Защо ЦИК се ръководи от представители на партии, които нямат представителство в парламента

Законът не предвижда постоянна ротация на членовете на Централната избирателна комисия след като бъдат проведени други избори. Фактически в момента съставът на Централната избирателна комисия е такъв, какъвто е бил към момента на нейното създаване. Доколкото ми е известно, има една партия, която е внесла законопроект за изчистване на това нещо, за да може съставът на Централната избирателна комисия да отговаря на всеки един парламент, произведен след нейното първоначално формиране.

Така Стоил Стоилов от Обществения съвет към Централната избирателна комисия коментира пред БГНЕС защо ЦИК се ръководи от представители на партии, които нямат представителство в парламента, каквито са председателят на ЦИК Камелия Нейкова, излъчена от партията на Слави Трифонов, и говорителят на ЦИК Росица Матева, предложена от партията на Мая Манолова.

На въпроса правилно и етично ли е това според него, Стоил Стоилов отговори, че още от 2014 г. е алармирал, че е добре ЦИК да има някакъв механизъм на освежаване. Той подчерта, че в рамките на две години изпаднахме в положение на четири избора без да съществува законов механизъм, по който да бъде осъществено такова освежаване на Комисията.

Дали политическите формации, които не са представени в ЦИК, би следвало да бъдат представени, за да могат да участват в процеса на формиране на държавните органи, според Стоилов е въпрос на две страни и отговорът не е толкова лесен. По думите му от една страна е ценност, когато ЦИК има една известна степен на постоянство, в което осъществява дейността си, тъй като е независим орган. Въпреки че се формира на база на квотен принцип от политическите партии, от нея се очаква да прилага закона безпристрастно такъв, какъвто е, а не в интерес или в ущърб на една или друга партия.

„От друга страна, ако тръгнем всеки път да подменяме състава на ЦИК, който да отразява точно парламентарното присъствие на политическите партии, то ще задълбочим съмненията, че ЦИК всъщност работи в интерес на една или друга партия, която и да е тя“, заяви Стоилов.

Той сподели, че през 2013 – 2014 г. си е представял една малка Централна избирателна комисия, от порядъка на 5 – 7 човека, с по-разгърната професионална администрация. „В това число имах идея да се мисли и за някакво присъствие на ниво многомандатни избирателни райони, т.нар. области по административно деление“, обясни Стоилов. Но всичко това трябва да се разглежда в един цялостен контекст какво прави ЦИК – дали тя ще оперира Изборен регистър, дали ще прави една активна или продължителна регистрация, дали ще се занимава самостоятелно с логистиката на целия изборен процес, тъй като в момента ЦИК реално стъпва за голяма част от логистиката на изборния процес на държавата и до голяма степен на общините.

Според него обаче самото композиране на ЦИК би могло да бъде и по различен принцип – да включва представители на съдебната власт, да бъде както Конституционният съд на квотен принцип от различни институции, а не на квотен принцип от политическите партии, както са представени в парламента. „ЦИК от друга страна е мандатен орган, последващите резултати от изборите в момента не дават основание тя да бъде променяна“, допълни той.

Стоилов добави, че ЦИК фактически в момента не притежава и минимален технологичен капацитет, т.е. тя е създадена да администрира изборен процес, базиран на хартиеното гласуване и на практика напълно зависи от фирмата-доставчик на услугата, свързана с машинното гласуване. Според него възниква и въпросът дали за такава дейност, колкото и да е рутинна, си струва да се развива такъв мощен капацитет в ЦИК, който реално няма да бъде достатъчно натоварен и въпросът дали изборите ще бъдат аутсорсвани към надеждна компания, която да се занимава с логистиката и със софтуера, или всичко това ще бъде вкарано в ЦИК с всички въпроси около един такъв процес, също следва да намери решение.

Стоилов изрази мнение и относно връщането на хартиената бюлетина: „Глупаво решение беше взето да се премине задължително към машинно гласуване в големите секции.“

Той обясни, че по-добре щеше да бъде, ако в два или в три от изборите беше оставено смесеното гласуване, като през това време се провеждат чрез броене на контролни разписки, медийна кампания, гражданско обучение и разяснителна кампания се направи опит да се повиши доверието в изборния процес. А когато процентът на гласуващите с хартиена бюлетина падне между 15 и 25%, тогава да се предприеме кампания за преминаване към изцяло машинно гласуване.

„Фактът е, че между април, когато беше смесено гласуване, и юли месец м.г., сривът е около 600 хиляди ефективно гласуващи в избирателната активност. Юлските избори бяха първите задължително машинни избори след априлските смесени и аз отдавам този срив до голяма степен и на машинното гласуване – това, че една категория хора са се почувствали несигурни в ползването на тази технология“, заключи Стоилов. /БГНЕС