Народни поверия за Димитровден

В народния календар денят на Свети Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата.

Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг.

Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че щом небето се отвори, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.

Ако вечерта срещу празника луната е пълна, радостни са пчеларите, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите, ако луната пък е празна, то и кошерите ще са празни.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/. Добър и заможен ли е госта, здрава и плодовита ще е годината.

ЖИВОТНИТЕ НА ДИМИТРОВДЕН участват в прогнозите на дедите ни:

Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта.

Ако овцете лежат поотделно – зимата ще е топла и с малко сняг.

Ако пък овцете на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.

НЕ СЕ РАБОТИ НА ДИМИТРОВДЕН!

На Димитровден жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината – не трябва да шият, да тъкат, да предат или плетат. Също така не се взема в ръка хурка или вретено.

И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.