Бизнесменът Илия Дамянов, който от години организира кукерската група от III район на Благоевград: Хляб няма да ям, но видя ли хубав чан, купувам го

Благоевградският бизнесмен Илия Дамянов от години организира сурвакарите от III район в областния център
на Пиринско. Той не само е "двигателната сила", но и осигурява на повечето маскарадните костюми за празника, който традиционно се отбелязва на Васильовден. Илия Дамян, както всички го наричат, е сред най-големите радетели за запазване на вековната българска традиция Сурва.

Илия Дамянов е на 59 г., занимава се с търговия, женен е, има дъщеря и син, а най-голямата му слабост е внукът Илия, който вече е първокласник. Цялото му семейство е запалено по сурвакарството. Бизнесменът избягва медийния интерес и държи фамилията му да е извън обсега на нездравото хорско любопитство.
Темата за Сурва обаче го провокира и той се съгласи да разговарме за страстта му към тази традиция и за една уникална колекция, която събира близо 40 години.

- Илия, как се запали по Сурва?

- Никой от моето семейство не е бил запален, всичко започна спонтанно и по-скоро случайно. Бях 13-14-годишен, когато за първи път излязох на Сурва с другите деца и по-възрастните в квартала, в който живеехме. Израснал съм в сегашния III квартал, който е смесен, живеят и цигани, и българи.

- Помниш ли първия си маскараден костюм?

- Искам първо да уточня, че начинът на обличане и маскиране на кукерите за Сурва идва в нашия район от Разлог някъде през 1973/74 г. Преди това тук са се маскирали като беляци - с бели дрехи - кошуля, бели потури, бели шапки и звънци на кръста, това е старата местна традиция от Симитли насам и в благоевградските села. Тази традиция искам да възстановя. Аз помня, когато в Благоевград донесоха първите два чифта кожи от Разлог, бил съм сигурно 15-годишен, дотогава тук не са се обличали с кожи. От кожите звънът на чановете не се чува, а на кръста на беляците той е много ясен. Разпитвал съм стари хора за беляците и много са ми разказвали, а аз се старая да не променям историята и традицията. На кукерите в нашата група качулките са прави, запазихме ги като някога единствено ние и в Разлог, другите почнаха да ги променят. За мен е много важно традицията да се запази и предава такава, каквато е, без да се привнасят съвременни елементи. Неведнъж съм ходил да гледам кукерите в Гърция, имали са ги в цялата северна част на страната, те спазват обичая, какъвто е бил някога, без да го променят. Дори олимпиадата откриха с кукерите си, защото традициите са сила и памет! Впечатли ме например, че в Карлово и в Гърция кукерите са с еднакви носии. Може би причината е в каракачаните, те са допринесли за тази еднаквост.

- Откога опитваш да възстановиш тази традиция?

- От около 20-ина години. Първо бяха 3-4, а сега вече са 30-ина.
- Ти осигуряваш носиите на почти цялата група, защо?
- Вярно е, чановете почти всичките са мои, носиите, облеклата за беляците, около 15 чифта кожи на кукерите давам, но има и момчета, които си имат собствени. Давам ги, защото нямат, а искат да излязат на Сурва, мераклии са.

- Има ли разлика между днешните сурвакари и тези от годините на твоята младост?

- Тогава ми се струва, че хората имаха повече желание да се маскират. Навремето 2-3 месеца преди Сурва дрънкахме звънците и с наближаване на празника се усещаше и друго настроение. Вечер, като се стъмни, целият квартал се огласяше, хората усещаха наближаването на празниците. Започвахме подготовката още от лятото, та и по-рано, а за чановете не говоря, тръпката като чуеш звука им е голяма. Поне за мен, защото аз колекционирам чанове.

- Откога ги колекционираш?

- Над 40 години, сигурно откакто започнах да излизам на Сурва. И сега, като видя хубав чан, докато не го купя, не мирясвам.
- Какво ти дават чановете, та носиш такава страст към тях?
- Не знам, адреналинът веднага се покачва, като ги чуя. Сърцето ми се пълни. Звукът им е в комплект е тоновата стълбица. И всеки майстор е различен. Гюмюрджийските чанове например са правени в Гърция. Гюмюрджиите всъщност са били българските каракачани, които лятото са идвали със стадата си в нашите Родопи, а зимата са слизали на топло към Гърция. Костюм без чанове аз не харесвам, защото те вдигат адреналина. Разказвали са ми стари хора, че през турско властта е забранявала кукерите със звънците, но българите са се качвали по баирите в балкана да дрънкат чановете и да се чува надалеч. Затова кукер без звънци за мен не е кукер, няма я първоначалната идея звънът да гони злите духове.

- Помниш ли първия си чан?

- Дали е бил първи, не знам, но помня един, бях още момче, 15-16-годишен, като го носех. Спънах се и паднах върху един кран за водопровода, той стърчеше. Станах, нищо ми нямаше, само дето чанът се беше свил, като ме е предпазил от сериозно нараняване. Не го давам за нищо, много пъти са ми го търсили за размяна, но за мен той е специален. И е един от първите в колекцията ми. Само аз и синът ми сме го носили, за внука е още тежък...

- Къде ги намираш чановете, как ги търсиш, как ги подбираш, по какво?

- Обикалям, а и хората вече знаят, че купувам, и ми носят. Някои харесвам, други не. Имам много чанове, направени от най-добрия за мен майстор в България Георги Никифоров от Перник. Те са по-нови, но много хубави. Разменям чанове с други колекционери, за да станат пълен комплект от 24 чана. Като ми хареса чан, не мога да устоя да не го купя. Скоро бяхме на събора в Копривщица, един чан като го чух само, и ми спря сърцето. Имам го същия, но не се стърпях и си го взех.

- Колко струва един чан, скъпи ли са?

- Има и много скъпи. Но за да държи висока цена, трябва да е комплект, поредица. Един по един са по-малко, можеш да намериш отличен чан за 500 лв., можеш и за 100 лв.

- А колко струва един комплект? Например ти за колко би продал един от комплектите си?

- Аз не продавам и затова не мога да ти кажа никаква цена. За мен са безценни, защото стойността им не е в пари, а във вътрешното ми усещане.

- Колко чана имаш?

- 380 чана общо, от тях имам и непълни комплекти. Много от тях вече съм раздал на момчетата да се готвят за Сурва.

- Колко комплекта имаш?

- Към 20-ина. От тях 14 са стари.

- Колко стари?

- Много, над 100-годишни. На някои е изписана годината, когато са направени, гюмюрджийският например е от 1912 г., това е, имам и от 1884 г. Освен това всеки майстор си слага свой белег на звънците, нещо като подпис - някои са като еврейската звезда, други са като човечета на хоро... и така се разпознават.

- И са носени от животни, така ли?

- Те са правени за животни. Там, откъдето съм, събирам голяма част от колекцията си - в Родопите. Там е било традиция на големите празници да закачат чановете на говедата и да минат през 2-3 села да ги чуят хората. После са им слагали само малки чанове, защото не могат иначе да пасат. В нашия регион е гледан повече дребен добитък, затова тук големи не се намират.

- От какъв материал са правени? Кой е най-звучният?

- Правени са от месинг. Някога в старите чанове е слагано по много малко сребро, за да са по-звучни, сега слагат калай. Гюмюрджиите например са ги правили с малко сребро и звукът им освен че е много силен, отеква много дълго време. Майсторът е бил в Гюмюрджина, днешният град Ксанти, и по нашия край няма такива, има ги тук-таме по Смолянско и около Пловдив.

- Имаш ли звънци, които не би изнесъл на Сурва, защото са много скъпи или по друга причина?

- Няма, те са за това - да звънят и да радват душата! Само ще ти кажа, че не се бях обличал на Сурва от 15 години и като купих тези, гюмюрджийските чанове, преди 5-6 години, облякох се и излязох с тях. Но усещането не може да се опише, не чувстваш капка умора.

- А защо не си излизал толкова време на Сурва?

- Ами защото младите стягам, те да се радват. Но на тези чанове не можах да устоя!
- Сигурно са доста тежки, като се наредят всички тези звънци на колана, до колко килограма може да стигнат?
- До 40-45 кг. Никак не е малко. Ето този например тежи 6,2 кг, другият до него е 5 кг, 4,2 кг... На кръста се редят по големина и ред и зависи от човека колко може да събере - 5, 6, 8...

- Как запали децата си?

- Взимах ги с мен от малки. Първо дъщерята, на 2 годинки я направих кукер, беше с панделки в косата и костюм от бели кожи. После дойде ред на сина, сега - на внука. Трето поколение сурвакари, и ми се струва, че той е по-запален от вуйчо си. Миналата година взе златен медал при децата на фестивала в Перник.
- С каква маска?
- С кожи.

- Като стана дума за кожи, те също са специални. Как ги търсиш, къде ги намираш?

- Преди години търсех в изкупвателните пунктове. Наистина кожата е специална и колкото по-дълъг е косъмът, толкова е по-добра. Поне 50 см трябва да е за хубав костюм. От няколко години не купувам, купих си кози, специална порода, дългокосмести, и ми ги отглеждат само заради козината. Преди време тези кози ги гледаха в района на Калофер, но сега навсякъде в нашия регион са разпространени заради кукерските костюми: в Крупник, Брежани, Кресна Разлог, Банско...

- Колко дълъг може да стане косъмът при тях?

- Максимумът е до 75-80 см, но трябва поне 4 години да се гледат.
- До колко може да стигне цената на един хубав кукерски костюм?
- Аз костюм готов не съм купувал, но като слушам хорските мохабети, има костюми за 200 лв., за 500 лв., но може да стигне и до 12 000 лв., зависи от дължината на косъма. Това е благородна конкуренция между сурвакарите. По-високата цена включва много неща, като почнеш от по-добрата обработка на кожата, да е мека и удобна отвътре за носене, и стигнеш до изработката на модела.

- За колко време се прави един костюм?

- Много относително е всичко...

В разговора се намесва и внукът, малкият Илия: За ден и половина е готов!
Дядо му обяснява: Това е само ушиването, преди това месец-месец и половина кожухарите обработват кожите, стържат ги, после косъм по косъм се разресва, за да не се оскубе... Изисква се време и много старание. Но резултатът си струва! Емоцията е страхотна. Като се съберат много хора и всички се радват, не можеш и ти да не се радваш. Нали виждаш по големите карнавали, като този в Перник например, сигурно и в Рио де Жанейро е така, различни групи, с различни костюми и всички се веселят, показват своите обичаи... Много зареждащо е. Приятели се обаждат от чужбина и като наближи зимата, дежурният въпрос е “Стягате ли Сурва?”.

- Сигурно събирате добри пари по празниците, общината също ви подпомага напоследък...

- За пари не ми се говори, слушам приказки, че сурвакарите сме били просяци, че обикаляме от къща на къща, по 1000-1200 лв. събирала една група и това били много пари. Това са глупости! Какъв просяк е човек, който е дал 10 000 лв. за костюма си, а с парите, дето са събрани, групата едва си плаща музиката, защото и тя е скъпа? На фестивала в Копривщица например съм купил 30 забрадки за момичетата, уших за беляците 10-12 чифта потури... Има момчета, които нямат пари да си купят, и като наближи Сурва, ми се примолят: "Батко Ильо, моля ти се, намери ми една носия!". Имат желание децата да излязат, как да не ги подкрепя, като имам възможност?! После ми връщат изпрани и изгладени костюмите, кожите и звънците, a аз ги съхранявам и ги пазя в сандъци с нафталин до догодина.

- Няма ли повредено, скъсано...?

- Случвало се е някой да се е напил и да е повредил костюм, ама те са млади, а ние прощаваме. Някои се извиняват, други не намират сили... По-лошото е, че вече сред младите има хора, които освен че се напиват, се и дрогират. Не ме притеснява, ако някой е пийнал предната вечер на Нова година, дойде весел, но от студа, от чановете, от обикалянето бързо изтрезнее. Наркотиците са това, което най-много мразя! Гоня ги такива, не им давам дрехи, но като дойде в деня на празника, облякъл се в нещо, каквото намерил, и се присъедини към групата, какво да го правиш такъв?! И после правят зулуми и създават лоша репутация за цялата група или за сурвакарите изобщо! Ако го изгониш, трябва да развалиш празника на всички. Това са ми най-големите притеснения, но все си мисля: "Този път си е взел поука, различно ще е...". Защото празникът е за всички. В групата ни всички се познаваме, има ред и дисциплина, защото участниците не се правят за първи път, а като има такива "новобранци", те се съобразяват с неписаните правила.

- Колко души наброява вашата група?

- До 180-200 души сме стигали. Особено за участие в карнавалите има много желаещи и ако всички, които искат, ги пуснем, ще стигнем и до 500 човека. Но няма в какво да ги облечем толкова хора... Ако искаш вярвай, но на Васильовден има много хора, които ни чакат на вратата и се сърдят, обиждат се, ако не отидем в дома им, защото вярват, че сурвакарите носят щастие и гонят злите сили от всяка къща. Но парите, които се дават за здраве, са символични, те са за цялата група, и пак казвам, с тях понякога и на музиката не можем да платим. Сега чувам, някои от младите предлагат да не се маскираме на 1 януари, а направо на карнавала, който се организира чрез общината, но това не е обичаят. Традицията е сурвакарите да излизат на Васильовден, другото е карнавал - да се видят всички кукери и да стане празник за града.

- Не познавам друг толкова време да държи на хобито си като теб и да продължава да го поддържа сред по-младите. Жена ти не се ли сърди, че толкова пари даваш за другите и за увлечението си?

- Тя не се сърди, но е истина, дето се казва, аз хляб няма да ям, но като видя хубав звънец, ще го купя. Някои събират монети, други гледат кучета, моето хоби са чановете и Сурва. Чанът никога не си губи стойността, тя само расте. Ще ти разкажа един случай с клиент на звънчаря от Перник, от него го знам: Човек от Пазарджик преди 20-30 години си купил звънци от него, комплект. Разболял се и защото нямал пари за операцията, продал ги. Като се възстановил, върнал се при майстора и си купил други. Те цената не си губят, а като се наложило, и живота му спасили! Друг случай имах, 85-годишен старец търсеше две стари звънчета. Двама внуци имал, за единия бил купил, а искаше и на на двамата да остави спомен. Пратили го при мен, но аз му обясних, че не продавам, като намеря, ще му се обадя. Беше дошъл у дома, като видя звънците, седна и ме помоли: “Може ли още малко да ги погледам и да им се порадвам? Нашите разложани само се хвалят, ама като като теб човек не съм срещал”. Драго ми стана да чуя такива думи от старец...

- Случва ли ти се у дома сам да се наслаждаваш на звъна на чановете си?

- Много често. И сам като съм, удоволствието да ги слушам е огромно! Знам историята на всеки звънец, помня от кого съм го купил, къде съм го намерил... Това е историята ни. В гръцкото село Сухо също са много запалени по Сурва, но там я правят на Сирни Заговезни. И там, както при нас, всяко семейство предава традицията от бащи на синове. Там и жените се обличат в носии, те са много подобни на някогашните богати българи - с малките жакетчета, с кожички, дори забрадките си връзват по същия начин като нас. Там съм виждал много стари звънци, повечето от България изкупени. За жалост много малко хора в България запазихме старите чанове тук, болшинството ги продадоха по Гърция. Имам приятели по пернишките села, които ги пазят, но разложани масово разпродадоха чановете си и сега имат от новите.

- Имаш ли скъпи чанове подарък?

- Подарен точно нямам, но един купих за кутия вафли. В едно гоцеделчевско село гледам хлапе дърпа по земята с тел и си играе на конче с един голям, много хубав чан. Питам го на кого е звънецът, а майка му се показа на вратата и ми вика: “Купи му от магазина една кутия вафли и го вземи, цял ден ми надува главата, не мога да го слушам вече”. С вафлите извадих 10 лв. (бяха си пари тогава) и дадох на жената за подаръка.

- Кой е най-големият чан, който имаш?

- Най-голяма като размер е една клопка, купих я от Гърция, но тя е само за асортимент, както се казва, да имам и такъв модел. Клопките не могат да звънят като звънците. До тях съм подредил най-големите звънци, които майсторът в Перник е направил специално за мен. Най-тежкият е 8,200 кг. Но стар звънец толкова голям няма, те са до 24 см, а този е 32,5 см.

- Говори се, че са взимали от теб чанове за филми, вярно ли е?

- За филми не са, но преди 25 и повече години давах няколко звънчета за постановка в театъра. След няколко дни идват едни хлапета да ми предлагат звънци, гледам - моите. Те ги откраднали от театъра и дошли да ми ги продават... Взех си ги, но на човека, на когото ги бях дал, му казах друг път да не ми искат, като не могат да пазят. Знам, че един от комплектите е звънял на откриването на НДК в София. Първият секретар на партията в Чепеларе по онова време ги взел от човека, от когото ги купих, само за церемонията в столицата и после му ги върнал. На ансамбъл "Пирин" давам понякога за важни концерти, но само на познати, на които имам доверие. Мои звънци има в клип на Цветелина, лятото го снимаха над Бачиново, за един от най-новите клипове на немската група "Рамщайн" ми търсиха кукерския костюм на сина ми. Съжалявам само, че не можахме да идем във Франция, имахме покана преди 4-5 години за 50 човека, да участваме във фестивал. Таксата беше 420 лв., не е много, но хората нямат пари, та нали затова все аз гледам да оборудвам групата... Казвам им: "Назаем вземете, кога друг път ще имате шанса да се разходите с кукерските дрехи по "Шан-з-Елизе"?!", ама само 15 момчета събрах. Още ме е яд...
- Дано да ти се сбъдне тази мечта! Има ли нещо, което си пожелаваш всяка година за Коледа?
- Здраве, какво друго. Здраве за семейството ми, за семействата на приятелите, близките и за всички хора. И кметът да поддържа фестивала, защото с много проблеми го създадохме.

- Какви проблеми?

- Ами първите години не искаха да правим фестивал, излизахме по улиците, но искахме всички групи да се събираме и да стане истински празник с групите от Струмско, Грамада, Плаж махала, които се отделиха от нашата група. В началото, около 1985 година, започнахме да организираме празника в Старо Струмско, после чрез читалището разрешиха да се преместим в центъра на града, но се събирахме само ние, от III квартал, и от плажа, другите си празнуваха Сурва по местата си. Затова предложихме да се промени датата и да се събираме всички седмица по-късно. Общината за радост се съгласи да ни подкрепи и вече 7 години Сурва събира много публика и групите от цялата община. Затова пожеланието ми е кметството да продължи да ни подкрепя, за да запазим традициите на предците си.

- Стана “Личност на годината” за 2015 г. в категорията “Съхранение и традиции”, очакваше ли такова признание и как го прие?

- Изненадах се много, не го очаквах. Но ми стана приятно, естествено, всеки иска да бъде оценен. За нас като българи е много важно да пазим традициите си, да знаем откъде сме произлезли, да знаем и да пазим историята си, защото държава без история не е държава./Струма