Защо сега се появи списъкът на Бобокови. Кой кой е?

Прокуратурата публикува снимка на бележка, на която са написани имена на публични личности у нас в годините на Прехода. Срещу имената им са написани парични суми.

Списъкът е на знаковите фигури от прехода. Намерен е при претърсването на офисите и къщите на братя Бобокови.

Любипитната информация, написана с разкривен почерк, предизвика стотици коментари в социалните мрежи и роди десетки конспиративни теории.

 

Списъкът най-вероятно е оценка на богатството на най-богатите у нас преди 15 години.

Г. Гергов от бележката вероятно е собственикът на Пловдивския панаир и ЦУМ Георги Гергов.

Гриша сигурно е Гриша Ганчев.

Дарина - може да се предполага, че става дума за вдовицата на Илия Павлов.

Сашо Дончев е собственикът на „Овергаз“.

Радосвет Радев – собственикът на Дарик радио. Основател е на най-големия приватизационен фонд „Доверие”, и на приватизационен фонд „Албена инвест”.

Петър Терзиев е бившият собственик на фармацевтичната фирма „Балканфарма“, днешна „Актавис“. Зет на последния соцпремиер Георги Атанасов

Петър Манджуков - оръжен търговец и бивш спонсор на вестник "Дума". Маджо, така наричат съдружникът в СИК Младен Михалев,

Маргините - братята Красимир и Николай Маринови, ключови фигури в някогашната ВИС-1

Краси Гергов, вероятно е рекламният бос и бивш съсобственик на БиТиВи. 

МСъбев – вероятно става дяма за собственика на бившата Ортодоксална банка Митко Събев.

Максим Димов е бивш депутат от ДПС, бизнесмен и финансист.

Людмил Стойков е собственик е на курорта “Дюни” и “Стомана индъстрис”, държеше цесията на БДЖ. Той бе арестуван по аферата САПАРД.

Любен Гоцев – генерал, заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, външен министър във второто правителство на Андрей Луканов, първи заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на външните работи, смятан за един от идеолозите на митичния кръг „Монтерей“.

Лора Виденлиева – известна бизнес дама, вдовица на покойния Владимир Грашнов, собственик на GSM оператора „Мобилтел“, днешния А1. Смятана за най-богатата българка. Живее в ЮАР и в Италия.

Краси Стойчев е основателят на първия GSM оператор у нас „Цитрон“, който продава на Майкъл Чорни и фирмата се преименува на „Мобилтел“. Стойчев е издател-основател на в. „Стандарт“ продаден по-късно на руския бизнесмен Майкъл Чорни. Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на едри български бизнесмени, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев. От 2007 г. Стойчев се отдава на WiMAX технологията в компанията си Макс телеком

Краси Гергов вероятно е рекламният бос и съсобственик на Би Ти Ви. Той е председател на управителния съвет на Асоциацията на рекламните агенции в България, както и шеф на Управителния съвет на Българска голф асоциация. Председател е на Националния борд по туризъм.

Игнат Канев е канадски милиардер и филантроп, родом от Русе. Самите братя Бобокови също са от Русенско.

ТИМ – 220 -„- варненска бизнес групировка. ТИМ е неформалното название на варненския икономически холдинг около групите на дружествата „Холдинг Варна АД“ и „Химимпорт АД“. Основан е в средата на 90-те години от няколко морски пехотинци от военното поделение „Тихина“ към ВМС на България. Конгломератът е управляван от Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Името на групировката съвпада и с първите букви от малките имена на тримата управители.

Иван Зографски е покойният собственик на Японския хотел, забогатял в Германия.

ПИБ e Първа инвестиционна банка.

Емил Кюлев е застреляният собственик на ДЗИ, банкер и собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ до Златни пясъци.

Георг Цветански – някогашен фармацевтичен и настоящ туристически бос.

Ветко – вероятно е Ветко Арабаджиев, собственик на хотел „Маринела“, както и на още няколко хотела в страната. В момента е подсъдим като лидер на организирана престъпна група.

Васко – може би става дума за хазартния бос и най-голям български колекционер Васил Божков, който в момента също е обвиняем по близо 20 обвинения и се намира в Дубай.

ВИС е бившата охранителна и застрахователна компания, основана от покойния Васил Илиев и управлявана и от брат му Георги, който също беше убит.

Златев – може би е шефът на „Лукойл“ Валентин Златев.

Борето може да се предположи, че е Борислав Дионисиев, който се занимава с търговия с горива, фармация, туризъм. По различно време Дионисиев има дялове във „Варко“, „Балкантурист“, „Електроимпекс“, „Елфарма“, „Софарма“, „Машиноекспорт“, „Електромашинари холдинг“ и „Булярд“.

Алексей Петров е бившата барета и някогашен съветник в ДАНС. Той е съучредител на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“ и „Спартак“. До 2000 г. е член на борда им, както и на „Средец М“, а по-късно и на „Левски Спартак“. Обвиняем е по т.нар. дело „Октопод“.

 

Срещу всяко от имената стои определена сума. Засега не е ясно какъв точно е този списък и дали става дума за някакви дългове или просто се отбелязва кой бизнесмен с какви пари разполага.

В списъка на братя Бобокови присъстват и „Иван и Елена“, като срещу тях е записана сумата 40. Най-вероятно става дума за 40 милиона, засега без да е ясно дали лева или долара.

Разследващите се чудят дали това не са семейство Костови. Ако се съберат достатъчно доказателство, че Бобокови са имали предвид бившия премиер и неговата съпруга, е логично Иван и Елена Костови да бъдат привикани на разпит, 

В мистериозния списък на Бобокови присъства и близкият до Костов бизнесмен Славчо Христов, който бе собственик на любимия на екс премиера ресторант „Олимп“, откъдето тръгна и т.нар. едноименен син приятелски кръг. Срещу името на Славчо Христов е изписана сумата 300 милиона лева.

Списъкът започва със странни бележки

70 г., като до него е написано Б-я и 62 в квадратче.
Зад граница – 1, 1, 1 – 3
бандити, следват средни скоби и две категории
убити – 1,1,1,1 – 4
живи – 1, 1, 1, 1, 1, 1, 1, 1, 1, 1, – 10

След което следват имената на:

Г. Гергов – 35-40$

Гриша

Дарина

Тодор Дочев – 60 млн. лв

Тихомир Каменов – 100 млн. лв

Стоил Славов, зачеркнат

Славчо Христов – 300 млн. лв

Сашо Дончев – 50 млн. лв

Радосвет Радев – 100 млн. лв.

Боневи – 150 млн. лв.

Петър Терзиев – 70 млн. $

Петър Манджуков – 120 млн. лв

Маджо – 150 млн. лв

Младен Мутафчийски – 100 млн. $

МСъбев -40 -„-

Максим Димов 100 -„-

Людмил Стойков – 55 -„-(зачеркнат)

Любен Гоцев – 30 -„-

Лора Виденлиева – 30-„-

Краси Стойчев- 40 -„-

Краси Гергов – 70 млн. лв

Маргините по 20 -„-

Красимир Митев 45 -„-

Игнат Канев (зачеркнат) 190 млн.$

ТИМ – 220 -„-

Иван и Елена К 40 -„-

Иван Зографски 45 -„-

ПИБ – 150 -„-

Емил Кюлев – 400 -„-

Димитър Желев – 150 -„-

Георг Цветански – 50$

Ветко – 20$

Васко- 650$

ВИС-250

В. Захариев – ?

Златев – 150-200

Борето -50+$

Тилев – 45

Ние – 60

Алексей Петров 150 лв.

Кашукеев – 100 $

 

КОИ СА БРАТЯ БОБОКОВИ?

Братята Атанас и Пламен Бобокови се появяват в класациите за най-богатите българи. От търговия с масла и акумулатори, ресторант и винарска къща до колекциониране на антични предмети. Това е само част от визитката на задържаните от прокуратурата заради аферата с боклука братя Атанас и Пламен Бобокови.

Според системата за фирмено разузнаване ДАКСИ Атанас Бобоков участва в управлението на 22 фирми и е собственик на 10. Брат му Пламен притежава 7 фирми и участва в управлението на 26.

Основният им бизнес е свързан с автомобилни масла и акумулатори. „Приста Ойл Холдинг“ в Русе се занимава с производство и разпространение на спирачни течности, антифризи, подобрители на масла и горива и пластмаси.

„Монбат“ АД в Монтана рециклира акумулаторен и оловен скраб, оловни сплави, полиетилен и полипропилен. Приходите й за 2018 година са над 287 милиона лева. Фамилията им е свързана с винарска къща. Бизнесът им излиза и извън България.

Фондация „Братя Бобокови“ реставрира емблематични сгради, които са паметници на културата. Една от най-значимите е Нумизматичният музей в Русе, който трябва да стане най-големият в Европа.

Имената им се свързват с изложби на антики за няколко милиона лева, сред които стъклен рог на изобилието, монети, плочи както и много други.

 

Някои събраха числата, нахвърляни в листчето и получиха сумата от близо 7 милиарда.

 

Различни са версиите какво означават цифрите, написани срещу имената на известните бизнесмени. Почти единодушно е мнението, че те се отнасят за края на царското управление. Потвърждение на това е включването в списъка на Емил Кюлев, който бе застрелян през 2005 година и на Дарина Павлова, наследник на милионите на Илия Павлов, убит през 2003-та.

 

Класация на списание "Форбс"

 

Списъкът на братя Бобокови съвпада с класацията на списание "Форбс" за най-богатите в България, твърдят анализатори. Вероятно той се отнася към времето 2004-2005 г., защото в него липсват доста имена от началото на прехода и забогатели такива след това. Трудно може да се твърди, че това са червените куфарчета, които са получили тези хора.

Защото в списъка присъства Дарина Павлова, която в началото на 90-те години не е била фактор. Тя се нарежда сред най-богатите българи едва след смъртта на мъжа си Илия Павлов през 2003 г.

Със сигурност списъкът с имена и цифри, пуснат до медиите от прокуратурата ще събуди интерес. Познати имена и милиони записани срещу тях. Най-вероятно са предполагаемите активи на въпросните личности. При това сметките са отпреди години, защото част от хората отдавна не са между живите.

Списъкът прилича много на оценка на активи на бизнесмени, правена набързо и с моливче. В годините назад са правени от медии и работодателски организации доста такива, по различни методологии и приликите са явни. Да не говорим, че "Форбс" дори пуска официални класации.

Друг е въпросът и по-интересен - защо братя Бобокови са правили подобен списък и за какво им е трябвал. Нито от пресконференцията на специализираната прокуратура, нито от публикувания списък става ясно обаче каква е целта му, защо е направен, какво доказва той, какво общо има гърбът на снимката с обвиненията за данъчни престъпления при разследването за вноса и преработка на отпадъци, какво стои зад някои детайли в гърба на снимката.

Клуб "Възраждане"

Повечето анализатори свързат списъка със сдружението на едрия бизнес по оново време – клуб „Възраждане“, тъй като много от имената са членове в него. Самите Бобокови влизат в бизнескръжеца през 2004-та година. По онова време сдружението приема за членове и двойката - обозначена с „Иван и Елена“, които някои колеги изтълкуваха като Костови, но става думи за съдружниците в „Рей холдинг“- фирма, най-вече известна с ремонта на вагоните. Списъкът обаче далеч надхвърля участниците във „Възраждане“, а в същото време пропуска някои от тях, като например Добромир Гущеров.

Всеизвестно е, че в бизнессдружението всеки участник е попълвал справка с активите и богатството си. Затова и една от версиите за този списък е, че Бобокови са ползвали тези цифри, които по-късно излязоха в една от първите класации на списание "Форбс" за най-богатите в България. Въпреки това, те са занижени в сравнение с публикуваните тогава данни в рейтингите. Най-фрапиращ е примерът с Васил Божков, срещу когото е записана сумата от 600 милиона долара, докато в класацията на най-богатите от Източна Европа, той вече фигурира като милиардер.

Нов транш от червените куфарчета

Според втората версия сумите не са активи, а задължения. Тук обаче по-интересен е въпросът защо именно братя Бобокови са били своеобразните счетоводителите на подобен списък и към кого са били натрупани. Митът за червените куфарчета от зората на демокрацията изглежда много подходящ за случая, но е малко вероятен, защото в списъка липсват играчите от началото на 90-те, които с парите на задграничните дружества на БКП източиха предприятия и си направиха банки. Това не са и парите за участие в приватизацията, тъй като сладките парчета от баницата вече са били раздадени по времето на Виденов и Костов на повечето хора в този списък.

 

Съществува обаче вариант тези пари наистина да са заемен капитал, някаква втора хазна за обществени харчове на избраните бизнесмени. Не е изключено това да е и нов транш от заграбеното злато на социализма, за който да са отговаряли Атанас Бобоков и брат му.

 

Защо точно те ли? Макар години наред да бяха популярни най-вече в родното си Русе, те може би са най-галените деца на демокрацията. Скромните ученолюбиви момчета от село Пиргово, които за 10 години станаха шести по богатство, се оказаха най-голямото олицетворение на сбъднатата българска мечта. Покрай арестите им стана известно как с помощта на чичо им, член на ЦК на БКП, получават най-доброто образование. А след това с неговото рамо взимат на тепсия бизнес за милиарди – производството на промишлени масла. Както обичат да казват- късмет било, че точно тогава единственият конкурент „Плама“ фалира, а двамата младоци лапсват договори със стотици фирми от енергетиката, машиностроенето и транспорта. Доказани доходи, западни партньори, източни пазари – Бобокови не са били за подценяване. Още повече, че точно тогава започнаха и големите им апетити да вземат ЕРП-тата. Амбиция, която не ги напусна цели 15 години.

Фонд за спасение на България

Версия за списъка се появи в „19 минути“. Според нея описаните пари са били лептата на всеки от бизнесмените за Фонд за спасение на България. Фондът е трябвало да бъде създаден през 2005 г. с цел да събере около 2 млрд. лв. В списъка на братя Бобокови е отбелязано кой бизнесмен с какви средства ще се включи, а плюсчетата са за тези, с които вече е разговаряно. По този начин те са искали да противодействат на чуждите инвеститори, навлизащи мощно в страната и заплашващи българския бизнес.

"Целта беше всеки да отдели средства, които да бъдат инвестирани отново в икономиката и участие в големи приватизационни сделки. Така средствата, предприятията и бизнеса щяха да останат изцяло български", коментират анонимни бизнесмени. Според тях причината да се обединят била патриотична - да се противодейства на чуждите компании, които са били лансирани по времето на царския син Кирил и близките му Милен Велчев и Николай Василев, Един от най-големите двигатели на проекта бил покойният Младен Мутафчийски, оръжеен търговец и собственик на комплекса "Хелена ризорт" в Слънчев бряг.

Фондът обаче така и не се създава, защото не била изчистена структурата и чисто по български се скарали кой да поеме самото управление на средствата. Плановете обаче били грандиозни, фондът трябвало да доминира над останалите бизнесорганизации и той да определя стратегическите решения за развитието както на различните отрасли, така и на цялата националната икономика. Забавянето на проекта обаче било фатално, защото с влизането ни в Европейския съюз посоката на развитието ни се променила.Епицентър