Защо ваксинираните срещу COVID-19 се заразяват отново: три обяснения

В Съединените щати, където данните за епидемията от COVID-19 се събират и анализират редовно, почти всички хоспитализации и смъртни случаи от коронавируса са настъпили сред неваксинирани хора. Пробивите на ваксините (термин, използван за напълно ваксинирани хора, които дават положителен тест за COVID-19) са редки. Около 75% от починалите или хоспитализираните с COVID-19 след ваксинация, са от най-рисковата група над 65 години, според данни на американската здравна агенция Центрове за контрол и превенция на заболяванията.

Макар да смята, че са необходими повече изследвания върху пробивите на ваксини Световната здравна организация (СЗО), също отбелязва, че увеличаването на инфекциите със силнозаразния „Делта“ вариант, паказва различна картина в страните с високо покритие с ваксинация и в тази, в които броят на ваксинираните е нисък, признавайки ефекта от имунизацията.

Все повече изследвания показват, че с времето имунитетът, създаван от ваксините срещу COVID-19 намалява, но все още няма достатъчно сигурни данни дали ще е необходимо периодично да се правят нови имунизации, както при грипния вирус, ваксините срещу коклюш, морбили или тетанус.

Експертите посочват три основни причини, поради които хората, които вече са ваксинирани срещу COVID-19 могат отново да се заразят с коронавируса: макар изключително високо ефективни, ваксините не защитават на 100 процента, липсата на достатъчно информация за продължителността на имунитета, който изграждат и мутацията на вируса, която непрекъснато създава нови варианти.

Ваксините не са 100% ефективни

Макар в лекарственото описание на коя да е от одобрените в Европа ваксини да е записано, че те се използват за превенция на COVID-19, клиничните изпитвания и данните от приложението на ваксините на практика, показват, че те не само имат различна защита, но и една и съща ваксина може да има една ефективност срещу заразяване, втора срещу симптомно протичане на инфекцията и трета срещу тежко прекарване на заболяването или смърт.

Резултатите от първоначалните изпитвания показаха различна степен на защита от 95% при „Бионтех“/“Пфайзер“ и 94% при „Модерна“ до 78% при „Астра Зенека“ и 63% при „Джонсън и Джонсън“.

Това, което често се пропуска е да се направи разликата между предпазване от заразяване и избягване на нуждата от болнично лечение. Според известните до момента данни повечето от одобрените в Европа ваксини не отслабват съществено по отношение на предпазване от тежко протичане и смърт от COVID-19.

„От известните ни ваксини само една част защитават изцяло от носителство. При много от тях причинителят може да бъде все пак пренесен, без да се развие болест“, пише на „Фейсбук“ страницата си д-р Аспарух Илиев, инфекционист от Университета в Берн, Швейцария.

„Много от причинителите (били те вируси или бактерии) се намират по лигавиците, а там имунитетът изисква специфични антитела, например, които не винаги са налични или в достатъчно количество. Т.е. в телесните течности (например в кръвта) имаме достатъчно защита (прословутите антитела), но по-лигавиците по-малко“, обяснява Илиев, който е ръководител на лаборатория по инфекции на мозъка.

„Делта“ ефектът

Английско проучване, публикувано през май, установи, че ваксината на „Бионтех“/“Пфайзер“ е 88% ефективна за предотвратяване на симптоматично заболяване от „Делта“ варианта. Срещу „Алфа“ (британският) варианта, тя показваше 93% защита от поява на симптоми. Изследователите установиха, че две дози от ваксината на „Астра Зенека“ предпазват от развитието на симптоми при 60% от хората срещу „Делта“ варианта и 66% при „Алфа“ мутацията. И при двете ваксини защитата срещу симптоматична инфекция при „Делта“ и „Алфа“ вариантите е 33%, ако е поставена само една доза.

„Докато при оригиналния вариант на COVID-19 наличните ваксини значително намаляват разпространението, при „Делта“ варианта ваксинираните безсимптомно разпространяват много вируси, почти еднакво с неваксинираните. Това не е добра новина и показва, че вероятно, въпреки ефективността на ваксините в сегашния им вид, като защита срещу тежката клиника на „Делта“ варианта, за да намалим разпространението и пробивите в имунитета, ще ни трябва напасване на ваксините“, пояснява във „Фейсбук“ пост д-р Илиев. В същото време той напомня, че три от четиримата производители на одобрени в Европа ваксини вече изпитват производители модифицирани за новите варианти молекули.

В момента СЗО наблюдава девет варианта на коронавируса, които имат потенциал да избегнат защитата на ваксините или още повече да ускорят инфекциите, най-новият от тях – „Мю“ беше добавен преди седмица. Засега никой сериозен учен не се наема да предвижда в каква посока ще мутира вируса, но все повече са гласовете, които предупреждават, че той ще остане в човешката популация и след овладяване на пандемията ще продължи да предизвиква ендемични огнища.

Решение ли е третата доза?

Проучване, финансирано от фармацевтичната компания „Пфайзер“, публикувано през юли, показа, че ефикасността на ваксината ѝ е най-висока между първата седмица и втория месец след получаване на втората доза, достигайки 96.2%. След това обаче тя намалява средно с 6% на всеки два месеца. Четири до шест месеца след втора доза, ефективността падна до около 84%.

Друго, британско проучване, направено сред повече от един милион напълно ваксинирани хора и публикувано през август, установи, че защитата на ваксината на „Бионтех“/“Пфайзер“ пада от 88% на 74% след четири-пет месеца от поставянето на втората доза. При „Астра Зенека“ се наблюдава същата тенденция – от 77% след първия месец от пълната ваксинация, до 67% четири-пет месеца по-късно. В същото време американската компания „Модерна“ съобщи, че според нейните данни шест месеца след приключване на ваксинацията имунитетът намалява с процент от първоначалните 94%.

Тъй като ваксините бяха одобрени за употреба в края на декември и дори през февруари и март, ще е необходимо още време, за да се натрупат данни за продължителността на защитата, която те дават.

Изпълнителният директор на „Бионтех“ Угур Шахин от месеци предупреждава, че трета, усилваща имунитета доза ще е необходима. Не всички учени са на неговото мнение предвид липсата на достатъчно категорични данни за намаляването на ефективността на ваксината за избягване на хоспитализация и смърт.

Като се позоваха именно на липсата на пълни доказателства двете медицински агенции на ЕС – ЕМА и ECDC, препоръчаха преди седмица бустерните дози само за най-възрастните и за хората с отслабен имунитет. Но много държави, включително Германия, Франция, Италия, Чехия, Унгария, Израел и САЩ вече обявиха или започнаха поставянето на трета доза. Израел отвори програмата за реваксинация към цялото си население, докато САЩ ще вземе решение дали да разшири кръга от хората с отслабен имунитет и към други категории. В Израел, където трета доза от ваксината на „Бионтех“/“Пфайзер“ вече е поставена на над 1 млн. души се смята, че тя намалява наполовина вероятността от тежко протичане на COVID-19 спрямо хората, които са ваксинирани две дози.

Уроците от Израел

Израел се прочу с една от най-бързите ваксинационни кампании в света, но вече е изпреварен от десетки държави, които успяха да имунизират по-висок процент от жителите си. С 58% от пълнолетните напълно ваксинирани, епидемиолозите са категорични, че обхватът на имунизираните в Израел не е достатъчен, за да бъде избегната нова вълна. И тя се случи – от юли броят на новите случаи нараства стръмно и в момента е около 7500 дневно при 9.5 млн. население.Неваксинираните подклаждат разпространението на вируса при почти пълно премахване на ограничителните мерки.

По данни на Министерството на здравеопазването, процентът на тежки случаи сред неваксинирани хора на възраст над 60 години (178.7 на 100 000 население) е девет пъти по-висок от този сред напълно ваксинираните от същата възрастова група. При хората под 60 г. процентът на тежки случаи (3,2 на 100 000) сред неваксинираните е малко повече от двойно по-висок, отколкото при връстниците им с две дози ваксина.

Лошата новина, казват лекарите, е, че половината от тежко болните пациенти с COVID-19, които са хоспитализирани, са били напълно ваксинирани преди пет и повече месеца. Повечето от тях са на възраст над 60 г. и имат съпътстващи заболявания. Тежко болните, които са неваксинирани, са предимно млади, здрави хора, чието състояние се влошава бързо.

И въпреки, че средният дневен брой на новозаразени в Израел се е удвоил през последните две седмици и се е увеличил около десет пъти от средата на юли, в болниците има 600 пациенти на интензивно лечение. като се доближи до броя по време на пика през зимата.

Професор Еял Лешем, специалист по инфекциозни болести в Медицински център „Шеба“, който лекува пациенти с COVID-19, казва пред американската тв Си Ен Би Си (CNBC), че макар случаите да се увеличават, процентът на тежки заболявания остава „значително по-нисък“ от предходните вълни. Според него причината е че ваксинираните сред по-възрастните израелци са близо 78% и че над 1 млн.души вече са получили бустерна доза.

„Тежкото протичане на заболяването при ваксинираните е около една десета от това, при неваксинираните, което означава, че ваксината е все още над 90% ефективна за предотвратяване на тежко заболяване“, казва Лешем.

Зависимостта се наблюдава и в други държави, сред които в Исландия. Там броят на новите случаи рязко започна да се покачва от юли. В момента при 74% ваксинирани има 559 активни случая (97 на 100 хил. жители) и само 8 от тях (1.4%) са отбелязани като тежки.

В европейската отличничка във ваксинациите – Малта, където 90.3% от населението е напълно ваксинирано, активни случая на коронавирусна инфекция са 722. 29 от тях се лекуват в болници. Двама пациенти са в реанимация.

Имат ли алтернатива ваксините?

Дори скоро да бъде открито лекарство срещу COVID-19, то ще е твърде скъпо, за да може масово да се предлага поне на първо време. До него ще имат достъп само най-рисковите групи, докато ваксините ще стават все по-достъпни с увеличаването на капацитета на производителите им. Освен това експертите предупреждават и че противовирусните препарати още не са толкова успешни срещу вирусите, колкото антибиотиците срещу бактериите. Докато дори безспорно да бъде доказано, че ефективността на ваксините намалява с времето, тя може да се подобри чрез бустери, чрез смесване на различни видове ваксини и чрез създаването на нови.

Според д-р Илиев обаче ваксините са само част от отговора, като търпението и спазването на ограничения като носене на маски, спазване на дистанция, неприсъствено обучение и хоум офис работа по време на епидемична вълна, могат да запазят здравната система от прегряване.

Източник: Дневник