Защо Европейската комисия предупреди България за мръсния въздух
Европейската комисия призова България да въведе европейските правила за качество на въздуха. Същият призив беше отправен вчера и към Чехия.
Според Брюксел и двете страни имат пропуски в прилагането на решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г. за чист въздух в своето законодателство, като някои важни принципни разпоредби не са отразени правилно в националното право.
България и Чехия получиха официални уведомителни писма с двумесечен срок за отговор. Ако не отговорят, Европейската комисия може да изпрати мотивирано становище, след което идват санкции.
"За да имаме по-чист въздух е необходим политически консенсус и воля за предприемане на непопулярни мерки. Конкретни резултати могат да бъдат постигнати само със съвместни действия на всички институции на национално и местно ниво", коментира в отговор министърът на околната среда и водите Нено Димов.
Съдът е установил, че България е нарушила задълженията си съгласно Директивата за качеството на въздуха, като не спазва изискванията за пределно допустимите концентрации на фини прахови частици.
Според Димов обаче общините са тези, които имат задължението за постигане на нормите за качество на атмосферния въздух, но голяма част от тях все още не припознават този проблем.
"От ключово значение е той да се припознае и като национален и в решаването му да бъдат въвлечени всички отговорни институции с ясното съзнание, че без съвместни, последователни и съгласувани усилия няма да успеем да се справим", призова министърът.
От МОСВ посочват, че за България изискването за постигане на нормите е било поставено още с приемането на страната като пълноправен член на ЕС през 2007 г. През 2010 г. страната ни е била първата, срещу която Европейската комисия започва наказателна процедура. На 5 април 2017 г. Съдът на ЕС е постановил решение срещу България за неспазване на нормите. С полученото днес официално уведомително писмо ЕК придвижва процедурата срещу България на следващ етап, като все още не се пристъпва към налагане на финансови санкции срещу страната.
Предложените промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, внесени през миналия месец в Народното събрание, предвиждат индивидуална отговорност и глоби до 10 хил. лв. за кметовете, които не са взели мерки за намаляване на замърсяването.
Кметовете ще трябва да отчитат свършената работа по проблема до 31 март. А глобите ще се налагат от директора на местната екоинспекция.
От сдружението на общините обаче възразяват срещу предложените законови промени.
Всеки ден в ЕС заради мръсен въздух умират повече от 1000 души. Жертвите са 10 пъти повече от тези при катастрофи, показват данните на Европейската комисия. България е на първо място по такива смъртни случай като дял от населението, следвана от Чехия, Латвия и Унгария.