Арх. Сандев: Проектът за подземен паркинг под пл. Македония е вреден за градската среда

Проектът за подземен паркинг под площад „Македония“ е една от най-обсъжданите градоустройствени теми в Благоевград през последните дни. Миналата седмица кметът Методи Байкушев обяви, че реалното изпълнение на идеята се отлага за следващ програмен период, за да може общината да търси по-изгодно финансиране и да съкрати необходимостта от общинско съфинансиране, което към момента би натоварило сериозно бюджета.

Въпреки това процедурите по приемане на подробния устройствен план продължават да се разглеждат в Общинския съвет, а дебатът около проекта остава активен. Реакциите са разнопосочни – част от архитектурната и професионалната общност изразява сериозни резерви и дори критики към идеята, определяйки я като градоустройствено необоснована и рискова за историческото ядро на града.

По темата в ефира на Радио Благоевград говори архитект Александър Сандев – председател на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в Благоевград, който сподели професионалния си прочит и позицията на експертната общност относно бъдещето на проекта и отражението му върху облика и функционирането на централната градска среда.

Според него, независимо от източника на финансиране – дали общината ще участва със собствени средства или проектът ще бъде изцяло безвъзмезден – съществуват градоустройствени обекти, които просто не трябва да се реализират.

По думите му, за болшинството от членовете на Камарата на архитектите този проект е именно такъв.

„Съвременните градоустройствени тенденции предвиждат паркирането да се изнася извън историческите центрове на градовете. Площад „Македония“ е нашият най-ярък исторически, комуникационен и рекреационен център. Там се случва голяма част от обществения живот на града и към това пространство трябва да се подхожда с изключителен респект. Не бива да търсим допълнителна урбанизация, особено свързана с автомобилен трафик – това не е популярна практика никъде в Европа“, подчерта в ефира на Радио Благоевград арх. Сандев.

От градоустройствена гледна точка идеята за подземен паркинг не е обоснована, тъй като не е заложена нито в комуникационния план, нито в Общия устройствен план на града. Освен това тя представлява груба намеса в зона с паметници на културата и би довела до влошаване на качеството на ползване на средата, смята той.

Проектът предвижда изграждане на паркинг на около 11 метра под нивото на площада – приблизително три метра под нивото на река Бистрица. Това, по думите на архитекта, създава сериозни рискове, свързани с подпочвените води.

„Реализирал съм проекти в близост до реката и знам, че подпочвените води се променят дори сезонно. Изключително трудно е с едно геоложко проучване да се предвиди какво точно ще се случи при такъв мащабен подземен проект. Със сигурност ще има сериозен проблем с водите. Разбира се, той не е нерешим, но ще доведе до сложна и много скъпа последваща експлоатация за тяхното отвеждане“, обясни Сандев.

Той обърна внимание и на друг сериозен проблем – комуникацията с финансиращите фондове и усвояването на средства. Архитектът подчерта, че разбира трудната позиция на общинските администрации, които често са притиснати от кратки срокове за приоритизиране и бюджетиране на проектите.

„Напълно невъзможно е един толкова сложен подземен проект да бъде точно бюджетиран само на база идеен проект. Почти сигурно ще се появят допълнителни подобекти и непредсказуеми дейности. В същото време общината е принудена да заяви конкретна сума, което е практически неизпълнимо. Именно това доведе до отлагането на проекта за подземния паркинг – неточното бюджетиране и необходимостта общината да осигури допълнителни около пет милиона евро“, посочи той.

Според болшинството от архитектите, независимо от начина на финансиране, проектът е вреден за градската среда. Той би влошил качеството на обитаване на площадното пространство, би създал сериозен дискомфорт за всички ползватели там и за бизнеса в района, който рискува да бъде сериозно засегнат по време на дългия строителен процес.

„Говорим и за неоправдани рискове за конструктивната стабилност на прилежащите сгради. Това е проект, който не трябва да се случи – такова е категоричното мнение на колегията“, заяви арх. Сандев.

Той подчерта, че всички архитекти, участвали в двете срещи, на които проектът е бил представен, са подходили напълно добронамерено и с ясното съзнание, че искат да помогнат на града.

„Нашето желание е средствата да бъдат разпределени по разумен начин и да носят максимална обществена полза“, допълни той.

По отношение на другия мащабен проект – реконструкцията на ул. „Александър Стамболийски“, арх. Сандев посочи, че и там е необходимо много добро предварително заснемане на подземната инфраструктура и анализ на потенциалните проблеми. В противен случай градът би бил изправен пред сериозен транспортен хаос и затапване за поне две години. Въпреки това, на фона на подземния паркинг, този проект според него изглежда по-реалистичен и възможен.

Като алтернатива на централното подземно паркиране, архитектурната общност предлага периферни решения.

„Навсякъде в Европа се търси периферно паркиране – не означава непременно да се паркира до река Струма и да се разчита само на градски транспорт, но в близката периферия, чрез множество по-малки паркинги. Възможно е и публично-частно партньорство, включително в по-широката периферия на града“, посочи Сандев.

Той изрази и критика към начина, по който често се използват експертните мнения на архитектурната и инженерната общност.

„От дълги години нашите становища се афишират, когато подкрепят даден кметски проект. Когато обаче отправим професионална критика, диалогът често се прекъсва, а процедурите продължават. Ние не сме съгласувателен орган – нашето мнение се взима за сведение, но това не означава, че не е ценно“, подчерта той.

По думите му, по конкретния проект са били проведени две срещи с кмета Методи Байкушев, на които е била обсъждана цялата инвестиционна програма на общината. Архитектите са правили предложения и са формулирали становища, но подземният паркинг не е бил сред приоритетите, обсъждани на тези срещи.

„Разбирам, че управлението на такъв процес е трудно и че работата с архитектурната колегия не е лесна. Но именно оттам идват независимите експертни мнения, които могат да бъдат полезни“, допълни Сандев.

По отношение на Общинския съвет той заяви, че комисиите не са търсили експертното становище на Камарата на архитектите.

„Това би била напълно резонна и нормална практика. Ние сме на разположение за експертно съдействие“, заключи арх. Александър Сандев./БНР