Завършването на магистрала „Струма“ е от ключово значение за икономическия ръст в Пиринско

До 2027 г. се надявам да е готова магистрала „Струма“ с граничния пункт. До момента в нея са инвестирани 1 млрд. лева от ЕС, но предстои най-голямото предизвикателство – преминаването през Кресненското дефиле. Това заяви министърът на транспорта Георги Гвоздейков по време на Софийския икономически форум. Гвоздейков подчерта, че България разчита много на Гърция за приемането ни в Шенген, поради което е важно да се завърши инфраструктурата, която свърза Егейско с Черно море и река Дунав.

Заместник-министърът на регионалното развитие Ивайло Стайков посочи основното значение на бившия коридор 4 или Ориент източно средиземноморие и довършването на участъка от Благоевград до Симитли на магистрала „Струма“. Според него при подходящо време и стриктна организация строителните дейности могат да приключат края на годината. За трасето през Кресненското дефиле той обясни, че щеи вземат под внимание мнението на всички заинтересовани страни, за да може след това да се стартира истинско строителство. Има готов проект и европейското финансиране, което е одобрено, но ще бъде изгубено, ако не се оползотвори. Има необходимост от намеса на Брюксел и дори от самия президент на ЕК Урсула фон дер Лайън. Вярвам, че новото българско правителство ще осигури необходимата подкрепа за завършването на този важен инфраструктурен проект, коментира по повод „Струма“ Джордж Кремлис – бивш главен съветник на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, околната среда, климата и кръговата икономика.

Другият голям проект по коридор 4 е пътят Видин-Ботевград. В момента там се работи по 85 от общо 190 км, а през тази година се очаква разрешение на строителство и за други отсечки. Сред приоритетите е и тунелът под Петрохан, където можело да се изгради автомобилни и жп трасе. За по-добрата свързаност ще се изгражда и отсечка между Дупница и Гюешево, за да отворим възможност за връзка с бъдещата магистрала „Рила“, който би трябвало свърже „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“. Сред приоритетите на министерството на регионалното развитие е и изграждането на магистралата Велико Търново – Русе, както и строителството на тунела под Шипка.

Вече е отворена и процедурата за транспортна свързаност с бюджет от 3 милиарда лева, която финансира големи инфраструктури проекти и могат да се подават проекти.

Според екоминистъра Юлиян Попов, когато се строят пътища, те трябва да се оборудвани с инфраструктурата на бъдещето, като ставало въпрос не само за зарядни станции за електромобили. Големите инфраструктурни проекти са от ключово значение, но много често сме в хватките на старите идеи, а технологиите се променят и ние трябва да се съобразяваме с това, каза министърът. А Йоанис Киркенезис – вицепрезидент на Hill International, посочи, че вярват в бъдещето на взаимосвързани Балкани. Това може да стане с усилване на големите инфраструктурни проекти, в това число нови пътища и магистрали, както и железопътни трасета. Транспортният коридор през Дунав при възстановяването на Украйна също се посочва като особено важен, като България, Румъния и Молдова го ползват като коридор за солидарност и спасителен маршрут за бежанците.