Димитър Иванов: Защо ДС да е лошата, а не Филип Димитров, на който дъската му хлопаше

Последният началник на Шести отдел в VІ управление на Държавна сигурност проф. Димитър ИВАНОВ твърди, че тайните служби нямат никакво участие в събитията на 10 ноември и след това. "Нито в София, нито в Пловдив и другите центрове. Промените бяха извършени под ръководството и с активното участие на комунистическата партия. Партията свали Живков.", казва в интервю за "Марица" днешният предприемач, историк и университетски преподавател по повод 25 години от 10 ноември.- Имате ли наблюдения върху събитията в Пловдив около 10. IX.1989 година? Как стана така, че червеният град набързо посиня?

- Тогава, преди 25 години, течаха процеси в две посоки - от една страна, спадналият авторитет на местните комунистически ръководители, и от друга страна, порасналата активност и недоволство на пловдивската интелигенция и граждански елит. В последните години преди 10 ноември авторитетът на местното партийно ръководство в Пловдив беше доста нисък. Дража Вълчева и екипите след нея губеха позиции и обществен авторитет. Пловдив беше голям икономически и културен център. Там живееха много кадърни, успели хора, които естествено са по-свободолюбиви, по-независими, по-опозиционно настроени. А и вечното съперничество между Пловдив и София и голямото самочувствие на пловдивчани като жители на втората столица на България беше фактор, който благоприятстваше посиняването. След като се е сменила властта в София, в Пловдив не можем да изостанем от събитията! Затова пловдивчани станаха дори в голяма степен по-активни от центъра.

- Службите на Държавна сигурност участваха ли в промените? 

- Не, ДС няма никакво участие в събитията на 10 ноември и след това. Нито в София, нито в Пловдив и другите центрове. Промените бяха извършени под ръководството и с активното участие на комунистическата партия. Партията свали Живков. ДС не е и имало нужда да се намесва. Още повече че новото ръководство на комунистическата партия - Андрей Луканов и неговите приближени, поставиха ДС на прицела на обществения гняв като виновник за допусканите слабости и извращения преди 10 ноември. Няма конспирация, няма кукловоди - в България преди 25 г. течеше естествен политически процес на демократични промени, на разрояване на политическите субекти. Впрочем Държавна сигурност беше закрита по същество още през февруари 1990 г. и с новата конституция от юни 1991 г. фактически такова животно не съществува. 

- Говори се, че живковистите били готови да използват армията...

- Не е имало скрита опозиция на промените. Легенди са твърденията, че Живков и живковистите са били готови да се съпротивляват на тяхното снемане от власт, че били готови да използват армията. Абсолютно никаква истина няма в това. Още повече че тогавашните ръководители на армията - и министър Добри Джуров, и началникът на Генералния щаб ген. Атанас Семерджиев, бяха хора, които веднага, да не кажа и преди промените, преминаха на страната на реформаторите. Т.е. армията сама не би се ангажирала и нямаше кой да я ангажира в такива действия. Нещата бяха предопределени от международното развитие, от процесите в социалистическия лагер - СССР, Унгария, ГДР. Нямаше как мечката да не дойде и в нашия двор, след като танцува в съседския.

- Защо четвърт век продължаваме да тъпчем намясто? 

- Между България и страни, оттласнали се от дъното след срив като Германия, Япония, Унгария, има огромни цивилизационни разлики. Това, което се случва в други държави, при други народи, не може механично да се пренесе у нас. Това е голямата грешка след 10 ноември на неподготвените ни управленци и медии - внушаваха ни, че в България може да се въведе швейцарски, германски или японски модел. Не, не може. България може да се развива само по собствен модел.

- По какъв друг път бихме могли да се развием и защо не го направихме?

- Лошо тръгна преходът преди 25 г. С него се заеха хора без концепция за цялостното развитие на страната, без доктрина, а и без стабилна подготовка. Не се развихме успешно, защото беше прекъснат естественият ход на развитието на страната. Изведнъж на 10 ноември хората, които си самовъзложиха управленски функции, решиха, че могат да прекъснат развитието на България и да започнат да строят наново. Никога в българската история така рязко не са прекъсвани процесите, както това стана на 10 ноември 1989 г. Основна грешка е, че отхвърлихме всичко направено и постигнато, а с мръсната вода изхвърлихме и бебето. Без да предложим алтернатива в нито една сфера. Стана така, че държавни предприятия отидоха в ръцете на сервитьори, бармани, борци. Или просто на обикновени хитреци, който след две години ликвидират предприятието. И сега сме я докарали дотам, че България няма работеща индустрия. Същото стана и в селското стопанство, образованието, науката, здравеопазването. 

Да, имаше план "Ран-Ът”, но той беше като одиторския доклад за КТБ в момента - некомпетентен, неверен, неполезен за държавата. Ричард Ран и Роналд Ът сигурно са добри специалисти. Обясняват днес по наши телевизии, че понеже ние сме били кретени, не сме разбрали и провели техния план както трябва. Ако говорим сериозно, не може механично да се пренася американски опит у нас - затова резултатите бяха катастрофални.

- Така ли стигнахме до митичните куфарчета?

- Това с куфарчетата е хумористично. Ето, звъни ми колегата Тодор Ников и пита: Защо пак вадят скелета на Държавна сигурност? Всъщност какво направихме за 25 години ние, демократите, седесарите, хората, които искахме свобода и демокрация? Отговорът е в диапазона от "Нищо не направихме" до "Направихме нещо по-лошо от предишното". Честните демократи ще се запитат: Защо въпреки добрите намерения не направихме това, което искахме? Първи отговор: Нямахме доктрина, методология, самите ние бяхме некадърни. Втори отговор: Пречеха ни ония от Държавна сигурност.
Вторият е по-убедителен и удобен от персонални обвинения: Пречеха ни д-р Дертлиев, бай Милан Дренчев, Стоян Ганев, Димитър Луджев, на Филип Димитров дъската му хлопаше. Но това не е обяснение за тежките щети, които понесоха държавата и обществото. Като повтаряме обаче всеки ден колко е лошо ДС, въпреки че никой не знае какво реално е това, в един момент хората казват: Ето, ДС е виновна! 

Или пък Русия, за която някои повтарят като папагали: Русия е нещо много лошо, Путин е диктатор! Въпреки че ни дава гориво и ни взима продукцията, която Европа не иска. Рейтингът му обаче е 80 процента, а на тия, които повтарят тия глупости, рейтингите им са по 20 процента.

- Роди ли се лидерът на прехода у нас?

- Днес лидерството в света е в криза, няма водачи от ранга на Де Гол, Аденауер, Кенеди, Рузвелт. Самозванци се пишат господари на държавата си, някои дори се правят на господари на света. 
Така че няма откъде да си намерим нашенски Дън Сяопин.
Нека обаче не се оплакваме - като по-жизнено и младо обществото ни успя да излъчи лидер, разпадът у нас доведе до изникване на лидери отдолу. Година и половина след като си подаде оставката като премиер, генерал Борисов се връща на бял кон. Ето го лидера - Борисов, харесва ни или не! И Първанов е лидер, и Ахмед Доган е лидер - май само това останаха, които не са се провалили окончателно.

- На какво да стъпим, за да мръднем напред и нагоре? 

- Грешката при нас е системна - създадената в България обществено-политическа, икономическа, социална система е изчерпана, не може да функционира. Както на 10 ноември 1989 г. се беше изчерпал моделът на съветския тип социализъм и трябваше да бъде сменен с друг, два пъти повече сега се е изчерпал този тип капитализъм, който ни се налага от правителството на САЩ и от ЕС.

Няма кой да отговори какво да направим. Да повтаряме: Така казаха от Брюксел, така ни съветват от Вашингтон - това не решава въпросите, а ги задълбочава сериозно. Първо ни трябва ясна диагноза за състоянието - тя е тежка, но слава богу, не сме болни от рак или СПИН! Трябва да видим силите и средствата, нужни за промяна. Трябва да си изграждаме новия елит, който да роди новите ни национални лидери. И най-сетне трябва да разберем, че тази неолиберална глупост, която ни се налага - държавата, изтикана в ъгъла, а капиталът да управлява, води дотам, че по-пъргавите и безскрупулните ограбват всички останали. Това, което става в момента с КТБ, е пладнешки грабеж, а държавата не прави нищо.

- Утопична ли е мечтата ни да сме Швейцария на Балканите? 

- Това никога няма да стане. Както никога Швейцария няма да стане България на Алпите. Различни сме, с различни ценностни системи. В нашия славянско-православен свят - пей, сърце!, всичко е по-свободно, шарено, безотговорно. Каква Швейцария, какви пет лева! Ние сме тука в казана, както сърбите, гърците, албанците, македонците. Виж, добре би било, ако постигнем нов баланс на интересите с Турция - наш естествен съсед и партньор, силен икономически.

Едно интервю на в. "Марица"