150 години безсмъртие за Апостола! Защо за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона?

Навършват се 150 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото край София и се превърна в легенда. Тези години бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола. Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой на времето не е успял да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.

Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран. Въпреки че и сега зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е само декорация за техните доста спорни от демократична гледна точка решения и действия. И съвсем не сме още "чиста и свята република", както искаше Левски, въпреки някои техни заявления. И отново имаме недостиг от свобода.

Има много исторически и литературни мистификации и едната от тях е свързана със знаменитата строфа от стихотворението на Христо Ботев за Левски. Изследователят на творчеството на Ботев Илия Тодоров твърди, че автентичната строфа за бесилото в стихотворението "Дякон Васил Левски" не е "виси на него със страшна сила", а "Със страшна сила зимата пее свойта зла песен". Това е станало заради разместен куплет и пунктуация в по-късната редакция на стихотворението от Захари Стоянов и така тръгва като крилат израз, превърнал се в шаблон. Едва ли можем да отсеем всичко привнесено в образа на Левски, а и въобще в нашата история и литература, но така или иначе Левски си остава най-великият българин. А за какво ни трябва – всеки може сам да си отговори, както казва проф. Генчев в тази далечна за нас 1987 година – но не за да казваме на децата – не чупи тази пейка, защото Левски не би я счупил. "Защото той е един национален капитал, който проникнат в историческата памет и в националното съзнание, създава национално самочувствие, създава възможности да видим кое е лошото и доброто, създава ни възможности като личности да се съизмерим, като народ да се съизмерим. Това е голямото измерение на Левски", казва проф. Николай Генчев в един документален филм от 1987 година – "Левски и ние".

Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните, според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19-ти - тогава той още не е навършил 36 години.