Защо БСП остана без електорат? От Нинова през Зафиров до Зарков...
Надежда Христова Мидюрова
Фейсбук
Господ ми е свидетел, че не исках да коментирам изборния резултат на БСП и причините за него, но се нагледах/наслушах на безкрайни глупости, а както знаем имам къс фитил.
1. За мен за разпада на партията са виновни Корнелия Нинова и нейният екип. Изключваха, наказваха, уволняваха всички, които са несъгласни да се закълнат във вярност на жената Слънце. Не по-малък проблем беше реториката на БСП. Корнелия съвсем отдалечи партията от корените й и ни превърна в бутикова популистка партия. Лицата на БСП бяха верни, но не особено умни люде. Водачи ни станаха хора без никаква експертиза и капацитет, но пък послушни. До ден днешен непростима си остава коалицията с ППДБ, идеологическият ни "противник".
2. Последва срамна коалиция с ГЕРБ. По-срамни бяха номинациите ни за министри (с едно изключение), а не самата коалиция като политически акт. Тогава с чиста съвест гласувах против, защото смятах и смятам, че тези хора бяха вредни за държавата. Тогава споделих, че ако ГЕРБ изгуби подкрепа след това управление, то за БСП това означаваше под 4%. Но ние не се ограничихме до министрите, последваха и други меко казано спорни назначения. И тук идва краят на историята, буквално. Бяхме в негласна коалиция с ДПС НН. От този момент нататък дори чудо не можеше да спаси партията. Депутатите ни късаха ризи колко хубави са правителството и еврото (с ясното съзнание, че избирателят на БСП не го подкрепя), а сетне и застанаха като Матросов на амбразурата да плюят Румен Радев.
3. Предпоследният пирон в ковчега на БСП си беше избирането на Атанас Зафиров за председател. Ах, ти, клета партийо... Абсолютно политическо самоубийство. Не мисля, че мога да се сетя за по-неподходящ избор. Приемах това като обида към всичките си години труд и отдаденост на партията... Социалистите не заслужавахме това!
4. Стигаме до избора на Крум Зарков и "новото лице" на партията. В ключов момент, в който трябваше да покажем новите си лица и че сме скъсали с обвързаностите, ние за пореден път спретнахме "не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря". Каза се, че хората, които са подкрепяли Пеевски, няма да бъдат водачи. Оказа се, че вАжи само за министрите. Натискачите на копчета от Народното събрание пак си бяха водачи. Адски лицемерно е, защото избирателите не са толкова глупави. Пак правилата бяха за едни, но за други не. Аз съвсем откровено смятам, че избирателите много повече са запомнили депутатите, които гласуваха с/за ДПС НН, а не толкова министрите. И изборният резултат го доказа.
5. Следих кампанията на всяка една партия. Всички дебати, интервюта, изказвания и въобще кандидатите за народни представители. Да кажем, че нито една кампания не беше силна и емоционална, просто някои не направиха груби грешки, а други се издъниха - къде с послания, къде със самите кандидати. За мен си остава грешка нападането на ДРУГАРИТЕ, които са в листите на други партии. Болно ми става чак като пишеха, че са "предатели" или "боклуци"... това са другари! Другарството не бива да е подвластно нито на време, нито на членство в дадена партия. На една голяма част от тези хора партията отдавна им обърна гръб, едни бяха позорно изключени, а други не бяха удобни. Не веднъж съм чувала коментари, че членовете на БСП без партията са никои, та тези другари с преференциите си и силните кампании като координатори показаха, че са някои и без БСП. Нито те, нито Радев е виновен за загубата на БСП.
Причините са точно под носа, стига да спре да се крие главата в пясъка. С правителството, с обвързаностите с ДПС НН, със същите лица за водачи, със слабите послания и листи, съвсем закономерно си дойдоха и тези 3%.
П.П.: Не всички другари, които са при Румен Радев са "кариеристчета", огромна част от тях са леви хора, социалисти. Последните години БСП е много неща, но не и лява. Партията е показала на всеки един от тези хора, че не го цени и няма нужда от него и експертизата му. Тогава кои сме ние да ги съдим, че са на място, на което са ги оценили?!
Пастир, който не се погрижи за стадото си не бива да плаче, когато остане сам!