Четвъртокласниците от 6 СУ Иван Вазов Благоевград завършиха тържествено с почит към патрона си (ВИДЕО)
17 Юни 2025 | 22:29
0 коментара
Общество
Благоевград

Тържество на вдъхновение и признателност Четвъртокласниците от СУ „Иван Вазов“ – Благоевград, изпратиха началния етап с гордост и родолюбие.
На 16 юни 2025 година в СУ „Иван Вазов“ – Благоевград се проведе вълнуващо тържество, което отбеляза края на един важен етап за четвъртокласниците от випуск 2021–2025 г. Под ръководството на своите учители – г-жа Сердарова и г-н Алексов, г-жа Георгиева и г-жа Русева, г-жа Качериева и г-жа Владимирова – децата достойно преминаха през първите стъпки на своето образование, изпълнени с любопитство, усилия и растеж.
Събитието беше наситено с емоции, музика и вдъхновяващи слова. Особено значима бе препратката към предстоящата 175-годишнина от рождението на патрона на училището – великия поет и писател Иван Вазов.
В негова чест учениците припомниха ключови моменти от живота и творчеството му, показвайки уважение към личността, чието име с гордост носят. „Вазов не е просто писател и поет! Той е гений, който чрез творчеството си превръща страданието в песен, а любовта към България – в безсмъртие“, с вълнение прозвучаха думите на един от водещите. Децата показаха не само познания, но и дълбоко чувство за принадлежност и родова памет, рецитирайки и обсъждайки емблематични творби като „Аз съм българче“, „Отечество любезно“, „Де е България?“, „Българският език“, „На България“.
Под звуците на бавна мелодия на кавал двора на училището се изпълни с топлина, признателност и гордост. Малките възпитаници на училището с вълнение споделиха мисли за Вазов, за неговата роля в историята, и за пътя, който той е извървял заедно с българския народ – през войни, страдания и надежди. „Колкото и хвалби да отправим към великия Вазов, те никога няма да са достатъчни“, отбелязаха учениците. Но това, което направиха този ден – да се потопят в духа на неговото слово и да го предадат нататък – е най-искрената форма на признание.
Тържеството завърши емоционално, с думи на благодарност от класните ръководители към техните вече пораснали ученици. Учителите не скриха вълнението си – в очите им блестеше гордост, в думите им звучеше нежност и признателност. Те благодариха на децата за общия път, за смеха, за уроците и за всяко малко постижение. Пожелаха им смело да продължат напред, да носят със себе си паметта за Вазов и за своето първо училище, и никога да не губят обичта към знанието и родината.
Важен и емоционален ден бе и за г-н Любен Алексов, преподавател на 4 В клас, който след 40 години отдаденост на децата и училището, изпраща своя последен випуск не просто като учител, а като човек, посветил живота си на това да възпитава не само умове, но и сърца. Той вярваше, че най-голямото знание е любовта към родината и корените и ги предаде на всяко дете, което е минало през неговата класна стая.
С огромно уважение и признателност, родителите му му благодариха за грижите, вниманието и за предадените уроци по родолюбие на техните деца. Така този ден се превърна в истински празник на духа – в красиво сбогуване с детството и вдъхновено начало на нов път.
На 16 юни 2025 година в СУ „Иван Вазов“ – Благоевград се проведе вълнуващо тържество, което отбеляза края на един важен етап за четвъртокласниците от випуск 2021–2025 г. Под ръководството на своите учители – г-жа Сердарова и г-н Алексов, г-жа Георгиева и г-жа Русева, г-жа Качериева и г-жа Владимирова – децата достойно преминаха през първите стъпки на своето образование, изпълнени с любопитство, усилия и растеж.
Събитието беше наситено с емоции, музика и вдъхновяващи слова. Особено значима бе препратката към предстоящата 175-годишнина от рождението на патрона на училището – великия поет и писател Иван Вазов.
В негова чест учениците припомниха ключови моменти от живота и творчеството му, показвайки уважение към личността, чието име с гордост носят. „Вазов не е просто писател и поет! Той е гений, който чрез творчеството си превръща страданието в песен, а любовта към България – в безсмъртие“, с вълнение прозвучаха думите на един от водещите. Децата показаха не само познания, но и дълбоко чувство за принадлежност и родова памет, рецитирайки и обсъждайки емблематични творби като „Аз съм българче“, „Отечество любезно“, „Де е България?“, „Българският език“, „На България“.
Под звуците на бавна мелодия на кавал двора на училището се изпълни с топлина, признателност и гордост. Малките възпитаници на училището с вълнение споделиха мисли за Вазов, за неговата роля в историята, и за пътя, който той е извървял заедно с българския народ – през войни, страдания и надежди. „Колкото и хвалби да отправим към великия Вазов, те никога няма да са достатъчни“, отбелязаха учениците. Но това, което направиха този ден – да се потопят в духа на неговото слово и да го предадат нататък – е най-искрената форма на признание.
Тържеството завърши емоционално, с думи на благодарност от класните ръководители към техните вече пораснали ученици. Учителите не скриха вълнението си – в очите им блестеше гордост, в думите им звучеше нежност и признателност. Те благодариха на децата за общия път, за смеха, за уроците и за всяко малко постижение. Пожелаха им смело да продължат напред, да носят със себе си паметта за Вазов и за своето първо училище, и никога да не губят обичта към знанието и родината.
Важен и емоционален ден бе и за г-н Любен Алексов, преподавател на 4 В клас, който след 40 години отдаденост на децата и училището, изпраща своя последен випуск не просто като учител, а като човек, посветил живота си на това да възпитава не само умове, но и сърца. Той вярваше, че най-голямото знание е любовта към родината и корените и ги предаде на всяко дете, което е минало през неговата класна стая.
С огромно уважение и признателност, родителите му му благодариха за грижите, вниманието и за предадените уроци по родолюбие на техните деца. Така този ден се превърна в истински празник на духа – в красиво сбогуване с детството и вдъхновено начало на нов път.










