И COVID-19 отключва захарен диабет
Пандемия, но не от COVID-19, a от диабет тип II. За тази опасност алармират от години ендокринолозите. Данните сами говорят за това дни след като отбелязахме Световния ден за борба с диабета, който беше на 14 ноември. „През 2015 г. болните със захарен диабет в света са 415 млн. души. Очакванията са до 2040 г. да достигнат 642 млн., а до 2045 г. – близо 700 млн.“, предупреди началникът на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА проф. д-р Ивона Даскалова.
Тя посочва, че страната ни не е подмината от диабетната пандемия, като дори у нас заболеваемостта е една идея по-висока. Според статистиката на НЗОК с диагнозата у нас са близо 500 хиляди. Част от тях са тип I, но превалиращият процент хора са с тип II. „Плашеща е статистиката, че най-вероятно
между 30 и 50% от диабетиците не подозират
че са болни. Това е така, защото първите симптоми на заболяването са доста неспецифични и в забързаното ежедневие, което водим, рядко им обръщаме внимание“, признава проф. Ивона Даскалова във фейсбук страницата на лечебното заведение.
Коронавирусът изправи диабетиците пред нова опасност – те се оказаха сред най-уязвимите в пандемията. Болестта усложнява протичането на инфекцията от COVID-19, защото е рискова за всякакъв вид инфекции. „В клиниката придобихме и много опит и с пациенти, които до момента на хоспитализация или инфектиране с коронавируса не са знаели, че имат диабет. А най-интересното е, че видяхме редица случаи, при които COVID-19 отключва захарен диабет. При това – не само при тежки пациенти, при които се е наложила кортикостероидна терапия, а и при други, които не са вземали такива медикаменти, обясни проф. Даскалова.
Жажда, умора и колебания в теглото „издават“
появата на диабета. Коварното е, че често се игнорират тези белези. В началото се започва с лесна уморяемост, която си мислим, че е нормална заради стреса и забързания ден. Следва повишеното чувство на жажда. Понякога имаме наддаване на килограми или редуциране на теглото. Често уриниране, особено нощем. Повечето хора обаче не обръщат внимание на тези симптоми. Заради това при малцина болестта се открива в началото. В тази връзка тя напомня, че е много важна профилактиката - особено за хората със затлъстяване, при тези с фамилна анамнеза в рода си, мъже над 50 години са или жени, навлезли в менопауза преди повече от 5 години. Тези групи трябва да проверяват поне веднъж годишно стойностите на кръвната си захар на гладно и след нахранване. „По-често, когато пациентите вече идват при нас, те са или с някакъв вид микотична или уроинфекция, с изявена полиневропатия, с периферна съдова болест или със сърдечносъдово заболяване“, обясни специалистът.
Рисковите фактори за отключване на болестта са редица, като диабетът бива два типа, а развитието им е напълно различно. Първият, който най-често се среща в ранна детска или млада възраст, много рядко може да се изяви по-късно. Ако при тип I говорим за абсолютен инсулинов дефицит и автоимунно заболяване, то при тип II нещата са по-различни, изтъква проф. Даскалова.
Развива се по ред причини – например генетични фактори и такива на средата. Пациентите трябва да знаят, че диабет тип II е с по-голяма наследствена нотка, отколкото тип I. Ако човек има близък роднина - майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, който е с диагнозата, шансът и той да отключи заболяването е голям, обясни ендокринологът. „Интересни са и епигенетичните фактори, които наскоро се откриха – а именно, че отключването на заболяване като захарния диабет заради
неправилен начин на живот
ще се отрази в следващите поколения. Тоест ще се задейства един лош ген, който, въпреки че за първи път се изявява при нас, ще бъде предаден в рода. Може би именно по тази причина броят на диабетиците толкова стремглаво нараства в световен мащаб и в България“, смята проф. Даскалова.
По думите на специалиста, ако говорим, че има пандемия от захарен диабет тип II, то е защото има пандемия от затлъстяване. Тя уточни, че 71% от пациентите с диабет тип II са с наднормено тегло или затлъстяване. Проф. Даскалова обясни защо е толкова опасно затлъстяването: „Неправилният режим на хранене, употребата на много бързи въглехидрати карат бета-клетката на панкреаса да се изтощи и съответно да отделя по-голямо количество инсулин, което води до т.нар. инсулинова резистентност“, каза ендокринологът и добави, че стресът не трябва да се забравя, като
отключващ фактор. „Независимо от генетичната констелация, ако нямаме подобен стресогенен момент, болестта може никога да не се развие“, обясни още специалистът. По думите й захарният диабет не е присъда до живот, а хронично заболяване, при което само в единични случаи може да има някакъв вид ремисия. Което остава до живот, но съвременната медицина и арсеналът от лекарства позволяват да бъде добре контролирано. Проф. Даскалова обясни още, че пациентите с диабет, особено тип II, със съвременната терапия
могат да живеят напълно нормален и активен начин на живот
с нормална трудоспособност. Затова те трябва да бъдат изключително внимателни и да следят добре здравето си, успокоява специалистът.
Проф. Даскалова обяснява, че метформиновите медикаменти са едно от първите средства на избор при лечение на диабет тип II, както и на преддиабетни състояния с хиперинсулинемия. Малко по малко този метод започва да се измества от новите класове медикаменти, които имат по-малко странични и повече положителни ефекти – както върху телесното тегло, така и върху сърдечносъдовата система. „Все повече нови и нови видове биват одобрени и влизат в България като GLP 1 и други медикаменти. В момента, за разлика отпреди 30-40 години, имаме всякакъв набор от аналогови инсулини – бързодействащи, ултрабавнодействащи, инхалаторни, а скоро ще имаме и седмични. В този смисъл инсулинолечението и започването на малки дози инсулин, когато е необходимо, дори при диабет тип II, не трябва да плаши пациента“, обяснява проф. Даскалова.
Тъй като вълшебно хапче срещу диабет няма, специалистът препоръчва повече движение и ограничаване на бялата захар и бялото брашно, консумирането на пълнозърнест хляб, на повече пресни плодове и зеленчуци – също. С плодовете пациентите трябва да имат едно наум, защото част от тях са много сладки и биха могли да повишат кръвната захар. Препоръката на специалиста тук е да не се приемат под формата на фреш, а да се хапват – защото имат много фибри, които забавят процеса на отделяне на захарите и не позволяват рязко покачване на глюкозата в кръвта. Очаквано бързата храна не бива да присъства в менюто. „Пици, банички, сладкиши, дюнери трябва да бъдат рязко ограничени. Повечето храни в полуфабрикатен вид съдържат много различни трансаминокиселини, които не носят нищо на организма – само скок на теглото и кръвната захар“, категорична е проф. Даскалова. Затова и препоръчва на пациентите си да се хранят предимно с домашна храна.