Неоспоримите ползи от постите
Постенето най-просто казано е въздържане от храна за някакъв период от време. Постенето е стара практика, почти толкова стара, колкото и светът.
От най-древни времена хората са намерили начин да прочистват организма си, давайки му време да си почине от преработването на тежки храни чрез пост.
Постенето е с различна продължителност - еднодневен пост, седмичен пост, до 40-дневни пости. В нашата съвременност тази практика е обвързана с християнските празници и най-популярни са така нареченият Велик пост, който трае 40 дни и се прави преди Великден, както и 40-дневният Коледен пост. Всеки вид постене, независимо от продължителността, е с цел да се повлияе благотворно върху организма. Трябва да се направи разлика и между постенето и лечебния глад, който също минава под знака на постенето.
Постене и лечебен глад
Лечебният глад, който представлява вид пост, бива мокър и сух.
Мокър пост е когато постещият се въздържа от храна, но приема вода. Сух пост е когато се спира приемът както на храна, така и на вода. Този вид постене е практикуван от древността. Целта е била както физическо прочистване, така и духовно извисяване. Известно е, че Питагор е провеждал 40-дневен воден пост, за да развие своите способности, а 40-дневен сух пост са правили Буда, Мойсей, Христос.
Днес такъв вид постене се прави основно с лечебна цел и затова се нарича още лечебен глад. Практикува се с различна продължителност, задължително под лекарски контрол, най-вече за овладяване на труднолечими заболявания.
Какво представляват популярните и широко практикувани от много хора пости около големите християнски празници и най-вече около Великден и Коледа и какво трябва да се прави тогава?
Постенето, което се практикува преди големите религиозни празници, представлява отказ от храни от животински произход като месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Рибата е единствената разрешена животинска храна по време на постене. Тази своеобразна вегетарианска диета се препоръчва като ефикасен начин за прочистване на организма.
Какви храни се препоръчват при пост и какво да се избягва?
• Трябва да се ядат най-вече сурови плодове и зеленчуци, житни и зърнени култури. Плодовете и зеленчуците имат основна роля в правилната обмяна на веществата. Житото, ядките и сушените плодове също са подходяща храна за добра перисталтика и разнообразяване на менюто;
• Не бива да се прекалява с хляба, ориза и картофите, нищо, че са постна храна. Те водят до бързо засищане, но задръстват храносмилателната система;
• Подходящи са пълнозърнестите храни. Те дават на тялото витамините от група В и полезни минерали;
• Бобовите култури ще компенсират липсата на животински белтъчини, а за постигане на баланс между алкални и киселинни храни добър ход е комбинацията със зърнени храни;
• Солта трябва да се намали, ако е възможно - да се спре напълно;
• Алкохолът и цигарите също трябва да се спрат, както и кафето;
• Трябва да се пие достатъчно количество вода, както и чай;
• Разнообразното хранене е ключът към успешния пост.
Ползите от постенето
• Пречиства организма;
• Подобрява обмяната на веществата;
• Подобрява съня и паметта;
• Намалява телесното тегло;
• Влияе положително на нервната система, както и на хормоните;
• Повишава общия тонус на организма и така засилва имунитета му.