Защо когато страдаме постоянно, другите бягат от нас

Всеки от нас е чувствителен. И всеки се справя с тази част от себе си по различен начин. Когато се почувстват уязвени, едни от нас се затварят и насочват поглед навътре, други предизвикват и нападат, трети стават саркастични, четвърти се правят на безразлични, пети контролират и властват, шести приемат ролята на жертва. Защитните поведения, с които прикриваме уязвимата част от себе си, са многобройни. Целта им е една - да ни помогнат да понесем интензивността на преживяването, да успеем да се справим с болката или да се предпазим от нея. 

Да се говори за чувства в много семейства е трудна тема. Да се изразяват и приемат чувствата също. Спомнете си колко пъти, когато сте споделяли болезнените си преживявания, сте чували от своите близки: “Спри да ревеш”, “Мъжете не плачат”, “Не хленчи, направи нещо”, “Нищо ти няма, хапни сладолед (пусни прахосмукачка)”, “Иди се напий, излез с приятели, какво си се затръшкал”, “Много важно, че шефът ти е крещял днес”, “Хващай се за работа”, “Какво като колежката те е обиждала и унижавала? Нали знаеш, че не си такава?”, “Този, който те е наранил, не е постъпил правилно”. 

Чувате този отклик на това, което преживявате, но чутото не ви успокоява, нито облекчава, въпреки че това е целта му. Защо? Защото тези послания от значимите други хора ви казват нещо такова: “Не знам как да ти помогна да се справиш с това, което преживяваш. Ще ми се то да няма такова голямо значение за теб. Разсей се, може би ще ти мине. Не му отдавай толкова внимание”. Но на вас цялото ви внимание е в преживяването и то има голямо значение, защото изпитвате силна болка. Чувствате се нападнати, унижени, наранени, незачетени. Как се справяте с това?

• “Потъвате” в себе си. Свивате се, ограничавате контактите, изолирате се от външния свят, за да се предпазите от следваща “атака”.

• “Предъвквате” случилото се - анализирате, премисляте, търсите причината, откривате я по-скоро в грубостта на другия човек.

• Говорите с човек, който ви разбира и се освобождавате от болката. Но не знаете как да се справите със следващата ситуация. 

Ако смятаме, че болката ни е причинена отвън и е изключително силна (травматична, драматична)

Тогава човек постепенно се дистанцира и откъсва от света. Може да направи заключението, че само той страда толкова дълбоко и никой друг не познава силата и интензивността на страданието му. Сценарият, който следва, е горе-долу такъв. Страдащият обвинява другите, съдбата, живота за това, което са му причинили. Неусетно злобата става част от неговия начин на мислене и действие. После влиза в ролята на драматичен актьор, които навсякъде (във всяка ситуация и взаимоотношение) намира сцена да играе собствената си драма и да се оплаква. “Изкривява” реалността и прави заключението, че по света няма друга толкова трудна ситуация (като неговата), че е подложен на голямо изпитание, страдание и е в безизходица. Ролята на жертва може да стане обичайния му поведенчески репертоар. Затъва в самосъжалението, в недоволството към живота и съдбата. Смята, че няма изход (или го търси на неподходящи места - духовни или религиозни учения и т.н.). Може да започне да търси “съмишленици”  и споделяйки с тях преживяванията си, да ги нагнети и преувеличи, като по този начин постига само едно - увеличава болката си.  

Не омаловажавам трудностите и болезнените преживявания. Казвам, че можем да преминем през тях и да ги оставим в миналото.

Как да използваме своята чувствителност? За какво да я употребим? 

• Чувствителността ни ни показва какво причиняват грубото отношение, обидите, упреците, критиките. Това може да ни помогне да направим избор как да се държим с другите. Как да използваме думите във взаимоотношенията си така, че да не нараним другия. 

• Да установим и поставим своите граници - чувствителността ни ни показва кого и докъде да допуснем в света си, кои взаимоотношения да прекратим, от кои да се дистанцираме, кои да превърнем в “служебни”, за кои да се погрижим.

•  Дава ни индикация, че фината част от нас е жива. Затова може да се насочим към изкуство - балет, поезия, акварел, музика. Наслаждавайки им се или изразявайки се чрез тях, признаваме тази част от себе си, даваме й пространство, живот и изява.

• Чувствителността ни ни помага да осъзнаем своята нежност, финес, човечност, толерантност, търпимост, помага ни да развием своето разбиране за другия. Вместо да се засегнем, може да опитаме да се попитаме: “Какво ли е това, което накара този човек да постъпи по онзи начин с мен?” 

Може да ни хрумнат отговори, които не са свързани с  личността ни. Например другият може да е уморен, болен, да преживява загуба, да има трудни отношения, да е финансово притеснен. Може да си спомним също така, че човек не разтоварва напрежението си там, където ще бъде отхвърлен, а там, където ще бъде разбран. В такива ситуации може да предложим на другия да го изслушаме, да отидем заедно на разходка или да поемем риска да му кажем, че това не е мястото, на което да излива насъбралото се.

Защо да работим в индивидуална терапия със своята чувствителност? 

Ние сме социални същества, които имат потребност от взаимодействието с другите. Когато оголим чувствителността си, другите бягат от нас. Защото:

• не знаят какво да правят с нашата болка;

• защото “изсмукваме” енергията им и им става тягостно;

• повтаряме едно и също;

• сме много задълбочени и обстоятелствени;

• липсва ни радост, енергията ни е ниска;

• забравили сме за силите и възможностите си;

• излъчваме безизходица.

Когато сме извадили на преден план чувствителността си и страдаме постоянно, другите ни се ядосват и бягат от нас, защото сякаш сме се отказали от силата си и устоите си. Никой, дори и този, който ни обича, не иска да ни носи на гръб.

Чувствителният човек дава послание, че няма мъка, травма, загуба или неприятност, през която да не е минал. Това, заради което другите бягат от него, е усещането, че той е останал в много болезнени ситуации, че редица болки го държат. Той е на много места в миналото си - там, някога и тогава, и не е тук и сега.

За финал ви предлагам “да разпънем цялата картина”

Тази фина част от нас е нашето сетиво за нежност, красота и мярка. То е съпроводено с твърдост и устойчивост. Прилича ми на кокичето. Това цвете е крехко, нежно и красиво. Има силата да пробие твърдата земя. Има устойчивостта на издържи студа. Намира слънце, за да разцъфти. Успява да узрее, за да го има следващата година.

Нашата чувствителност може да ни свърже с таланта, с който сме надарени. От нас зависи дали ще го разгърнем, дали ще се мобилизираме и ще проявим сила, дисциплина, устойчивост и постоянство, за да предадем собственото си послание (открито чрез чувствителността ни) на другите.

Борянка БОРИСОВА, психолог /zdrave.to