Абитуриентка от Крупнник стана първенец на „ЦВЕТНА ОЛИМПИАДА”

Дванадесетокласничката Августина Иванова от СОУ ” Св. Св. Кирил и Методий” в симитлийското село Крупник взе първото място на „ЦВЕТНА ОЛИМПИАДА”

Есе на тема ”Бъдещето е по-близо, отколкото си мислим”, сътворено след семейна драма, донесе на Августина и гимназията в Крупник първото място от национално състезание. Младото момиче признава, че писането я успокоява, вдъхновява, дава й сили. Иначе много обича химията и биологията и мечтае да стане лекар.

Августина споделя, че е преборила конкуренцията трудничко. Но е доказала, че възпитаниците на малките училища в страна не са за подценяване. „Много хора смятат, че като учим в Крупник, не сме достойни за големите награди, но аз доказах, че и това е възможно” казва Августина.

Августина с удоволствие разказва за вдъхновението си, за нейната страст, за писането, за грешките и поуките, които си е взела. Есето ”Бъдещето е по-близо, отколкото си мислим” е продиктувано от лична трагедия в семейството на момичето и в момент на слабост, решава че писането й помага да преодолее трудностите. От библията се учи на добро и е изключително благодарна на часовете по вероучение при Емил Методиев за прекрасния дар, който дава на нея и приятелите й да вярват в доброто.

„Вяра Боянска е човекът, който в 9 клас ме научи да разсъждавам критически и да мисля по обширно”, казва Августина за учителката си по литература. „Благодарности и към нея, че ме научи, че едно есе е стойностно, когато докосва най-нежната струна на сърцето ти. Госпожата не поощрява грешките, учи ме как да ги поправям и това ме прави мислещ човек, искрено й благодаря”, казва националният първенец от Цветната олимпиада. В заключение зрелостничката споделя, че няма значение къде учиш, ако си стойностен човек, ако имаш ум и разсъдък да продължаваш да правиш всичко, с което се захванеш с желание и хъс. Тя казва, че е изключително доволна от постижението си и с нескрита радост споделя, че това първо място е победа и за училището й.

Колко много по-близо е бъдещето... мисълта на едно младо, хубаво момиче, изпълнено с много надежди и мечти за бъдещето.... което е много по-близо, отколкото си мислим:

„Бъдещето е много по-близо, отколкото си мислим”

/есе/

„В миналото са корените на настоящето, към миналото човек се обръща и в жаждата си за знания и в желанията си да познава човешкия живот, също и в стремежа си да проникне в бъдещето.”

Географията разглежда въпроса за така нареченото устойчиво развитие, което предполага задоволяване нуждите на сегашното поколение, без за това да застрашава удовлетворяване на бъдещото поколение. След тази концепция възниква интересният въпрос: Що е бъдеще -сегашно ехо на някогашния антропоцентризъм или врата след катарзиса на всеки човек? Гранките на въпроса са свързани с това:„Бъдещето е много по-близо, отколкото си мислим”.

Една притча разказва за един човек, който натрупал толкова много блага, че си казал:”Яж, пий, душо, весели се, носи си новите дрехи. ”Последвал тревожен отговор:”Глупецо, тази вечер ти ще ти бъде изискана душата.”Истината е, че този герой сме аз и ти . Колко от нас мислят за загуба, когато печелят? Колко мислят за смърт, когато нещо се ражда? Не знам какво разбирате под думата бъдеще. Аз знам за себе си –в бъдещето съзирам вечността. Знам, че бъдещето е време на равносметка.

Време, в което ти мълчиш, а някой друг говори. Чувала съм да казват: „Пред миналото – преклони глава, пред бъдещето запретни ръкави.” Аз бих казала : ”Работи в миналото, за да пожънеш в бъдещето.”Ще си позволя да задам един неудобен въпрос: ”Знаеш ли къде ще отидеш, след като умреш?” Вероятно четящите ще ме укорят за това, че млад човек приема смъртта за бъдеще, но започвайки да пиша, без дори и нотка на съмнение, реших, че смело ще опъна струните на човешкото съществуване, което и за мен и за теб завършва с тежкия звук на камбаната.

Скъпи читателю, живота има един сюжет, той не се тормози да пише в проза, повест или разказ, защото той диктува, а ти пишеш. Една мъничка ръка не може да побере нищо друго, освен един майчин пръст. Една майчина длан обаче може да побере хиляди малки ръчички. Така и с бъдещето. Настоящето може да побере само миналото, но бъдещето компилира настояще и минало. Химикалката е в твоята ръка. Пиши, защото бъдещето идва, то е много по- близо, отколкото си мислиш.

Имаш мисия и тя не е какво ще занесеш, а какво ще оставиш. Там където отиваш, никой няма нужда от успехите ти, но там, откъдето си тръгваш, всички имат. Бъдещето е плодът на посятото в миналото и отгледано в настоящето. Бъдещето е замисъл, надежда за нещо по- добро. Ето и една добра новина: Има живот след смъртта така, както има бъдеще след настоящето.

Жалкото в живота на нас, хората е, че полагаме интензивен труд за

Преходните неща и сме доста екстензивни в усилията си за вечните. Предаваме се пред тези, с които трябва да се борим и воюваме с тези с тези, на които трябва да позволим да ни завоюват. Живеем в един доста развит свят, а ние такива ли сме?

„ Бъдещето е много - по близо, отколкото си мислим”, а ние сме много по-далеч отколкото предполагаме. Кой ще започне да се приближава?