На гости в разложкото село Горно Драглище: Кървавица слагат в капама, тръненик - на тавана

В Горно Драглище, Разложко, никак не се бавят с прасето.

Сутринта на 25 декември го колят и до три следобед всичко е разпределено и приготвено. Като се почне от нафпавоците, мине се през белите суджуци - тръненици, та се стигне до кървавиците, от които няма втори по света.

Сланинката се слага настрана, за да се приготви пръжено. Ей така сладко разказва Дешка Кротева на омайващ разложки диалект. Тя е майсторката на нафпавока, който италианците с почит кръстиха българското прошуто. И собственичка на къща за гости, известна в цял свят. При нея идват от цялата планета, за да вкусят аромата на Разложкия край и да опитват от вкусотиите, които се приготвят в селото.
„

Сочно и крехко
В това митично село уважават само българската бяла свиня. Защото месцето е шарено и сочно. За да е такова гудето - така наричат прасето там, цяло лято се храни с картофи, коприва, тиква и остатъците от трапезата. Готовите фуражи не са на почит, защото правят месото жилаво.

Чеиз
Нафпавокът и трънениците имат статут на съкровище. С нафпавок са примамвали работниците за жътва, бране на царевица и събиране на дърва. Приготвя се на Коледа, суши се до май на тавана, а се яде от юли до септември само три пъти. Толкова бил ценен, че семейства подкупвали с късчето ароматно месо съдия-изпълнител или дарявали доктор. А за някои семейства това било чеизът на девойката.

Копър
За нафпавока се взема най-хубавото шарено месо - от бута, плешката и рибиците на гудето. Надребнява се. Слагат му се сол и трите свещени треви за селото - домашен кимион, копър и кориандър. Нищо друго. „Натъпкваш го – напавяш в дедецу - стомаха, в пикочния мехур и бабичката - дванайсетопръстника. На проветриво място - на тавана на къщата, се окачва да се суши. Трябва да си зрее три месеца поне”, сладкодумно въвежда в кулинарните тайни на Разложкия край Дешка Кротева. Чак в края на март парчетата се овалват в пепел, кукурузено брашно, пак в пепел и се забравя в нощвите. Дешка го слага в плевнята в кацата, където е житото. От житото придобивал още някакви тайнствени сили.

Черен дроб
На белите суджуци пък им казват тръненици, понеже се приготвят с шарено месце със сланинка, черен дроб, сол, копър, кимион и кориандър. „Само ние го правим с такъв аромат. Бел боб с тръненик да свариш, че си изедеш пръстите. Уникален е суджукът”, смее се Дешка Кротева. Яде се в началото на февруари, дотогава съхне на тавана.

Дреболии
Кървавицата също е много по-различна от тези в другите части на страната. Нарича се така не защото в нея се слага кръв, а защото някога месото на прасето не се миело, а се използвало топло, докато е заклано. Митичната кървавица на Горно Драглище се приготвя по следния начин. Пълнят се тънките черва на прасето. Слага се праз, трите свещени треви, сол, шарено месце със сланинка, наситнено. Основно са дреболиите - сърце, слез, бъбреци, бял дроб. Черен - не, той е за тръненика. Кървавицата се суши на тавана. Към края на януари е готова. За Коледа и Нова година обаче от нея се режат големи парчета и се добавят към разложката капама. Въпреки че в Горно Драглище истинското име е „задушено”.

Към киселото зеле и свинското месце се прибавя от позавехната кървавица за аромат и богат вкус.

А преди това се пие греяна ракийка, защото в този край вино не се прави./Монитор/