Змейовите къщи на село Пирин: Там змеят крадял моми и ги отвеждал в покоите си

И в бившите български територии в Гръцко наричали къщите “змейови“, тъй като те са направени от огромни скални късове и там също се носят легенди за змейове. Това разказа в предаването “Туризмът на Фокус“ с водещ Ася Александрова, професионалният екскурзовод Лора Илиева.

На юг, в сърцето на Пирин планина, в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица, откриваме село Пирин.

“Село Пирин е едно от най-вълшебните места, в които аз съм била. Сега навлизаме в легендите за змея. Наричат го също “омагьосаното“ село, защото е и селото на змейовите невести. Там змеят крадял моми и ги отвеждал в покоите си. Те му раждали деца с крила и придобивали нечовешка сила и мощ. Разказват, че на най-високият връх на планината Славянка, която е до Пирин, живеел старият змей. Той имал двама синове. Като поотраснали и възмъжали те тръгнали да си търсят моми, булки. Единият змей започнал да задиря момите от Мусомище, това е всъщност едно селце, което се намира в близост до село Пирин, а другият започнал да задиря момите от село Пирин. Та на връх Великден първият задигнал най-хубавата мома от Мусомище, която греела като Слънце и я отнесъл на Левски връх, там има, те й казват Светигерската скала, всяка година както в Пирин, така и там се почита Свети дух. Както й да е, той там я прави своя жена и според легендата и до днес единият брат живее с неговата жена. А другият вдигнал Стана, Стана била най-красивата мома от село Пирин и я направил своя жена. Старият змей обаче видял за какво става въпрос и не бил съгласен, изгонил синовете си, защото смесвали своята кръв с човешката, което той смятал за принизяване на рода. Но пък младите змейове харесвали своя нов живот и те трайно си се установили на Левски връх и на Ореляк, който е над Пирин. Внуците на стария змей казват, че са деца с крила под мишниците. И все още, между другото, ако питате местните ще кажат: “Абе то вероятно някой живее там, има някой, който има така закърнели крилца“, но това разбира се, са пак такива местни предания, предположения и т.н. Възрастните хора от село Пирин, те са слушали своите баби и дядовци, които са им разказвали техните истории. И някога дебнели откъде ще загърми. И от посоката на светкавицата и тътена разбирали кой змей се е разбеснял. За местните змеят мятал облаци, гръмотевици, докарвал дъжд, ако се зададяла градушка, отнасял я в съседно землище, за да не страдат неговите хора. Змейовите невести са няколко. Първата, чиято къща може и до ден-днешен да се види – Гинчовата къща, първата невяста се е казвала Николинка. И нейни роднини все още има живи. Тя била още в люлката и разказват, че змеят вървял при бебето и когато отивал при него светвало слънце. Дори и примерно в цялото село да вали, там над люлката светело слънце и по този начин разбирали, че змеят е там. В Гинчовата къща, край люлката на Николинка проплакали още две дечица. Една събота майката и бащата ги оставали сами, докато спели и излезли за малко. Започнало да роси, а при Гинчовата къща слънце греело, и старите баби веднага се светнали, че змеят е там и люби тези деца и затова има слънце“.

“Основите на Гинчовата къща, която все още я има, и в която е живяла злощастната Николинка са впечатляващи. Там са поставени огромни скални късове, които трудно може да се допусне, че са повдигнати от обикновен смъртен. И разказват, че ги е сложил лично Гинчовият змей…..В село Пирин представите на местните за змея са различни, като те го описват като многоглав, но може и да не е, може да е и с една глава. Люспите му блестели в синкаво или пък червенеят и пламъкът, който излиза то неговата пласт е във всички цветове на дъгата. Змеят бил също така истински магьосник. Той можел да излиза от змейската си кожа и винаги, когато пожелаел да се превръща в различни неща, например китка, на животно, на перо, и разбира се на юнак-изкусител“.