Сънувате, че летящ влак ви прегазва шестте ръце, докато хрилете ви дишат под земята?
Не тичайте при ясновидци. Вместо това си изберете една от изброените научни теории по въпроса защо сънуваме в новото видео от канала Top of the tops във Vbox7.
Случаен страничен ефект, породен от произволни нервни импулси
Според Алън Хобсън сънищата са случаен страничен ефект, породен от активираните вериги в мозъка и стимулацията на лимбичната система, свързана с емоциите, усещанията и спомените. Накратко - според тази теория мозъкът се опитва да интерпретира тези сигнали и това довежда до сънища.
Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет
Психиатърът Джи Занг предлага теория, според която мозъкът ни постоянно съхранява спомени, без значение дали сме будни, или не. Сънищата обаче са "временно хранилище" - спомените попадат именно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние тайно ги архивираме на нашата памет.
Сънуваме, за да забравим
Според друга теория сънищата са метод, посредством който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни през деня. На практика сънищата са своеобразно кошче за боклук - механизъм, благодарение на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. Сънищата ни помагат да елиминираме прекомерната информация от нашето ежедневие и да запазим само най-важните неща.
Симулация на заплаха
Според Анти Ревонусуо от Финландия биологичната функция на сънищата е да симулират застрашаващи събития, да изпълняват ролята на своеобразна репетиция, която да ни помогне по-лесно да се справим с тях, когато ни се наложи. Хората с подобни сънища ще се справят по-добре с кризисни ситуации, когато са будни, тъй като вече са ги преживели през нощта.
Обработване на болезнени емоции посредством символични асоциации
Според психиатъра Ърнест Хартман сънищата действат като терапия, чрез която пропъждаме негативните емоции. Ние сънуваме емоциите чрез символи, които мозъкът ни счита за аналогични.
Хартман спекулира, че тези асоциации между емоции и символ ни позволяват да "овладеем" емоциите и да ги вплетем в нашата лична история. Според него ние използваме тези странни изображения и идеи, за да осмислим събитията от ежедневието. За да превърнем произволните нервни импулси в нещо разбираемо и дори да разберем как трябва да се чувстваме след това, което ни се е случило.