Българската православна църква отбелязва днес църковния празник Успение на Свети Иван Рилски
Днес Българската православна църква отбелязва църковния празник Успение на Свети Иван Рилски. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.
Днес се навършват 1070 години от смъртта на основателят на Рилския манастир. В тази връзка в светата обител започват големи църковни тържества. Лично патриарх Неофит ще оглави светата Литургия в съборния манастирски храм "Рождество Богородично" в празничния ден. В нея ще вземат участие и много архиереи и свещенослужители от Българската православна църква и от сестрите поместни православни църкви, които изпращат свои представители за честванията. Литургията ще започне в 9.30 ч.
Свети Иван Рилски Чудотворец е най-известният български светец и отшелник. Той е покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския.
Родоначалникът на българското отшелничество Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино край Дупница. Преданието помни, че след като се прочул като чудотворец и лечител, бил посетен от цар Петър. Починал на 18.08. 946 г., като оставил на основания от него манастир свой завет. Около 980 г. мощите му били открити и пренесени в София. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоювал Средец от византийците и отнесъл мощите на светеца в Унгария, откъдето били върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренесъл в столицата Търново през 1195 г. Св. Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.
Безспорно Йоан Рилски е най-популярният български светец. Като отшелник основава най-големия ни манастир в Рилската пустиня. Канонизиран е от църквата ни около 980 година. В литературата е описан като изключителен аскет, извършител на не едно и две чудеса. В писмо до цар Петър той го окрилил и поощрил за добри дела в името на човечността и преуспяването на църквата. Обявен за изключителен небесен покровител на българския народ, светецът е почитан и днес с благоговение от вярващите.
До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир, но копнее да се посвети в служба на Бога и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира и се скита на много места. Установява се в Рила и основава Рилския манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява ги от тежки болести, а в края на живота си се отдава на уединение и молитва.
Славата му се разнася далеч от Рила планина и българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Приема плодовете, но не и златото, което той му предлага, и само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта му през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава българският светец е канонизиран.
През 1183 г. унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на Свети Иван Рилски в своята столица Гран, но четири години по-късно унгарците ги връщат в България.
Празникът на Св. Иван Рилски се отбелязва на три дати - 18 август, 19 октомври и 1 юли.
На 18 август се почита Успението на Св. Иван Рилски - денят на неговата кончина.
На 19 октомври - пренасянето на мощите на светеца от София във Велико Търново. Този празник е наречен от местните хора Ден на отеца.
На 1 юли се отбелязва връщането на мощите на Св. Иван Рилски от Велико Търново в Рилската обител през 1469 година.
И на трите празника почит към светеца отдават хиляди богомолци, които се покланят пред чудотворните му мощи, съхранявани в манастирската черква.