Започва Сирната седмица, готвим се за Великденски пости! Имен ден празнуват...
На 4-ти март православната църква почита паметта на преподобния Свети Герасим Йордански. Имен ден празнуват Герасим, Гераско, Герчо, Геро, Герка, Гера.
От днес започва Сирната седмица, което означава, че до неделя вярващите не трябва да ядат месо. Освен плодове и зеленчуци, са разрешени риба (в сряда и петък), масло, яйца, сирене и други млечни продукти.
В неделя е Сирни заговезни, когато си искаме и даваме прошка за извършените грехове, волни или неволни.
В понеделник, 11 март, започват същинските Великденски пости. Първите 5 дни се спазва строг пост, след което може да се вземе причастие.
Предварително вярващите трябва да се изповядат пред свещеник. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
При постите съществуват шест степени на строгост: всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна. В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство.
Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия. Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета. За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина. Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
На 4-ти март православната църква почита паметта на преподобния Свети Герасим Йордански.
Поверието разказва, че Свети Герасим прекарал голяма част от живота си в пустинята. Понеже бил изключително набожен, вярващ и праведен човек, около него се събрали и други вярващи и така образували християнско братство. След известно време в Йерусалим пристигнал един монах, който бил обсебен от Сатаната и започнал да сее интриги между братята монаси и сред християните извън манастира. Той успял да обсеби с неговото учение цар Теодосий Младши и неговата съпруга царица Евдокия, а след тях съумял с хитрост да свали патриарха Ювеналий и да заеме неговото място. Така хитрият Теодосий започнал да насажда омраза и да сее лъжеучения. В началото Герасим тръгнал по неговия път, но скоро се осъзнал и потърсил съвети от Свети Евтимий Велики, който разобличил грешните твърдения. След това животът на братството в манастира на преподобния Герасим продължил нормално, но той изисквал огромна дисциплина и посветеност в Бога от своите монаси. Случило се един ден да намери ранен лъв, когото излекувал и от онзи момент дивият звяр станал домашен любимец на преподобния Гарасим.
Легендата разказва, че лъв с трън в лапата потърсил помощта на светеца. След като Герасим извадил тръна, лъвът останал негов дългогодишен спътник. Известно е, че докато преподобният Герасим бил предан монах, Господ му дал способността да получава видения. Едното от тях било свързано с починалия Свети Василий Велики, към когото преподобният Герасим изпитвал огромно уважение и се обърнал за помощ. Във видението ангели носели душата на Свети Василий Велики към Царството Небесно. Тогава преподобният Герасим разбрал, че светият отец е починал и така заминал за неговото погребение.
На 4 март 475 година преподобният Герасим достигал до преклонна възраст и починал. Дори тогава, когато бил погребан, верният му лъв останал до гроба и скоро след това починал от мъка по своя стопанин.
На 4-ти март имен ден празнуват Герасим, Гераско, Герчо, Геро, Герка, Гера.
pravoslavieto.com
БЛИЦ