Знакови заведения затварят в Благоевград, браншът трудно се изправя на крака

След пет вълни на ковид пандемия редица заведения в Благоевград така и не успяха да се изправят отново на крака. Поне десетина емблематични кръчми затвориха и в момента помещенията си търсят нови наематели.

Най-тъжна е гледката на затворените бизнеси в центъра на областния град. И без да има война центърът изглежда като след бомбардировки. Думите са на кмета Илко Стоянов, които той изпусна къде на шега, къде на сериозно на последния брифинг пред медиите. Репликата му бе в контекста на това, че градската среда в сърцето на Благоевград очевидно се нуждае от благоустрояване и това ще бъде основна грижа на местната власт.

Дългата търговска улица, някогашното стъргало, отдавна е изгубило своята магия. Трите ръкава от МОЛ Ларго към Операта също не са това, което бяха. Преди години тези улички бяха като кошер и човек не можеше да се размине. Заведенията никнеха като гъби след дъжд, а собствениците едва смогваха с местата за клиентите. Днес просто хората ги няма.

Това е първата причина за затваряне на заведения в областния център. Градът се топи, а студентите на ЮЗУ учат през повечето време дистанционно. С тях изчезна и неспирният нощен купон, който години наред създаваше име на Джумаята като град на младостта.

Ковид пандемията, непрестанните и непредвидими локдауни нанесоха допълнителен удар върху бизнеса, който до този момент успешно крепеше местната икономика.

След всичко това, едно по едно, легендарни заведения останаха без клиенти и бяха принудени да затворят. Неусетно Благоевград се превърна в един обикновен малък град, в който вечер след 10 часа улиците притихват.

В топ центъра отдавна не работят редица любими на местните гъзари култови местенца. От месеци е затворен бар „Рафи“ на пъпа на града. Добрата новина е, че там в момента се прави ремонт и очакванията са, че до края на март ще отвори врати за своите клиенти.

Ресторант „Папараци“, който близо 20 години посрещаше младежки компании, вече се отдава под наем. Той бе едно от първите по-авангардни и интересни заведения в града, което бе пример дори за редица столични пъбове като интериор и внушение за непринудена изисканост. Сега Папараците са в отдих и помещението очаква своя нов ентусиаст, който в тия трудни времена ще опита да му върне старата слава.

А кафе „Милена“? Спомняте ли си колко модерно и оборотно беше в ония години. Там се чакаше за свободна маса и запазено място имаше първо за градските випаджии. За кратко помещението бе превърнато в сладкарница „Неделя“, но и тя не издържа дълго и напусна преждевременно града. Сега някогашната „Милена“, от време на време, я отварят, но не като бар, а като предизборен щаб.

Отдавна я няма и механа „Милена“, която заедно с механа „Старата къща“, единствена в топ център събираше шумни компании не само от града, но и от целия регион. Преди две-три години местен бизнесмен се опита да й вдъхне нов живот, но за кратко. Сега тя е просто мазе. От баш кръчмите фронта все още държат „Старата къща“ и „Даньовъ механа“.

Голямото кафене над старата механа „Милена“ също го няма. То беше известно като „Кафето на Тотото“, но сега е превърнато в магазин. От няколко месеца стои затворено и кафе „Амони“, което бе сред първите барчета в града и винаги се радваше на много посетители. Тук очакванията са, че ще отвори врати след ремонт и дано това наистина се случи.

Ресторант „Ларж“ също е затворен от дълго време. Мястото беше любимо за обяд на стотици благоевградски чиновници, които се отбиваха там всеки ден на обедната си почивка. Заведението работеше денонощно и най-силно след полунощ, когато предлагаше най-вкусната чорба на клиентите махмурлии от близките заведения и нощни барове.

Подобна е съдбата и на редица заведения в широкия център на града. Култово място – някогашният ресторант „Строител“, сега е затворен и търси нови собственици.

Не работят и две други любими за студентите и гимназистите местенца – бар „Гранд“ и бар „Парти тайм“.

Всички тези бизнеси се оказаха губещи по още ред други причини. Освен пандемията, намаляващото население и липсващите студенти, инфлацията, високите сметки за ток и отопление нанесоха нов удар върху сектора. От друга страна е обедняването на хората, които все по-рядко харчат пари за кръчми, а дори и да си позволят някоя и друга вечер навън, то си правят сметка колко да похарчат.

Голям проблем за ресторантьорите е да намерят качествен персонал. Все по-трудно е да се наемат сервитьори и бармани, а цяло чудо е да се намери добър готвач. Дори и високите надници не успяха да обезпечат кадрово много от благоевградските заведения. Почти всеки обект търси персонал и е ясно, че всеки ще се спасява сам, защото скоро държавата няма да регулира и да подкрепи реално този сектор. А национална стратегия за професионално обучение на млади хора за бранша няма.

Разбира се, много от заведенията се опитаха през последните месеци да бъдат гъвкави и да се приспособят спрямо ситуацията, наложена от непрестанните локдауни. Редица кръчмари заложиха на доставка на храна по домовете, но тази мярка се оказа недотам работеща, тъй като градът е малък, работещите учреждения и фирми в града не са много и няма достатъчно оборот.

Не по-различна е картината и по кварталите. Там също част от знаковите заведения вече не са това, което бяха. Заради несигурността в държавата и в този сектор мнозина отвориха скари и щандове за хапване на крак – формула, която засега ги държи над водата и която показва най-важното – че хората в града обедняват. Дали ще се завърти колелото в обратна посока, зависи пак от това – дали ще се повишат доходите на благоевградчани. Ако това не се случи, най-вероятно ще видим още затворени заведения./ilindenpres.bg