"Златната топка" през 1992 между Марко Ван Бастен и Христо Стоичков поражда спорове
Една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Фразата е приписвана на нацисткия министър на пропагандата и информацията Йозеф Гьобелс. Истината винаги има няколко страни. Или почти винаги.
От години надпреварата за "Златната топка" през 1992 г. между Марко ван Бастен и Христо Стоичков поражда спорове. Фактически призът отива в ръцете на холандеца, а българското крило на Барселона остава втори. Резултатите от гласуването са обявени на 22 декември. Разликата между двамата е 18 точки - 98:80. Трети остава Денис Бергкамп с 53 т. Всичко ли около избора обаче е нормално?
Споровете по този въпрос не спират дори днес, толкова години по-късно. Разбира се, Камата и Марко Унико са много различни като футболисти. Ицо като типичен краен нападател разполага с бърз демараж и убийствен ляв крак. По-добър фауладжия е от холандеца, но пък последният в ролята си на централен нападател е по-добър в играта с глава, а и с десния крак. Ван Бастен е по-елегантният играч, докато българинът е с по-здрава физика от двамата. Общото между тях е, че и единият, и другият е дузпаджия. Това е техническата страна на въпроса.
Какво обаче казват цифрите от календарната година? Ван Бастен започва 1992 г. с мача Милан - Наполи (5:0) на 5 януари. Деветката на "росонерите" вкарва последния гол в срещата. Следват 3 попадения (2 от дузпи) срещу Фоджа, 3 (1 дузпа) срещу Каляри, 1 срещу Ювентус, 3 (1 дузпа) срещу Аталанта, 1 срещу Бари, 1 срещу Сампдория, 1 от дузпа срещу Верона и 2 срещу Фоджа. Това е балансът на Марко до лятото. През есента холандецът открива сметката си в Серия "А" с 3 гола срещу Пескара на 13 септември. Преди това е отбелязал попадение и на Парма за Суперкупата. Следва 1 срещу Аталанта, 2 срещу Фиорентина, 2 (2 от дузпи) срещу Лацио, 4 срещу Наполи, 2 срещу Олимпия Любляна и онези 4 срещу Гьотеборг на 25 ноември, които според някои накланят везните решително в негова полза за "Златната топка".
Всичко на всичко 16 гола (5 от дузпи) за Марко през пролетта и още 19 гола (2 от дузпи) през есента. Наред с това титла и Суперкупа на Италия и приза за голмайстор в калчото за сезон 1991/92 г.
Първият мач на Стоичков за годината е на 12 януари срещу Валядолид. Барселона побеждава с 2:1, но българинът не бележи попадение. На 19 януари Христо вкарва гол при победата с 4:3 в дербито с Еспаньол. Следват попадения срещу Овиедо, Динамо (Киев), Ла Коруня, още 2 гола срещу Динамо (Киев), 4 срещу Албасете, 1 срещу Бенфика, 1 срещу Кадис, 2 срещу Валядолид и 2 срещу Атлетик Билбао. През есента легендарният №8 добавя към сметката си 1 гол срещу Вердер (Бремен), 1 срещу Реал Мадрид, 3 срещу Атлетико Мадрид, още 1 срещу Атлетико Мадрид за Суперкупата, 1 срещу Реал Бургос, 1 срещу Албасете, 2 срещу Валенсия, 1 срещу Логроньес, 1 срещу Атлетик Билбао, 2 срещу Сарагоса, 1 срещу Еспаньол, 2 срещу Кадис и 1 срещу Сао Пауло.
Сметката на Камата е 16 гола (0 от дузпи) през пролетта и 18 гола (0 от дузпи) през есента. Отличията са титла, Суперкупа на Испания, КЕШ на "Уембли" и Суперкупа на Европа. Голът на Ван Бастен със задна ножица срещу Гьотеборг Какво е положението при националните отбори? Ван Бастен участва с Холандия на Евро'92. Записва четири мача, като не бележи нито един гол, а на полуфинала с Дания прави решителния пропуск от дузпа. През цялата 1992 г. деветката записва 10 двубоя за "лалетата", в които бележи 1 гол - в контролата с Уелс (4:0) на 30 май. Същевременно Стоичков играе в 5 мача за България, в които вкарва 2 гола. Единият в приятелската среща с Мексико на 18 август, а другият от дузпа срещу Франция в световната квалификация на 9 септември.
Статистиката показва, че българинът, който не е централен нападател, съвсем не отстъпва на Марко ван Бастен през 1992 г. Головете им през пролетта са 16:16, но холандецът е реализирал цели 5 дузпи срещу нито една за Ицо. През есента преднината на тарана на Милан е нищожна - 19:18 гола, като две от попаденията му са от бялата точка срещу 0 такива за българското крило. При националните отбори Стоичков има 5 мача/2 гола, а Марко 10/1.
В гласуването за "Златната топка" участват 29 журналисти от 29 европейски държави - Албания, Австрия, Белгия, България, ОНД, Кипър, Чехословакия, Дания, Англия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Ейре, Румъния, Шотландия, Испания, Швеция, Швейцария, Турция и Югославия. Участниците в анкетата на "Франс Футбол" посочват по пет имена. Първият получават пет точки, вторият - 4 и т.н. Кореспондентите на френското списание в цяла Европа избират само измежду европейски футболисти. От българска страна гласува Иван Авуски от радио "България", който, разбира се, поставя Стоичков на първо място. 20 май 1992 г.
Стоичков е в основата на първата КЕШ в историята на Барса.
Както и при други гласувания, се сформират лагери. Ясно е, че битката за отличието е между Стоичков и Ван Бастен. Барселона и България използват влиянието си в полза на Ицо, а Милан и Холандия натискат за Марко. В крайна сметка френският журналист Лоран Моасе е командирован в Милано, където интервюира победителя Марко ван Бастен. Българската осмица остава втори. Разбира се, в подобен род състезания, както и при Оскарите, винаги ще има спорове и малко или много изборът е субективен, но има нещо, което се набива на очи.
Повече от странно е как така цели деветима (!) от участвалите в анкетата не вписват въобще Стоичков в своите листове. Това е решаващо. Няма логично обяснение как цели 9, което е 1/3 от всички гласували, безпристрастни журналисти не поставят правещия изключителна година българин въобще в своята петица. Това носи преднина на Ван Бастен, който от своя страна отсъства само в четири анкети. Единадесет журналисти слагат нападателя на Милан и Холандия на първо място, а други десет номинират Христо за №1. В крайна сметка с 98:80 точки "Златната топка" печели голмайсторът от Утрехт.
Прочети повече на: http://www.sportal.bg/news.php?news=469066
