Защо Герчев посочил пред съда, че имало възможност В.Гърменов да не се справи с поставените му задачи като Вр.и.д. кмет на Разлог

и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 42, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 459 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по жалба на К. И. Г., с ЕГН *, с адрес : гр. Р., ул. “И. М.“ № * срещу Решение № 135/ 11.03.2022г. на О. И. комисия /ОИК/ – Р., с което са прекратени предсрочно пълномощията на оспорващия, обявен за избран с Решение № 114/ 28.10.2019г. на ОИК – Р., като Кмет на община Р., и е обезсилено издаденото му Удостоверение под № 522/ 13.11.2019г. от ОИК – Р..

В жалбата се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на приложимите материалноправните разпоредби. Твърди се липса на изискуемия кворум и мнозинство за вземане на оспореното решение на ОИК, и се поддържат доводи за наличието на незаконен състав на адм. орган. Моли се за отмяна на решението.

На 24.03.2022г. от оспорващия, чрез проц. му представител – адв. Б., в съда е депозирано искане с правно основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното Решение № 135/ 11.03.2022г. на ОИК – Р. до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, и като съобрази депозираното искане, ведно с естеството на настоящото производство, намира за установено от фактическа и правна страна, следното :

С оспорения акт - Решение № 135/ 11.03.2022г. на ОИК – Р. по Протокол № 33 от проведено заседание на 11.03.2022г., на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 от ИК, поради наличието на констатирани обстоятелства по чл. 42, ал. 4 вр. чл. 42, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и във връзка с Решение № 1685-МИ/ 20.11.2019г. на Централната И. комисия /ЦИК/, са прекратени предсрочно пълномощията на К. Г., обявен за избран с Решение № 114/ 28.10.2019г. на ОИК – Р., като Кмет на община Р., и е обезсилено издаденото му Удостоверение под № 522/ 13.11.2019г. от ОИК – Р..

Въз основа на оспореното решение на ОИК, с Решение № 26 по Протокол № 3 от проведено извънредно заседание на Общински съвет /ОбС/ - Р., на основание чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА, е избран за временно изпълняващ длъжността Кмет на община Р. – инж. В.К. Г. – Заместник- кмет по социални дейности на общината, за срок, до полагане на клетва от новоизбрания кмет, като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на решението на ОбС.

Съгласно чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, решенията и отказите на общинската И. комисия по ал. 3, както и отказите по ал. 4 може да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от ИК. Препис от решението се изпраща на ЦИК и на Председателя на ОбС в 3- дневен срок от влизането му в сила. В същата тази разпоредба на чл. 459 от ИК има регламентация и на срока, в който съдът следва да се произнесе по жалбата, както и други въпроси свързани с подадената жалба, като напр. възможност да се иска спиране изпълнението на оспореното решение на ОИК. Наложилото се в съдебната практика становище е, че се прилагат всички относими текстове, доколкото няма изрична регламентация в други нормативни актове.

В ЗМСМА няма изрична регламентация, поради което следва да се приложи за случая разпоредбата на чл. 459, ал. 4 от ИК. Съгласно тази разпоредба, “жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго”. Очевидно е, че самият закон допуска предварително изпълнение на решението на общинската И. комисия, а това “друго” всъщност е съдът да постанови обратното - да спре изпълнението на акта.

С изменението на АПК, обн. в ДВ,бр.39/ 20.05.2011г., в чл. 166 е създадена нова ал. 4, според която “допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2”. Тази законодателна промяна е в синхрон с Тълкувателно решение № 5/ 08.09.2009г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд /ВАС/ по тълк. дело № 1/ 2009г., според което “разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол”. Безспорно се прилага ал. 2 на чл. 166 от АПК, която от своя страна допуска спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, т.е. предпоставките за спиране на изпълнението са законово определени : причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда, като ал. 2 сочи, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Самият законодател предполага особената значимост на решението на ОИК, както за определяне на резултатите от изборите, така и за предсрочното прекратяване на пълномощията на кмета, и по този начин защитава обществения, респ. държавния интерес. А за да постанови съдът предвиденото в ИК “друго”, тоест да се спре изпълнението на решението на ОИК, следва да бъдат реално доказани противопоставени реципрочни причини и да е налице интерес, поне равен по значимост на държавния или обществения. Настъпилите вреди или евентуалното им настъпване в бъдещ период трябва да са противопоставими на защитения от закона обществен интерес от предварителното изпълнение, който е вложил законодателя като е възприел разрешение за допускане на предварително изпълнение на решението на общинската И. комисия- в тази насока Определение № 1208/ 04.02.2016г. пост. по адм. д. № 1039/ 2016г., по описа на ВАС, IV отд., докладчик съдията С.С.

След като законодателят е допуснал предварително изпълнение на един административен акт, той вече е извършил необходимата преценка за засягане на държавния и обществен интерес от него в различните му аспекти. Поради това на съда не е предоставено да противопоставя различни държавни и обществени интереси един на друг, а само да извърши преценка за наличието или степента на засягане на значителни или трудно поправими вреди, които биха могли да настъпят не по принцип, а само за конкретния оспорващ.

Първият развит в жалбата довод, като основание за спиране на изпълнението на решението на ОИК, е посветен на възможността съдебното производство, да продължи по дълъг период от време от посочения в чл. 459, ал. 11 от ИК инструктивен срок от 2 месеца от подаването на жалбата, както и на принципната възможност съдът, да отмени обжалваното решение и да върне преписката за ново произнасяне. Каква ще бъде продължителността на настоящото съдебно производство зависи не само от усилията на съда, но и от процесуалната активност на страните в производството – оспорващ и ОИК, поради което и обстоятелството, колко дълго ще продължи то, няма никакво отношение към депозираното искане. Съответно- какво ще бъде решението по същество на казуса на настоящата инстанция или на ВАС, е един бъдещ въпрос, предмет на сложен фактически състав, обусловен от събраните по делото доказателства, но при всички положения е недопустимо в производството като настоящото да се презюмира, какъвто и да е изход на делото по същество, още повече и свързан с различни хипотетични допускания на диспозитива на съдебния акт.

На следващо място се твърди, че избрания за временно изпълняващ длъжността Кмет на община Р. – инж. В.К.Г. – Заместник- кмет по социални дейности на община Р., за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет, на основание чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА, без да се отрича неговата компетентност в жалбата, имало възможност да не се справи с поставените задачи, тъй като се занимавал само с въпроси от областта на културата и социалните дейности до момента, а страната била на прага на бежанска криза, в резултат от войната в Украйна. Личността на който е да е орган на местно управление не бива да се абсолютизира като се счита, че след като дадено лице- в случая Зам. кмет на община Р., се е занимавал само с определени въпроси до момента, няма да се справи с цялостното осъществяване на правомощията и функциите на кмета на община. Тук следва да се има предвид че от една страна гаранция за цялостно изпълнение на функциите му като кмет на Община Р., е ролята на ОбС – Р., който във всеки един момент, ако инж. Г., не се справя, може да определи на негово място, друг зам. кмет, а още повече, че определеният Вр.и.д. кмет, няма спор, че е част от управленския екип на досегашния кмет – инж. Г., и поради това е нормално да продължи политиката на общината, такава каквото и да тя е до момента. Нещо повече, самият орган на местно самоуправление – ОбС, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, е допуснал предварително изпълнение на решението си за определяне на инж. В.К. Г. – за Вр. ид. кмет на община Р., за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет, което води на извода, че опасенията на оспорващия за оставане на ръководството на община Р., в лицето на неизвестността и случайността, не е налице, тъй като към момента на съдебното произнасяне, посоченото лице вече осъществява функциите на Кмет на община Р., т. е. общината не е без ръководство.

Обстоятелството, че произвеждането на нови избори в Община Р., може да нанесе тежки загуби на бюджета на Общината, ако същите бъдат насрочени, а впоследствие отменени, при позитивно решение по настоящото дело, следва да се приемат за неоснователни. Това е така, защото според чл. 42, ал. 5, изр. посл. от ЗМСМА, препис от решението на ОИК за предсрочното прекратяване на пълномощията на кмет се изпраща на ЦИК в 3- дневен срок от влизането му в сила, като едва след това, ЦИК уведомява президента на страната относно необходимостта от насрочване на съответни частични избори, т. е. не би следвало изобщо да стои въпроса, преди влизане в сила решение по съществото на настоящото дело, относно провеждане на избори за Кмет на община Р., поради което и опасенията на оспорващия в тази насока, са неоснователни. А ако това все пак се случи- ще бъде открит друг процесуален ред за репариране на евентуалните вреди на оспорващия – този по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Поради това, следва да се приеме, че по конкретното дело, не са ангажирани надеждни и убедителни доказателства, установяващи реалната възможност от настъпването на значителни или трудно поправи вреди за самия оспорващ, в резултат допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорения административен акт /такива само се твърдят но се доказват/, и то противопоставими на защитения от закона държавен и обществен интерес, още повече и в хипотеза като настоящата, при която е налице влязъл в сила акт за установен конфликт на интереси- Решение № РС-429-20-122/ 21.12.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, и то преминал съдебен контрол, вкл. и от касационна инстанция. В тази насока са дадените разяснения в последната практика на ВАС по сходен казус, при която правомощията на кмета на община, са прекратени на същото правно основание, намерили израз в Определение № 993/ 03.02.2022г. пост. по адм. д. № 1115/ 2022г., по описа на ВАС, III отд., докладчик съдията А.А.. Обстоятелството, че е депозирано искане за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, също не обуславя противен извод, тъй като бъдещия съдебен акт на ВАС – 5 чл. състав по молбата с правно основание чл. 237 и сл. от АПК, следва да бъде зачетен при постановяване на решение по съществото на настоящото дело, но е неотносима молбата, към настоящото производство. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им би било предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането, и на това основание.

Ето защо, и отправеното искане с правно основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от АПК, следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. А.Б. – проц. представител на оспорващия - К. И. Г., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 135/ 11.03.2022г. на ОИК – Р. до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!