Отбелязваме 173 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

По този повод от 10:00 до 18:00 часа ще има безплатни посещенията в къщата-музей "Иван Вазов" в София.

Сред експонатите там е стационарен телефон от началото на 20-и век, подарен на поета от министъра на просвещението Стоян Омарчевски по случай 70-ия рожден ден на Вазов.

На ъгъла на столичните улици „Иван Вазов“ и „Георги Раковски“ се намира къщата-музей, в която е живял и творил българският поет, и която днес е с “вход свободен“ по случай годишнината от рождението му.

Там се намира 100-годишният телефон, от който Вазов бягал при всяко позвъняване, разказва директорът на музея Атанас Капралов. Той се позовава на спомените на Стоян Чилингиров, съвременник на поета.

“Веднъж, когато са заедно със Стилиян Чилингиров в дома на Вазов, телефонът иззвънява и Вазов се дръпва и казва на Чилингиров той да вдигне слушалката. След като той го прави, чува отсреща гласа на министър Омарчевски, който търси Вазов.

Той тогава измисля лъжата, че телефонът е развален, при което отсрещната страна заявява, че ще изпрати техник. В крайна сметка Вазов си признава, че много мрази “тази дяволска работа телефона. Това за него бил най-неприятният подарък, който не иска да използва“, разказва Капралов.

От Националния литературен музей и Съюза на българските писатели канят жители и гости на София да почетат паметта на Вазов пред паметника на поета в центъра на града от 11 часа.

 

Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот.

Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив.

Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот.

Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му.

 

След 1870 г. публикува поезия в периодиката.

През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896).

 

Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немили-недраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли?"), пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поемите ("Грамада")...

 

Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на "младите" - около сп. Мисъл - да води литературна битка с народния поет.

 

Сам себе си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.

 

МОИТЕ ПЕСНИ

 

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

 

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

 

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни все ще се четат.

 

В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучат,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни все ще се четат.

 

Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

 

Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът –

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.

 

Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.

 

 

 Януари 1913
източник: Епицентър.бг