Опасен ли е глюкозо-фруктозният сироп?
Наскоро се проведе проучване за разликата в качеството на храните и напитките предлагани в ЕС и у нас. Оказа се, че в Германия и другите „развити” страни от ЕС като подсладител се използва захар, а у нас глюкозо-фруктозен сироп.
Включително в детските храни и напитки. Производителите обясниха това с факта, че у нас има големи субсидии за царевицата, затова продуктите от нея, какъвто е и глюкозо-фруктозния сироп са евтини и се използват масово.
Германия е един от най-големите производители на захар в ЕС и германците подслаждат със захар. Съвсем логично от икономическа гледна точка.
Но българинът е подозрително същество и се пита безвреден ли е глюкозо-фруктозният сироп или германците са малко тъпички та не го използват?
Глюкозо-фруктозния сироп се произвежда от царевица, претърпява ензимна преработка за да увеличи своето фруктозно съдържание, след което се смества с чист царевичен сироп (100%глюкоза).
Промишленото производство и процесът на рафиниране са създадени от японеца д-р Такасаки в периода 1965-1970 г.
От тогава се използва за подслаждане на храни и безалкохолни напитки в цял свят до 1985г, но след това в САЩ и Европа се отказват от него за сметка на захарта. И сигурно има защо. Разбира се, дозата определя дали едно вещество е полезно или отрова.
Това се отнася и за захарта и другите подсладители. Но като се има предвид, че любителите на сладките продукти са предимно децата, трябва да сме много внимателни какво слагаме на трапезата.
Фруктоза звучи като нещо природно, сладост от плодовете. Това заблуждава някои потребители, че в храната и напитките няма захар и те са едва ли не диетични и здравословни.
Този продукт няма нищо общо с истинската фруктоза от плодовете и меда. Глюкозо-фруктозния сироп повишава апетита за сладко и ни кара да ядем и пием още повече. Причината е, че съставките му се усвояват много бързо (бързи въглехидрати, висок гликемичен индекс) и рязко повишават нивата на кръвната захар.
За да компенсира, панкреасът произвежда големи количества инсулин, който води до вълчи апетит и напълняване. Фруктозата се метаболизира в черния дроб, който обаче има ограничени способности като всеки орган. При големи количества той се натоварва и уврежда. А излишното количество от подсладителя се превръща в мазнини. Стеатозата (омазняването) на черния дроб затруднява неговата функция, а е известно, че той е лабораторията на организма, основен орган за детоксикация.
Грижата за здравето ни и това на децата е наше дело и не може да разчитаме само на нормативни актове и на съвестта на производителите. Всички знаем кои са полезните храни, а въпросът с глюкозно-фруктозния сироп може да се реши лесно.
Просто не давайте на децата безалкохолни напитки и сокове в кутии. Един фреш се приготвя точно за 2 минути. А сладките изделия от магазина с могото Е-та и съмнителни за здравето подсладители ограничете до минимум.