Асен Василев остро за проектобюджета и слуховете за тайна среща в Банкя: „Вярно ли е, че Златев се завръща в „Лукойл“?“

Председателят на „Продължаваме Промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев отправи сериозни критики към проектобюджета за 2026 г., като го определи като „най-пагубният от последните 25 години“ и с „най-голямото увеличение на данъците от времето на Жан Виденов насам“.

По време на обсъждането на бюджета в ресорната комисия депутатите от ГЕРБ не са взели думата в негова защита. „От ГЕРБ са в ролята на данъчни на Пеевски, а не на дясна партия“, заяви Василев, подчертавайки липсата на реална защита на държавните финансови интереси.

Бившият финансов министър предупреди, че предложените увеличения на данъци и осигуровки ще имат сериозен удар върху икономиката. „Този бюджет спира единия двигател на икономиката – инвестициите. С данък „дивидент“ всички фирми ще изтеглят вече направените инвестиции още тази година. Спира и другият двигател – потреблението, защото нито една фирма в частния сектор няма да увеличи заплатите, когато ѝ вземат пари за допълнителни данъци и осигуровки“, обясни Василев.

Той посочи, че негативните ефекти могат да бъдат избегнати чрез алтернативни планове, предложени от ПП и работодателските организации, които не предвиждат увеличаване на данъците и осигуровките. „Трябва да се спрат парите за касичките и бухалките и да се остави частният сектор да инвестира и да развива икономиката“, добави той.

Освен бюджетните критики, Василев коментира и медийно отразената среща в Банкя между Бойко Борисов, Румен Спецов и Валентин Златев. „Вярно ли е, че Валентин Златев се завръща в управлението на „Лукойл“? Ако това е вярно, означава, че той се връща, а по негово време не се плащаше нито стотинка данък“, заяви Василев, изразявайки сериозни съмнения за потенциалното влияние на Златев върху компанията и публичните финанси.

На въпрос дали има доверие към Румен Спецов, той отговори кратко и категорично: „Отдавна му няма доверие“.

Така коментарите на Василев съчетават икономически критики с политически и бизнес-аспекти, поставяйки въпроси за прозрачността и влиянието на големи корпорации върху управлението на страната.