Отец Величко: В Крупник има Неделно училище, където децата изучават християнската религия и се научават да спазват 10-те Божии заповеди
Отец Величко, свещеник в храм „Св. Архангел Михайл“ в село Крупник в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ поРадио „Фокус“ - Пирин.
Фокус: Отец Величко ще ни разкажете ли повече за историята на духовенството в Крупник?
Отец Величко: Крупник е старо селище известно още от неолит, тракийско, римско време. В историята доста е писано за него, но нас като църковници ни интересува повече църковния живот на селото. Известно е, че през XV – XVI век Крупник е бил духовен център с крупниша епископия. Известни са имената на които от епископите. Имали са и техни монаси, които на 2 пъти са възстановявали Рилския манастир, след като е бил опожаряван или ограбван. Под въздействието на Крупнишкия епископ едно време мощите са били върнати от Търновград в Рилският манастир. 1577 Крупнишкият епископ Йоасаф подарява известното Крупнишко евангелие на Рилската света обител, което и до днес се намира в музея там. Често се показва и като експонат в чужбина. След идването на турците тук, районът е потурчен. Тези, които не са се потурчили са избягвали високо по Балкана и там създали селища. В Крупник се настанили турците, защото видели, че мястото е благоприятно – има земя, балкан, река. Светините са унищожени, катедралната църква, която се намирала в местността „Джамията“, днес наричана „Св.Троица“ по името на катедралата е разрушена. До 1912 година тук е турско робство. След войната района се освобождава и от околните села – Брежани, Сенокос, Ощава, Мечкул, Кресна от високопланинските села – Брестово, Тросково, Докатичево се заселват в Крупник. Също идват и преселници от село Зарево, днешна Гърция и оттатък Малешевско и Шугово. При идването си заедно с обработването на земите решават да създадат училище и църква. В село Крупник до 1932 година е имало малък параклис, който се е казвал „Св. Петър и Павел“. Тук е било и малкото училище. След като започва строителството на новото училище в селото, започва и градежа на църквата „Св. Архангел Михайл“. Основният камък е положен през 1932 година, а църквата е осветена през 1935 година от покойния митрополит дядо Борис. Постепенно църквата се доизгражда, достроява се. Стенописите са от по-ново време. Започнахме ги 1971 и ги завършихме 1974 година, като художник е Панталей Сеферов, родом от гръцка Македония. По-късно той живееше в София. Това му беше 33 църква, повечето от които са в Русенска и Търновска епархия. Тук в нашата област обаче започна и не успя да завърши последния си обект – Храма „Свето Преображение“ на гробищата в Благоевград. Изографиса само олтарната част и Бог го прибра при себе си. По-късно през 1985 година, тъй като мазилката отвън на храма в Крупник се ронеше решихме църквата да бъде облицована и донесохме камък от Нареченски бани, тъй наречения „Нареченски бигор“. Тук на място разбичихме плочки и и успяхме да го облицоваме. Понеже църквата се намира по средата на площада в Крупник имаше доста злосторници, които минаваха около църквата. След дискотеки например в двора на църквата беше невъзможно да се мине и през 2002 година решихме да го заградим и да оформим вътрешното пространство както го виждаме в наши дни. Храмът се поддържа добре, особено на празници като Архангеловден, който е храмовия празник се посещава от много богомолци, затова се мъчим лека полека да го поддържаме. Целта ни е да оставим на поколенията нещо хубаво и който идва тук да пита и да се радва, че посещава нашата църква.
Фокус: Известно е, че Община Симитли бива наричана „Малката света гора“. На какво се дължи това?
Отец Величко: Наистина е така. Аз съм бил в Света гора като полухаджия. За щастие имах възможността да отида и до Божи гроб, за да стана хаджия. Знам какво нещо е Света гора – има Търновска света гора, има Асеновградска света гора. А иначе това са населени места, около които има много църкви и параклиси. Наистина Симитли също се оказа едно такова място. Това се потвърждава от наличието на много храмове и свети места в района на Брежани, старото Сърбиново. Там има поне 10 – 15 места с хубави параклиси и в празничните дни там се събира множество народ – с водосвет, с курбан. Така е също районът на Мечкул, където е „Св. Мина“. В Сенокос – „Св. Димитър“, „Св. Марина“ над Сенокос. Тук в района на Крупник имаме „Св. Троица“, където е бившата митрополитска църква – там се събираме на Петдесятница. Над Крупник, където вечер свети кръста имаме параклис на „Св. Йоан Рилски“. На 19 октомври – Очовден, хората се качват горе, извършваше водосвет, раздава се курбан за здраве. До нас е „Св. Петка“ в Полена, „Св. Николай“, „Св. Димитър“, „Св. Ананаси Велики“ и така нататък.
Фокус: Но каква е причината затова и защо Община Симитли, която не е толкова голяма като територия е толкова концентрирана от към свети места?
Отец Величко: Вижте при нас голямо влияние оказва това, че до 1912 година, за разлика от другата част на България, която се е освободила, ние сме били под турско и под влиянието на Екзархията и затова тук в тези години са изградени много храмове. Така се е съхранил морала и традициите в нашия край и до наши дни, за разлика от много други места в България, където говорейки с колеги научавам, че един свещеник обслужва 15 – 20 села. Тук поне при нас в последните години почти навсякъде има свещеник. Най-важното обаче е отношението на хората, но и инициативата на общината. Оказа се, че кметът Апостол Апостолов е така доста деен човек, интересува се от тези неща и затова нещата при нас се получават.
Фокус: В Крупник имате Неделно училище. Има ли много деца, които го посещават и какво е отношението на родителите?
Отец Величко: Децата, които са в нашето Неделно училище идват със съгласието на родителите си. Има учителка, която е подготвена да преподават подобни знания. Най-вече това което се изучава са 10-те Божии заповеди, които са в основата на човешкия живот. Нарушим ли ги тях, ние се убиваме сами. Така че децата изучават тези ценности, заедно с това учат за празниците. Учителката ги подготвя за това какъв е празника, как се празнува, ако е свързан с някоя светец – запознава ги с житието му. Това, което прави впечатление е, че има голяма разлика между децата, които учат в Неделното училище и тези, които не. Всяка година изпращаме децата на лагер в манастира в Хаджидимово, където отново изучават тези неща. Ходят на Богослужения, учат ги да постят когато е възможно, на изповед, пречистват се – това е най-важното човек да се покае.
Фокус: Казахте, че има разлика между децата, които ходят на Неделно училище и тези, които не ходят. В какво се състой това различие?
Отец Величко: Децата, които ходят на Неделно училище биват учени да вършат добро, да не вършат зло, да не се карат с другите хора, да не бъдат лоши, да не се блъскат и прочие. Личното ми мнение е, че като цяло възпитанието на децата през последните години е много лошо.
Фокус: Тоест може ли да кажем, че религията и вярата в днешно време са ключът към решаването на много проблеми?
Отец Величко: Вижте вярата си е вяра. Човек трябва да има вярва в себе си, в ближния, в Бога, ако обаче не вярваме в Бог, който е казал „Обичайте ближния както себе си, защото всички сме чеда на един творец“ то ще се превърнем в езичници.
Ливия НИНОВА
