Отбелязваме 141 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 141-годишнина от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Честванията ще се състоят на връх Шипка в присъствието на държавния глава Румен Радев.

Тази година традиционната възстановка на боевете няма да се проведе на Орлово гнездо, както досега, а на самия връх Шипка, където е била разположена централната батарея. 

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки

по време на Руско-турската освободителна война. Боевете се водят от 9/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.

След боя при Стара Загора Сюлейман паша попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси и насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. Ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (малобройният руско-български отряд наброявал около 7500 души) ще се бият докрай. 

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично 

По своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 9/21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.

Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Боевете продължават и през следващите три дни,

но проходът вече е в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене".

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", както казва ген. Радецки.

След падането на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново, са около 11 хил. – убити, ранени и безследно изчезнали, а повече от 9 хил. души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г.,

а монументът е завършен през 1930 г.

На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от цар Борис III.

Висок е 31,5 метра и към него водят 890 стъпала.

Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

 Vesti.bg.