България спази Богоявленската традиция
В условията на пандемия българи от всички краища на страната взеха участие в Богоявленския ритуал по спасяването на кръста, хвърлен от свещеника в реки, езера, море и басейни, предават кореспондентите на БГНЕС от страната.
Традиционно най-очакваното събитие и тази година бе това в Калофер, където дългогодишната традиция на мъжете от града на Ботев предизвиква разнопосочни мнения.
Минути преди 8 часа тази сутрин, облечени в носии, мъжете от Калофер нагазиха в Тунджа, пеейки “Залюбила е Василка”. Тъпани и гайди съпрождаха леденото хоро, макар че тази година времето бе далеч по-благоприятно в сравнение с минали зими, когато се налагаше местните да разбиват леда в реката с брадви.
Калоферци и публика от други населени места се събраха по двата бряга на реката, за да наблюдават мъжкото хоро. Тази година кметът на Калофер Румен Стоянов не влезе във водата, за да даде пример за спазването на противоепидемичните мерки, въпреки че глоба грози и общината, и участниците.
В почти всички кътчета на България, ритуалът се проведе въпреки разпространението на COVID-19. Смелчаците, които влизаха във водата за кръста, бяха намалени почти навсякъде.
На езерото “Дружба” в София кръста за четвърти път извади Вячеслав Борисов, който е ветеран в традицията с десет участия.
„Емоцията е невероятна. Прекрасно чувство. Благодаря, че спазихме традицията. Скачаме, за да спазим традицията. Това е за всички българи. Да сме живи и здрави!“, каза мъжът, който по професия е шофьор и пожела скоро да махнем маските.
Мъжът сподели, че посвещава днешния си успех на спортистите от „София-Запад“. Той обеща да подари кръста на някое малко дете, както традиционно правел досега.
21-годишният Ерик Кирилов спаси Богоявленския кръст, хвърлен в река Джерман в Дупница. Стотици се събраха на двата бряга на река Джерман при Наковия мост, за да наблюдават ритуала.
Ерик, който е сервитьор от Сапарева баня, хваща кръста за трети път и пожела здраве на всички българи.
В Шумен пък кръста взе 29-годишният пожарникар Стефан Митев. Ритуалът се състоя на Шуменското езеро, а във водите му за кръста скочиха общо шест души.
„Надявам се пак да ми донесе късмет, като миналите години и дано да има по-малко болни от COVID-19 и от други болести”, пожела пожарникарят.
Тази година в Созопол ритуалът по хвърлянето на Богоявленския кръст във водата беше отменен, но в Бургас той се състоя. 54-ма мъже се включиха в ритуала в морския град.
18-годишният Иван Гайтанов от Италианската гимназия извади кръста от ледените води. „Пожелавам трудните времена да отминат и да не падаме духом”, каза след спасяването на кръста Иван.
Десетки бургазлии наблюдаваха ритуала от разстояние. Плажът беше заграден с мрежи, за да се спазят мерките за безопасност.
В Кърджали традиционно бяха организирани два ритуала по хвърляне на Светия кръст – във водите на река Арда и в басейн – за деца до 14 години. Седемгодишният Преслав извади кръста от басейна.
Трима курсанти скочиха за богоявленския кръст в басейн на плаца в НВУ „Васил Левски”. Извади го 20-годишният второкурсник от Стара Загора Тихомир Стоянов, който следва в специалност „Материални средства придвижване и транспорт” във военния университет.
Един от най-древните християнски празници – Богоявление, беше почетен в Банско подобаващо и както се полага – тържествено, но със смирение и благоговение.
В църквата „Света Троица” бе отслужена света литургия, а след това, по стародавна традиция, в близост до Духовно-историческия център „Свети Паисий Хилендарски” беше извършен великия богоявленски водосвет.
Миряните бяха призовани от свещениците и от общинските власти да спазват противоепидемичните мерки. Както винаги от началото на пандемията, и в празничния ден поведението на банскалии бе сдържано и достойно.
Александър Хаджигеоргиев – син и брат на свещеници, извади кръста от водата във фонтана на градския площад, където християнския символ символично бе хвърлен за здраве.
Кметът на община Банско Иван Кадев поздрави празнуващите и припомни, че Богоявление е и празник на българските бойни знамена.
„Нека в този светъл ден си пожелаем в домовете ни да има мир и разбирателство, любов и опрощение, грижа и топлота. Нека бъдем здрави и силни и нека надеждата ни дава опора да преодоляваме пречките по пътя. Да правим добро и да вярваме, че то ще се върне при нас. Да обичаме и ценим всичко, което имаме.
В днешния ден, когато се освещават бойните знамена и знамената-светини на България, да се преклоним пред подвизите и сведем глави в памет на знайните и незнайни герои, положили живота си в олтара на Родината. Честит и благословен празник!”
