ДАНС разкрила схема за пране на пари с помощи за COVID-19
Съмнителни сделки и преводи на пари за над 4,2 млрд. евро е проверила агенцията през миналата година
Схеми за финансови злоупотреби и пране на пари от помощи, които се отпускат на бизнеса заради пандемията от COVID-19, е установило финансовото разузнаване към ДАНС. Това става ясно от годишния доклад на финансовото разузнаване за 2021 г.
"Налична е информация за получавани държавни безвъзмездни помощи във връзка с негативните икономическите последици от ситуацията с COVID-19 от юридически лица в държава-членка на ЕС със собственици физически лица граждани на същата държава, с последващо нареждане на средства към България в полза на български дружества с основание „по фактура” или „заем”, чийто собственици са същите чужди граждани", обяснява схемата докладът.
Документът описва тенденции в процесите на изпиране на пари и установени типологии.
За миналата година в САД ФР – ДАНС са получени 6223 бр. уведомления за съмнителни сделки и операции на приблизителна обща стойност 4 277 млрд. евро, като спрямо 2020 г. (4 966 бр.) има увеличение с приблизително 20%. Над 34% от постъпилите уведомления за съмнителни сделки и операции са от банки, а останалите са от други доставчици на платежни услуги. През 2021 г. са спрени 130 бр. операции на обща стойност 3 325 766 евро за пет работни дни.
Тенденцията за изграждане на схеми за изпиране на пари е чрез високо ликвидни активи или използването на виртуални валути с цел затрудняване на институциите да установят несъответствия.
Друга схема е чрез международни кореспонденции, като в част от случаите краен получател на средствата от измами са лица в азиатски държави. Основните методи са чрез инвестиции, криптовалути и платформи за онлайн търговия. Практиката е да се правят измамни преводи по български сметки в търговски банки.
Продължава и тенденцията за ДДС измами. В голяма част от случаите в схемите участват юридически лица предимно от Западна Европа, като често се включват лица от повече от две държави. В част от случаите, участващите в операциите дружества са собственост на лица с гражданство от друга държава членка, като връзката с България е по линия на установени преводи към сметки в България и български дружества. Има и информация за изготвяне на документи от членове на организирана престъпна група, свързани с фиктивни сделки, като са изпълнявани преводи към сметки на контролирани компании в държава членка на ЕС, както и българска със сметка в България. Тези дружества са използвани за прикриване на истинския произход на средствата, изпирането и връщането им към членовете на групата. Целите на тази схема са фискални ползи, избягване плащането на данъци в значителен размер и натрупване на средства за лични нужди и осигуряване на луксозен начин на живот на участниците в измамата.
Разкрити са и големи парични потоци, генерирани от трафик на жени, с цел сексуална експлоатация в чужди страни, като в тази схема участват и българи, които използват банкови сметки на роднини или им изпращат парични преводи. Подозренията са, че получените пари се изпират, за да бъде симулиран легален източник на приходи, като същевременно паричните потоци се насочват към членове на семейства на извършителите на престъпна дейност, или се инвестират в страната им по произход.
Агенцията разкрива още и схема за бързо трансфериране на големи суми пари по сметка на българска фирма от името на различни физически и юридически лица от чужбина, като след това веднага се връщат към чуждестранните сметки. В повечето случаи чужденците са били придружавани при откриването на българската банкова сметка от един и същ български гражданин. Установено е, че търговските дружества са т. нар. "кухи" дружества, използвани в различни измамни схеми, вкл. изпиране на пари – без известна бизнес история, без индикации за реална търговска дейност, регистрирани с минимален капитал, честа смяна на собствеността на дружествата и чиито сметки се използват за извършване на финансови операции със средства, които постъпват чрез измама. Установено е, че по новооткрити сметки на български дружества, с минимален капитал, постъпват международни валутни преводи за кратък период от време, следвани от нареждане на средствата към сметки на различни физически и юридически лица в страната и чужбина. Също така има и откази за връщане на средства във връзка с получени искания за връщане на преводи поради измама.
Има и друга практика за бързо трансфериране на средства без икономическа обосновка. За период от около четири месеца, по сметка на българско търговско дружество е реализиран кредитен оборот в размер на над 900 хил. лева и дебитeн в приблизително същия размер. Установено е, че кредитните обороти по сметката се натрупват основно от входящи преводи, наредени от три различни сметки, открити в различни търговски банки, с титуляр едно и също дружество. Основанията за преводите са „плащане горива”, „превод по договор за врем. финансиране”, „фактури”. Дебитните операции се характеризират с трансфериране на постъпилия финансов ресурс, (обикновено още в деня на получаване на входящите преводи), към две сметки, открити в различни търговски банки, на едно и също трето дружество, като сумата на изходящите преводи често съвпада с тази на входящите. Преводите се нареждат единствено, чрез електронно банкиране, а основанието за тях е „По фактура”. По сметка на дружеството не се наблюдава извършване на реална търговска дейност.