Зърнопроизводителят от Симитли Павел Стоименов прогнозира: Пшеницата може да стане 1000 лв. на тон

Цената на новата реколта пшеница може да скочи на 1000 лв. на тон, което неминуемо ще доведе до по-високи цени на хляба. В комбинация със засушаването в цяла Европа, блокирането на износа на зърно от Украйна и Русия, които са във военен конфликт, и скока на горивата, се задава тежка продоволствена криза за българите. Мрачната прогноза очерта крупният зърнопроизводител от Симитли Павел Стоименов. Ето какво заяви той пред репортер на „Струма“:

„Цената на пшеницата расте всеки ден и достигна рекордни нива. На борсата във Франция днес беше 437 евро на тон, с 20 евро повече от предишния ден. Царевицата е 327 евро на тон, с 12 евро повече от вчера. В момента вече цената на тон пшеница е над 800 лв., а докато дойде време за новата реколта, ще стане 1000 лв. В България се отглежда достатъчно пшеница, но заради засушаването очакваните добиви са от 300 до 500 кг на декар. Разходите за тор и обработка са 250 лв. на декар. 1400 лв. отиват за торове и хербициди на тон. При цена на нафтата от 3 лв., която върви нагоре и може да достигне до 5 лв., ситуацията става непредсказуема. Аз като земеделец виждам, че нещата излизат извън контрол и това ме плаши. Същевременно износът на царевица от САЩ за Китай е 1,5 милиона тона. Никога цената на ГМО царевицата не е била по-висока, както е в момента. Любопитен факт е, че таксата на един контейнер със стоки от Китай за Европа вече е 13 000-15 000 долара, докато от САЩ е 4000 долара, което влияе на световната икономика. Опасявам се да не бъде затворено и Черно море за търговските кораби, ако не дай Боже случайно гръмне някоя мина. Ние като малка държава не можем да избягаме от световните геополитически процеси. Но можем да оцелеем, ако се сплотим и увеличим производството си. Една Гърция успя да излезе от финансовата криза, защото се обединиха и икономиката им вече върви напред. Премахването на ДДС на хляба ще доведе до изсветляване на бизнеса в хлебопроизводството, 70% от който е в сивия сектор. Антикризисните мерки трябва да се насочат директно към хората. Вместо да се дават субсидии на зърнопроизводителите, които си купуват скъпи автомобили и реализират високи печалби от износа. Казвам го, въпреки че съм зърнопроизводител. Държавата трябва да помогне на пенсионерите и социално слабите. Ако цената на хляба е 2 лв., да го субсидира с 1 лв. и той да се продава на тази цена, като това важи за масовия хляб, а не за всички. С хляба не трябва да се заиграва! Наред с това трябва да се помисли за подобряване на инфраструктурата за напояване. В България липсва дългосрочен план за развитие в тази посока, няма и европейски проекти. При 33 млн. дка обработваема земя, поне 10 млн. дка, ако се напояват, това ще донесе 10 млрд. лв. в хазната. Румънците вече започнаха да правят инвестиции в поливните си системи. При добро качество на зеленчуците ще се повиши и туристическият интерес към страната. Да развием фермерските си пазари, за да можем да удържим на високите цени на месото, които може да достигнат до 20-30 лв. на килограм. Или библейски казано: Не ми давай риба, а ме научи да ловя риба! България трябва да излезе от отредената й роля на консуматор и да стане производител“, категоричен е бизнесменът от Симитли Павел Стоименов.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА в.Струма