Защо Гешев иска да разследва държавния глава?

Законно ли е прокуратурата да образува проверка и разследване, ако "са налице признаци за извършено от президента, респективно вицепрезидента, престъпление"?

Ако е допустимо такива да бъдат образувани, дали имунитетът на държавния глава задължава разследващите да ги прекратят или могат просто да спрат работа по тях до изтичане на президентския мандат?

Това са част от въпросите, по които главният прокурор Иван Гешев поиска в понеделник тълкувателно решение от Конституционния съд (КС). Веднага след това от КС съобщиха, че е образувано такова конституционно дело.

Инициативата на главния прокурор става факт на фона на консултациите за конституционни промени в съдебната власт, подети от държавния глава Румен Радев веднага след като подписа указа си за назначаването на Гешев начело на държавното обвинение и след постави въпроса за отчетността на главния прокурор..

Питането на Иван Гешев може да бъде сведено до следното - докъде се простира имунитетът на държавния глава и може ли той да бъде проверяван, когато има сигнали за неговата съпричастност към извършено престъпление от общ характер.

Гешев иска конституционните съдии да обяснят как при сега действащата абсолютна конституционна неприкосновеност на президента се постига баланст между обществения интерес и интереса на пострадалите лица, от една страна, и от друга – интереса от запазване на равновесието в институционалната система на властта”.

Главният прокурор е конкретен в питането си до висшите магистрати - той се интересува как трябва да се процедира при предварителни проверки, които се отнасят до президента или вицепрезидента. 

Нещо повече – Гешев иска да разбере дали едно наказателно дело трябва да бъде спряно или прекратено, когато се установи, че има данни за съпричастност на президента или вицепрезидента към разследваното престъпление. И много ясно дава да се разбере, че има и практически съображения в подкрепа на тезите си.

Гешев намеква, че има престъпления, по които се изисква разследване в „спешен порядък”, защото те не биха били ефективни, ако се провеждат след края на мандата на президента.

От цялото изложение на главния прокурор прозира тезата, че питането му е свързано с конкретни казуси, които касаят президента Радев и които сега – по време на мандата му трябва да намерят своето правно решение, защото след това те не биха били ефективни.

Гешев намеква за „обективната истина, която може да се устатови чрез „своевременно събиране на всички възможни доказателства”, които по-късно биха могли да се окажат недостъпни. „Уврежда се интересът на потенциалните обвиняеми след приклъчване на мандата, той като отдалечеността на събитието заличава както обвинителните, така и оправдателните доказателства”, мотивира се Обвинител №1.

В становището си до КС Иван Гешев посочва, че имунитетът на държавния глава не пречи той да бъде проверяван за евентуално извършване на престъпление.Държавният глава може да бъде разследван не само за измяна, но и за всички други престъпления, е позицията на главния прокурор.

Какво се крие зад тези конкретни формулировки на държавното обвинение - никой все още не знае. Не е ясно защо от държавното обвинение са изпратили искането към Конституционния съд и има ли доказателства за ''държавна измяна'' от страна на президента Румен Радев.

Известно е обаче, че до момента срещу Румен Радев има няколко подадени сигнали.
Първият - за конфликт на интереси и облагодетелстване чрез служебното положение, още от 2016 година, и е до Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Свързан е с назначаването на бъдещата съпруга на президента Десислава Радева, тогава Генчева, за ПР на Военновъздушните сили. По същество тогава Радев, който е командващ ВСС, подписал анекс към трудовия договор на Десислава Генчева, която работела в отдел "Финанси". Така той й възложил тя да се занимава с връзките с обществеността, въпреки че тази длъжност трябвало да се заеме от военизирано лице. Освен това ВВС плащали наем на жилище, което обитавали Десислава Генчева и самият Радев.
Другият, къщо до КПКОНПИ, е за жилище, което Радев купил през 2010 година - от 143 квадрата за 168 000 лева - под пазарните цени. Преди това през 2005 г. той купил и ведомствено жилище от МО, но едновременно с това ползвал и второ ведомствено жилище.
През 2019 г. КПКОНПИ излезе с решение и по двата сигнала - че няма конфликт на интереси, защото въпросите засягат договор за наем и договор за покупко-продажба, сключени от Радев в качеството му на физическо лице. Комисията прие, че няма свързаност между Радев и Десислава Генчева преди сключване на гражданския брак.

Срещу Радев обаче има и трети сигнал, който касае разследване за факт от биографията му като военен, която осветли наскоро премиерът Борисов. Пред журналисти министър-председателят припомни за катастрофа на боен самолет за 180 млн. лв., станала под командването на ген. Радев, за която той така и не понесъл никаква отговорност. За генерала се застъпил тогавашният военен министър Александър Сталийски, който помолил да не се съсипва кариерата на военния летец, посочи Борисов. Инцидентът станал на 26 април 2012 г. - минути след излитането си в 10,35 часа учебно-бойният МиГ-29УБ с екипаж майор Илия Дойчинов и капитан Петър Методиев пламва. Според военни летци причината е, че вместо да приберат фаровете, те прибират по-рано колесника, получава се искра и машината почва да гори. Двамата насочват самолета към землището между две села - Царимир и Голям Чардак, за да избегнат жертви, и катапултират. Ръководител на учението и на полетите в този ден е бил Румен Радев, инцидентът обаче не влязъл в професионалната му биография и той продължил с възходящата си кариера, достигайки до най-високия пост във ВВС, а след това и до президент на страната.
Тогава военна полиция и прокуратура водили разследване - след инцидента били разпитвани пилотите, но не и техният командир и името му никъде по-късно не се споменава. Радев лично ръководел и учението, на което се е случила катастрофата - българо-американската съвместна тренировка „Тракийска звезда 2012“.

В хода на словестните престрелки между премиер и президент, в края на 2019-а Борисов обяви, че в своята кариера никога не е бил отговорен за падане на самолети и загиване на хора, визирайки Радев. Ден след това президентът му отговори, че „не само като командир на ВВС, а в цялата си командирска кариера - командир на звено, командир на ексдрила и командир на авиобаза няма нито един загинал летец, техник, самолет и вертолет. " И подчерта:"Аз не съм командир на държавата, а съм държавен глава”.
От известно време обаче проверката във ВВС по тези инциденти е активирана, научи Епицентър.бг. Дали Обвинението се е натъкнало на нови факти, дали има нови разкрития, предстои да видим. Главният прокурор е заявил, че лично ще оповести причинита за питането си към Конституционния съд.

Гешев иска съ що така като заинтересовани лица по делото в Конституционния съд да бъдат допуснати Парламентът, Президентството, Министерския съвет, Министерство на правосъдието, ВКС, ВАС и ВСС.

Според източници на Епицентър.бг Конституционният съд има положителна нагласа към питането на Иван Гешев. Делото е разпределено на Мария Карагьозова-Финкова, която е излъчена от бившия президент Росен Плевнелиев.

А това означава истинско мегадело, което ще бележи хода на историята през 2020 година.Епицентър