нужно е поне малко търпение. Това е, ако говорим за спечелването на властта като технология. Пред БСП има обаче друго голямо изпитание – да докажат, че искат и могат да управляват по-добре. Защото иначе може да дойдат на власт и да се повторят познати неща. Обсъждането и крайният вид на проекта „Визия за България“ ще дадат ясен отговор на този въпрос. 
Всъщност, голямото предизвикателство наистина е да се смени моделът, който с някакъв черен хумор някои наричат демокрация. Никаква демокрация не е системата, по силата на която живеем ние българите. Това е клептокрация, власт в изгода на едно нищожно като численост и качества малцинство. Но за да се смени моделът, са нужни революционни промени, за някои от които във въпросната Визия не се казва нищо. Например, начинът, по който се придобива, упражнява и отчита властта, а оттук – партийно-политическата система. Ако в тази посока не бъдат изгорени туморите, не е възможно да се промени към добро и начинът на функциониране на държавата. 
Права сте – реваншизъм спрямо ГЕРБ ще има, дано да остане в рамките на закона. С пълно основание – много хора тормозиха и почерниха. Както се казва, обаче, всичко лошо се връща. За злоупотребите с власт трябва да се носи отговорност. 

- Как се развиват отношенията Борисов – Цветанов според Вас? На извънредното заседание на парламента миналия вторник Борисов стана и излезе, без да изчака Цветанов да завърши заключителното си слово от парламентарната трибуна от името на партия ГЕРБ. Няколко медии излъчваха директно и който искаше, видя това. 
- Цветанов отдавна се е превърнал във втори, паралелен център на власт в ГЕРБ. Не един и два пъти фактически е бламирал Борисов. Той фактически кадрува по места и това е причината местните ръководства на партията да се държат като разюздани феодали. Досега му се разминаваше, включително с помощта на дежурните венцехвалебствия по отношение на Борисов. Нищо чудно да си представя, че когато Борисов вече го няма, той ще бъде „новия Бойко“. 
Има обаче две обстоятелства, които предполагам силно дразнят Борисов. Едното е, че протежетата на Цветанов по места създават все повече проблеми и палят скандал след скандал, буквално всеки ден. Същото се отнася и до някои от постоянно изявяващите се „остриета“ на ГЕРБ в парламента. Някой скоро ще трябва да понесе отговорност за това, а доколкото познаваме Борисов, той няма афинитет към такава самоотверженост. Второто обстоятелство са опитите на Цветанов да се представи като „правоверен евроатлантик“ и довереник на американците в противовес на заигравашия с Турция и Русия премиер. 
С една дума, според мен Борисов вече „търси цаката“ на Цветанов. Вероятно и обратното е вярно. 

- Възможно ли е „ново раздаване на картите“ без предсрочни парламентарни избори? 
- Едва ли. Такова ново раздаване е невъзможно без ГЕРБ, а с тях вече никой няма да се хване. Дори и ДПС. Идва времето да се пие горчивата чаша на отговорността. 

- Имаме ли нова политическа ситуация в края на лятото и къде е мястото на президента Румен Радев в нея? 
- В точния смисъл на понятието има натрупване на предпоставки за формиране на нова политическа ситуация. Всеки нов, дори и малък тласък може да инициира взривни политически процеси. Много се спекулира с данни (по-точно – с интерпретации на данни) от изследвания, че повечето хора не искали нови избори, че нямало ясно очертана алтернатива и т.н. На практика нещата не се случват по този начин. Доверието към управляващите и въобще към институциите е критично ниско, за съжаление напълно основателно. Страната се управлява вече много години лошо и последиците за това са убийствени, за нещастие – вече и в буквалния смисъл на думата. 
Смятам, че у нас назряват сериозни промени. Тези, които се уповават на „робското търпение“ и разделението на българите, ще останат много неприятно изненадани. Ножът е вече опрял до кокъла. 
Ролята на президента Радев в тези промени ще бъде ключова, в т.ч. по чисто формални конституционни причини. Мисля, че едва ли повтори грешките при съставянето на първото си служебно правителство. По-съществена предпоставка обаче е, че той се ползва с високо доверие и като цяло е в контраст с повечето от останалите представители на политическата класа. Най-вече, защото проявява забравени качества като смелост, чувство за чест и достойнство. 
Но каква реална роля ще изиграе за бъдещето на страната, зависи от някои трудни решения, които ще трябва да вземе. Има и някои слабости, които все още може да превъзмогне, въпреки че пропусна доста време. Например – да се покаже, че може да бъде обединяващ лидер чрез стратегическо виждане за бъдещето на България. Ако трябва да бъда честен, бих казал, че очаквах някакъв вариант на „Визия за България“ да дойде откъм „Дондуков“, а не откъм „Позитано“. Но не би, и не мога да си обясня защо, особено като си припомням някои от посланията в предизборната му кампания. 
Много скоро Радев ще чуе съдбовното „Тук е Родос, тук скачай!“ Ще видим какво ще се получи. 

- В Европа се надига консервативна вълна, а изразителите й в България – Обединени патриоти са в насипно състояние. Има ли бъдеще малката управляваща коалиция? Какво е бъдещето поотделно на всяка една от формациите - „Атака“, ВМРО и НФСБ? Кой спечели и кой загуби от напрежението Сидеров – Симеонов? 
- Тази коалиция е практически на доизживяване и всеки момент може да се разпадне с гръм и трясък, няма значение колко харесват пребиваването си във властта. Този развой обаче бе предопределен след като влязоха в управлението. Основният стимул да са заедно отпадна, вероятно защото никой от тях не си прави илюзии, че отново заедно ще бъдат във властта. Въобще, имаме точно пресъздаване на историята с децата на лейтенант Шмид от „Златния телец“, само че в случая става дума за отрочетата на криворазбраната консервативна вълна. 
Разбира се, въпросът кой в България ще изразява посочената от Вас европейска и световна тенденция, е много сериозен. Време е за сериозен разговор за преобръщането на нагласите на стотици милиони европейци, за навлизането на нови политически формации, за належащите промени в политиките на общоевропейско и национално ниво. Само с клишета от рода на „популисти“, „националисти“ и др. подобни няма как да стане. Учудваща е липсата на елементарна чувствителност към започналите тектонични глобални промени, но тази липса е напълно обяснима, като отчитаме „качеството“ на българските елити.Епицентър