Коледната трапеза пречиства и тялото, и душата

Софрата символизира слънцето, а ястията достигат до 33, колкото са годините на Иисус Христос, казва гл. ас. д-р Станко Станков от УХТ

Бъдни вечер е един от най-големите християнски празници. Той е и един от най-българските празници с голяма символика, на който се събира цялото семейство. Неговата същност е микс от древни езически и християнски обреди, свързани с раждането на Иисус Христос, символ на новото начало, новия свят, мечти и очаквания. Тези непреходни традиции се предават от поколения. За същността и дълбокия смисъл на ястията от трапезата на Бъдни вечер разказа Станко Станков - гл. ас. д-р в кадедрата по „Хранене и туризъм“ в Университет по хранителни технологии - Пловдив.

Храната е част от културната идентичност на едно общество и част от обредната цикличност. Този цикъл започва 40 дни преди Бъдни вечер и Коледа, период, през който някои хора се подготвят за новото начало с пост, молитва и въздържание на духа и тялото, а кулминацията е на Бъдни вечер. Тогава един от основните акценти попада и върху храната, трапезата и ритуалните действия около нея.

Целият период на преподготовка изразява готовността на човека да приеме Рождеството с чиста съвест, мисъл и дела. Постните храни, които присъстват на трапезата, дават основание да смятаме, че растителната храна има очистващ ефект, както от страна на физиология и метаболизъм, така и от гледна точка на духовно израстване.

В миналото дедите ни са поставяли на трапезата всичко, което са добивали през годината, в знак на признателност към природата и Бог. Доста от теориите и вярванията за обредната трапеза предполагат на нея да присъстват варивата. Освен че са постни, при варене те набъбват и увеличават обема си, а оттук и замисълът за нарастването, увеличаването на земните блага. Споделянето им в часовете на очакваното Рождество Христово е символ на близостта до земята, труда и благодарността към това, което природата е дала.

Според българските обичаи трапезата на Бъдни вечер трябва да е колкото може по-ниска. Символ на близостта до земята за живите и за мъртвите. В миналото масата за хранене (софрата) е била с кръгла форма, тъй като основният мотив в кръглата форма попада върху вярванията за сакралност, завършеност, затворен кръг, символизиращ слънцето, центъра на Земята.

На нея се подреждат нечетен брой ястия. Според различни източници те могат да са 7 (дните на седмицата), 9 (свързани с износването на плода при човека), 12 (броя на месеците в годината) или 33 (годините на Христос) според някой православни разбирания.

Централно място на обредната трапеза заема обредният хляб - питка, приготвена с квас или сода, в която се поставя паричка. На трапезата трябва да присъстват орехи, глава стар чесън, ошав, жито, постни лозови или зелеви сърми с булгур, ориз, праз, пълнените чушки с боб, туршиите, нахут, разлят боб (бакла), тархана и други.

Подходящи за Бъдни вечер са и печените зеленчуци - тиквички, патладжан, гъби и други. Десертът може да бъде традиционен - ошав, компот, варено жито със сушени плодове, грухана пшеница с ошав от сливи и стафиди, мед, печени дюли, ябълки, тиква, мушмули, както и пресни плодове. Място на трапезата могат да намерят и тиквеникът, щрудел с ябълки, рачел,  петмез, пестила. Задължително присъства червеното вино, което символизира кръвта Христова.

В никакъв случай празникът не бива да бъде шумен и фамозен. Той е пресечна точка между очакваното Рождество Христово и мъките на Божията майка, които са започнали още на Игнажден. Обредността се свързва с подготовката на бъдник (дърво, помазано с елей и вино), което гори в цялата Рождественска нощ. Вторият елемент е каденето на трапезата и молитвената благодарност за всичко, което хората имат и нямат. Третият момент е разчупването на обредния хляб, като първото парче се оставя на Божията майка, второто на семейството, а останалото се разчупва на всеки член от семейството.

Важно е да се отбележи, че всеки трябва да консумира от всичко по малко, с идеята тази благодат и символ на доброто, което са получили през годината, да се увеличава - толкова, колкото е нужно, а не колкото ние искаме да получим.

По време на вечерята никой не трябва да става от масата, да се смее или весели. Ако стане, трябва да върви приведен, за да натежат житните класове. Трапезата не се вдига след вечерята. Според поверието трябва да се остави храна за нашите починали близки. След полунощ се посрещат коледари - предвестници на доброто, които възвестяват Рождество Христово, а стопаните приготвят дарове за тях - краваи, плодове и други.

[Коледната трапеза пречиства и тялото, и душатаНовиниИнформация]

Сяда се рано

Много важен елемент за Бъдни вечер е ранното подреждане и сядане на трапезата, след свечеряване. Символиката е, че рано трябва да узреят житата и плодовете, рано да се излюпят пиленцата, рано да се оагнят овцете, да се отелят кравите, т.е. всичко в природата да се случва навреме. С вечерята не трябва да се продължава дълго. Проблемът е, че обикновено лошо се тълкува от някои хора, които превръщат Бъдни вечер в семейното събиране и шумно пиршество, а Бъдни вечер е най-тихият празник.

Първото парче от питката за Богородица

По традиция първото парче от питката се оставя за Богородица, второто за семейството, след което се раздава на членовете на семейството с различни пожелания. Парченцето за Божията майка, което е със специална символика, престоява до икона в дома до Йордановден, след което се дава на селскостопански животни /който има/ или може с него да се нахранят риби или гълъби.

Давайте, за да не обеднявате

Апелът на Станко Станков към всички българи у нас и в чужбина е да не губят българският дух, да се гордеят за това, че са българи, и да следват завещаните от дедите си културни и изключително ценни орнаменти от празничната обредност. Надявам се, че през годините всичко това ще се съхранява и предава за поколенията. Пожелавам на всички да бъдат преди всичко добри, да се обичат, да дават, защото човек, който дава, никога не обеднява./марица бг/