Храм на 4 века, легенда на хиляда години и стенопис на Исус Христос в разложкото село Добърско
Един храм на четири века, легенда на хиляда години и стенопис на Исус Христос, слизащ от космически кораб, привлича хиляди туристи в едно селце край град Разлог, разказва кореспондентът на БГНЕС в региона.
Добърско е едно от най-старите селища в района, разположено на 1100 метра надморска височина по южните склонове на Рила. През селището, чиято история датира от над хилядолетие, е минавал пътят на керваните, търговците и поклонниците от Рилския манастир за Света гора или Атон.
За първи път селото е споменато през 1378 г. в хрисовул /грамота/ на цар Иван Шишман под името Гнидобрадско заедно с други села, чийто земи са дарени на Светата Рилска обител. Според легендата цар Иван Шишман се венчал тук.
Преди 1 000 години група ослепени войни на цар Самуил след една от най-трагичните страници в българската история - битката с византийците под планината Беласица, вървят към Светата Рилска обител, за да намерят подслон за телата си и упокоение за душите си. Спират в Добърско - стратегическо поради местоположението си селище. Там откриват едно лековито изворче, водата от което облекчава жестоката болка от избодените им очи. Тъй като е късна есен, те остават тук, за да прекарат зимата в подножието на връх Малък мечи връх. Тук са посрещнати радушно от предците на настоящите жители на Добърско. Напролет, вместо да продължат за Рилския манастир, остават в Добърско.
"Тук слепците основават прочутата Добърска певческа школа, просъществувала над девет века - до към 1930 г. Тя включвала певци, сред които слепци, музиканти, гъдулари, гуслари, които обикаляйки страната разнасяли песните, преданията и легендите, спомагайки за запазване на българщината в онези трудни и тежки години на Византийско робство", обяснява Никола Найденов, кметът на Добърско.
Първоначално слепците живели в затворена общност, но с годините започнали са създават семейства, женейки се за местни жени. Впоследствие в групата са включвани и зрящи хора, като последният певец от Добърско е Никола Телев. В репертоара на певците имало песни с над 2 000 куплета. Обикаляйки страната, певците довеждали в Добърско деца-сираци, някои от които с недъзи. Просията им била благородна, те изкарвали парите си с песни и музика, а не протягайки ръка, чакайки милостиня, символ на днешната просия.
За да могат да общуват помежду си слепите и недъгави просяци-музиканти почувствали нужда от свой начин на общуване, за да не бъдат разбирани от останалите. Така се създал езикът на битолските и добърски просяци. Той включвал около двеста думи, от които в днешно време са останали едва тридесетина. "Добърският език не е прецедент, майсторите-дюлгери от Елешница имали свой Мещеровски език, на който общували помежду си, работейки на строежи в цялата страна. Мещера, означавало майстор", обяснява Найденов.
Легендата за ослепените самуилови войни е застъпена и в черквата "Св. Св. Теодор Тирон и Тедор Стратилат", посредством стенописа Исус изцелява двама слепци по рождение. Докосвайки се до Христос и измивайки очите си двамата станали зрящи хора.
Невзрачната на външен вид църква, построена през 1613 г., и изписана на следващата година, е уникална с архитектурата и стенописите. В черквата има отвори във фасадата и канали в стените, които изпълняват ролята на вентилационна система, която не позволява температурата през зимата да падне под 4 градуса.
В храма, построен преди четири века върху друг по-стар, има само 5 икони, останалото са стенописи. Лепените направо върху стените горящи свещи през вековете са ги опушили, но и ги запечатали с восък, така напрактика са консервирани. Но пък не могат да бъдат реставрирани. Заради това снимането в черквата не се разрешава.
"В "История на изкуствата" Кенет Кларк дава на черквата в Добърско 5 звезди – толкова, колкото и на Хеопсовата пирамида. В нея е изографисано житието на Исус Христос, както и над 30 образа на жени-светици. За сравнение ще кажа, че в черквата "Света Неделя" в София те са едва 13", обяснява кметът, изпълняващ ролята на пиар в селото. Според него има много данни, че храмът в Добърско е много по-стар. В карта на Втората българска държава /1185-1393/1422 г./, Добърско е отбелязано със знак за църква. Върху плоча, намираща се във вкопаната в земята черква, има изписани цифрите 1122. На незамазана колона личат използваните строителни материали. Те са характерни за периода XI-XII век, което според местните е потвърждение, че тук е имало много по-стар храм от построения преди 400 години.
Тук се намира един от най-уникалните стенописи, в който Исус слиза от капсула, наподобяваща космически кораб. Според кмета това е библейската сцена "Преображение" - празник, който се чества на 6 август. Но според филм на "Нешънал Джеографик", стенописът изобразява как Исус слиза от космически кораб, за което свидетелстват както ракетата, така и трите дъги - фон на стенописа. Според канала цветовете им символизират слоевете на земната атмосфера.
Храмът излъчва енергия - според едни това е заради мраморната плоча с двуглавия византийски орел с корона, символ на Цариградската патриаршия, която според легендата е донесена от Света гора от руски монаси. Според други излъчваната енергия е заради вградената в основите пръст от Божи гроб, донесена от строителя на храма Хасия Богданов, за което свидетелства ктиторският надпис. Местните хора цитират и Бойка Вапцарова, според която в основите на храма е вграден един от трите камъка на познанието. Останалите два са в Тибет и Мексико. Те са наричани още "трите чипа на познанието", в които подобно на Акашовата хроника е записана цялата история от създаването живота на Земята до днес. На изхода на Добърско, пред една от къщите, има поставени три големи камъка. Как да не повярваш в теорията на племенницата на Вапцаров.
Златен полилей и позлатено евангелие, увито в заешки кожи, в периода 1939-40 година са изчезнали, вероятно откраднати от черквата в Добърско. Те са откупени от немски офицер на Рилския манастир, като впоследствие полюлеят се оказва във Ватикана. А евангелието - в Кралския музей в Лондон. "Намирайки се там, те се оказват загубени за нашата култура и история", смята кметът. Покрай немския офицер изниква и още една мистерия с тибетското изображение на свастиката - символ на кръговрата на живота, доброто и плодородието. Размерите й са около 10-на сантиметра, и се намира на източната фасада над изворчето. "Тя явно е изобразена по времето строителството на черквата през 1614 година, защото е изобразена на фугата", обяснява Найденов.
Набирайки скорост заради славата на храма и Самуиловите войни, местните хора си приписват, може би и не без основание, и основаването на Банско. Това право им дава битуващата легендата за двамата братя - Добри и Банко. По-големият Добри остава тук, а изпраща Банко със стадата отсреща - под полите на Пирин, където се намира днешното Банско. За да се виждат сутрин и вечер двамата палели огньове. "В началото Банско било на махали, и разположено по тази начин, ставало лесна плячка и бастисвано от арнаути и разбойници, докато един юначен банскалия на име Пан Бан не обединил всички. А Пан Бан означава по-малък, което е потвърждение за добърската версия на основателя – по-малкия брат Банко. Ктитори на черквата са и фамилии банскалии, които са твърдели, че родът им идва от тук", категоричен е кметът. /БГНЕС