Експерт предрече опасни аномалии из цяла България: Иде безводие!

Сухото време ще доведе до безводие и в други райони. 

Резервна връзка за Перник не е необичайно решение, такава практика има и в Испания, а държавният холдинг ще помогне за по-гъвкавото управление на парите. Това казва председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов.

Кой е той?

Председател на Управителния съвет (УС) на Българска асоциация по водите (БАВ) от 2012 г. и на УС на Фондация „Европейско сътрудничество за бенчмаркинг“ (EBC Foundation) за 2018 г.

Изпълнителен директор е на сдружение „Индустриален клъстер подземна инфраструктура” (ИКПИ).

Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG).

Зает е в областта на водния сектор и ВиК отрасъла от 1999 г., като 11 години работи в „Софийска вода” АД, където заема постовете главен секретар и прокурист.

Ето какво каза още инж. Иван Иванов в интервю за в. Монитор:

– Инж. Иванов, ситуацията с язовирите у нас се оказа критична след сухата зима. Има ли опасност от водна криза и на други места освен в Перник?
– Смятам, че ако продължи това сухо време, неизбежно ще има проблеми и на други места. Надявам се, че все пак зимата не е свършила и през февруари и март ще се компенсира частично липсата на вода.

– Като експерт тогава как ще коментирате решението за изхода от кризата в Перник? Вие самият преди около месец заявихте, че е възможно водопроводът на София да се свърже с този на Перник.
– Така е, но към онзи момент говорех малко по-оптимистично и се надявах, както и сега, да има валежи. В по-краткосрочен аспект това може да реши проблема в Перник, но за съжаление, няма валежи и неизбежно трябваше да се премине към подобно решение. Тогава разгледах алтернативата, ако се отпуснат около 30 млн.лева, дали не е по-добре да бъдат вложени в подобряване на системата в Перник, отколкото в една такава резервна връзка.

Сега мога да кажа, че тя е необходима, защото не знаем колко дълго ще продължи сушата. А и в крайна сметка това решение ще обслужи в бъдеще двете системи. Така че това не е нещо необичайно. Виждал съм да се предприемат подобни мерки в Испания, в Толедо до Мадрид. Там често има периоди на засушаване и ползват такива резервни връзки. Така че не откриваме топлата вода.

– Тоест, няма нищо страшно в едно такова решение и гражданите на София нямат основание за притеснение?
– Да, слушах внимателно и представителите на „Софийска вода“, които гарантираха, че системата няма да се претовари. Аз също смятам така. За мен това е логичната мярка, въпреки че не решава трайно проблема. Нека да се надяваме, че ще се случи навреме и при случай, че няма валежи и нивото на язовира падне под мъртвата точка, режимът ще се задържи в същите граници.

– Големият въпрос е какво да се предприеме оттук насетне, за да се избегнат такива ситуации в бъдеще?
– Не искам да казвам, че е добре, че сме преминали през криза, за да осъзнаем проблемите. Но благодарение на това се разбра, че отрасълът водоснабдяване и канализация е жизненоважен както за хората, така и за индустрията.

Трябва да се влагат средства и да се управляват системите по-експертно. Това е доста общо казано. Положителното е, че правителството реагира бързо с оглед на предоставянето на средства. Това може само да ни радва, въпросът е да се изразходват по най-разумния начин, за да не се случват подобни кризи.

За себе си мога да направя няколко извода от цялата ситуация. Първо, наистина трябва да поработим върху това да имаме план за действие при кризисни ситуации. Пишат се нови планови документи. Имаме план за управление на риск от наводнение. Очевидно е, че трябва да имаме такъв и при риск от засушаване.

Другото е как да се реагира при самата криза. След това по-системно трябва да се наблегне върху всички мерки за намаляване на загубите. Вече живеем в малко по-различен свят, с климатични изменения, които ни задължават да пестим водния ресурс. А пестенето става през намаляване на тези 60% загуби за страната.

Дано някой ден да стигнем до европейските стандарти-под 20%. Трябва да се вложат средства не само за подмяна на водопроводите, а да се инвестират средства за измерване и предаване на информацията за количествата вода, която минава през тях. Разбира се, може да се начертаят още мерки, но за мен това са основните изводи.

Добре е, че се готви нов закон за водоснабдяване и канализация. Ние като асоциация отдавна искахме това да се случи. Няколко пъти се правеха проекти, които бяха отхвърлени от Народното събрание. Сега парламентът изиска правителството да изготви проект надявам се, че до края на годината ще имаме такъв. Чрез този закон може да изпълним заложеното в стратегическите документи.

Да оправим някои административни пречки, които доведоха до това да има ВиК оператори, които в края на периода все още нямат бизнес планове.

– Поставихте въпроса за изразходването на средства, но кажете защо при условие, че на много места дружества отчитат, че са усвоили пари за инвестиции, канализацията е стара и неподменена? И един държавен холдинг би ли решил проблемите в сектора?
– По първия въпрос ще кажа, че инвестициите се правеха основно по Оперативна програма „Околна среда“ и доста по-малко през бюджетите на ВиК операторите. И инвестициите по програма „Околна среда“ бяха насочени предимно в изграждане на канализационни мрежи и съоръжения за пречистване на отпадъчни води.

Нека не забравяме, че там имаме поети ангажименти към Европейския съюз, които още не сме изпълнили. Така че и тук има голям недостиг на инвестиции. В гилдията се разбра, че не е нормално да инвестираме само в канализация и в текущия период по оперативната програма са предвидени много средства за подмяна на водопроводи и намаляване на загубите.

За целта се изготвиха т.нар. регионални проучвания в 15 области, но за съжаление кризата изпревари тези действия. Една от областите беше Перник. Тези проучвания са много ценни документи и внимателно описват какви са проблемите, дават решения как да има най-големи ефекти с най-малко средства. Ако не се лъжа, до края на 2022 година тези проекти трябва да приключат.

Що се отнася до холдинга, това е едно по-професионално средство за управление в отрасъла, по-гъвкаво управление на финансовите потоци към операторите и по-целенасочена обмяна на добрия опит. Не можем да отречем, че има и добри примери. Не бива да поставяме всички под един знаменател. Когато имаш централно управление, мисля, че може да се постигат добри резултати.

– Очаква ли се все пак ново поскъпване на водата по места?
– Поскъпването на ВиК услугите е заложено в 5-годишните бизнеспланове. И когато се изготвяха, имаше два сценария. Единият е да се направи едно шоково поскъпване през първата година и през останалото време да няма. Другият вариант беше постепенно, всяка година водата да поскъпва.

Тези документи бяха обсъждани в съответните асоциации по ВиК и общинските съвети и накрая бяха одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Така на всеки 1 януари се прилага вече взетото решение.

Възможно е обаче следващата година на много места да няма поскъпване, защото има ВиК оператори, които предложиха увеличение през първите 2-3 години, а на четвъртата и петата да няма такова. Но това е въпрос на индивидуална преценка.

– Въпросът е как да се намалят загубите?
– Нека уточним, че една част от загубите са от течове. Но има такива, които са заради липсата на измерване или лошо измерване. Ако съумеем да намерим бързо тези търговски загуби, това ще даде положителен ефект на финансите на дружествата и няма да има необходимост от поскъпване. Но това е професионално умение. Секторът обаче страда от това, че няма млади хора, които искат да работят, защото възнагражденията са ниски.

– А какви мерки да се предприемат към хора, които не плащат системно сметките си?
– Трябва да намерим този механизъм, с който да има респект от това, че при кражба на вода се извършва престъпление. Има текстове в Наказателния кодекс, които дават възможност да има осъдени, но процедурите за доказване са сложни. Така че като всяко престъпление, трябва да има мерки.

Също така обществото трябва да узрее, че не бива да позволява това да се случва. Тук обаче нека поясним, че има две категории нелоялни клиенти. Едните са такива, които крадат големи количества вода. За тях трябва да има осъдителни присъди. А при тези, които не плащат, най-ефективната мярка е спиране на водата.