Зимата на нашето недоволство тепърва започва! След водата може да дойдат токът и свинското...

Един министър си отива, друг ще дойде. Цяло правителство може да си отиде и друго да дойде.
Може дори да видим министри в затвора.

Но това няма да напълни язовир „Студена“, нито другите празни язовири. Нещата са докарани дотам, че съдбата на хората, които видяхме в телевизионните репортажи да се бият за минерална вода, е в ръцете на Господ. Ако даде дъжд и сняг, ще имат вода. Ако не даде – няма да имат.

И перничани като нищо ще хванат винкела. И това ще бъде не краят, а началото на зимата на нашето недоволство, защото проблемите са навсякъде.

След водата може да дойде ред на тока и свинското.

Докато общественото внимание е вперено в Перник, африканската чума по свинете продължава да "коси", което няма как да не доведе до поскъпване на свинското месо. А темата с енергетиката е огромна - от непостроената АЕЦ "Белене", която беше "гьол", през въглищните централи, които ЕС рано или късно ще махне от територията си, до природния газ (министър Петкова бодро обяви, че е поевтинял, но експерти твърдят, че не са видели такова нещо). 

Тридесет години след промените видяхме в телевизионните репортажи хора да се борят физически за нещо насъщно, в началото на 90-те това бе брашно и захар, сега – вода.

Защо?

Тук е мястото да припомня, че думата „правителство“ идва от „правя“, с други думи – то е силата, която (освен Бог) може да „прави“ нещо за нашия живот или в нашия живот. За това сме го избрали – демократична държава сме, никой не ни го е наложил със сила.

С малки прекъсвания ГЕРБ управлява от десет години, получи шанс, който народът не даде на нито една друга политическа партия. Нито на СДС - носителя на промяната от 90-те, нито на БСП - носителя на надеждата, че хубавото от доброто старо време ще остане, но надградено, нито на НДСВ с царствения му ореол.

Доверието на хората, които три пъти даваха властта на ГЕРБ, даде на правителствата на Бойко Борисов уникалната възможност да огледат нашата обща „къща“, но и достатъчно време, за да сложат ред в нея. Поддръжката и развитието на инфраструктурата, осигуряваща чиста вода, чист въздух, енергия и свързаност на хората е дълъг процес. За четири години, колкото е един управленски мандат не може нито да се построят всички магистрали, още по-малко да се ремонтират всички съществуващи пътища и язовири.

Но вместо да използва доверието на хората умно и вещо, управляващите вече десет години при всеки проблем препращат „Черния Петър“ към „лошото наследство“, което са заварили. И днес Перник е на режим на водата. Сякаш язовирът е изчезнал за един ден – този, в който имаше избори, преди това всичко си е било ОК.

Преди няколко седмици във Фейсбук бяха разпространени снимки от това в какво блато се превръща езерото Панчарево – илюстрация, че проблемите са на много места. Работа на правителството е да знае къде и какви точно са те.

Язовирите са част от наследството на социализма, както и почти цялата водопроводна мрежа. И почти цялата пътна и енергийна мрежа. Така че премиерът Борисов не е прав да вини „другите“, че нищо не са направили - него чакали. Тази инфраструктура трябва да се управлява, поддържа и модернизира, не само да се използва и "дои".

Освен това трябва да се мисли държавнически.
България стремително се топи, но София расте, скоро ще концентрираме в столицата една трета от населението на страната.

Язовир Искър ще стигне ли? Някой мисли ли за това? Явно – не, иначе едва ли щеше да предлага на инвеститорите да строят на място, което и без това е пренаселено.

Това са дългосрочни въпроси, които не се изчерпват с една министерска оставка. Доникъде няма да стигнем като страна и ако се вкараме в перманентна политическа криза – избори след избори.

Трябват хора компетентни, енергични, мотивирани. Които мислят повече как да свършат работа бързо и качествено, а не за пиара.

Ако този политически елит е неспособен да реши задачата, ще си отиде. Лошото е, че това обикновено става с революции.

Автор:

Красина Кръстева/ Епицентър