Започва Петровият пост, един от най-леките е

Днес започва Петровия пост. Той ще завърши на 29 юни, Петровден. Постът се нарича още "Апостолски", а в миналото "Пост след Петдесетница", за да напомня за апостолите, които след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целия свят. Петровият пост е един от леките пости.

Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Петровият пост започва в понеделника след Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 28 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесетапостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.

След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения.

Той е напомняне и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг.

"След продължителния празник Петдесетница постът е особено необходим, та чрез този подвиг да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - пише св. Лъв Велики. - След истинското празненство, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за лечение на душите и телата, поради което следва да го провеждаме с нужното благоговение."

Като се изпълнили с Духа на истината, между другите небесни тайни апостолите възприели и учението за духовното въздържание. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията.

Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Този пост ни е нужен и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето лично християнско служение.

Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството. Утвърден в Рим, той постепенно е възприет и в Цариград, където според свидетелствата е въведен от св. Атанасий Велики.

За църковното установяване на този пост се упоменава в апостолските постановления.

"След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта."

Той особено се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били построени храмове, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било извършено на 29 юни и оттогава този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад. В Православната църква се утвърждава и практиката вярващите да се подготвят за празника чрез пост и молитва.

След IV век свидетелствата на отците на Църквата за Апостолския пост стават все повече. За него споменават св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, а в V в. и Лъв Велики и Теодорит Кирски.

Петровият пост е по-малко строг и по-щадящ, отколкото Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се разрешава и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада.

Задължителен строг пост се полага в деня преди празника (тази година на 27 юни), но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Ако празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.

От изключителна важност е да ходим често на църква и да участваме в богослуженията. Да се постараем поне веднъж по време на поста да се изповядаме и да се причастим. Нито условията на живот, нито времето, обстоятелствата и т.н. могат да ни извинят за леността и нерадението. Всичко зависи от това, колко сериозно се отнасяме към вярата си.

Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се не само от тяхната красота и дълбини, а и от онова, което придава смисъл на поста и го прави действен - богообщението.

От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целият подвиг на поста не съсредоточаваме върху Бога и не е насочен към Него. Ние постим, за да усетим Божието присъствие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и вредно.

През този период от нас се изисква начин на живот, който подобава на поста.

Навремето в православните страни самото общество е създавало подобаваща атмосфера по време на поста, животът потичал в определен ритъм, по определени правила, закривали се увеселителните заведения, преустановявали се светските приеми. Светът днес не се променя с началото на поста, затова от нас се изискват особени усилия, налага ни се да преосмисляме връзката между вътрешния духовен живот и външното му проявление.

На 8 юни православната църква отбелязва паметта на Св. Ефрем, патр. Антиохийски, пренасяне мощите на св. вмчк Теодор Стратилат.

Св. преп. Ефрем Сирин бил родом от Едеса, Сирия – син на благочестиви родители. Млад отишъл в пустинята; станал монах и прекарвал в подвизи. Написал много слова и поучения. Основал училище в Едеса, от което са излезли много знаменити учители на Сирийската църква.

Ръкоположен за дякон от Св. Василий Велики, без да знае гръцки език, чудесно проговорил тоя език; от него е ръкоположен и за свещеник. По свое завещание от скромност бил погребан в края на градските гробища, дето погребвали странници, в 373 година.

Свети Ефрем първоначално бил военначалник на Изток, по време на управлението на императорите Анастасий и Иустин. След това бил поставен за Антиохийски патриарх, тъй като бил човек благочестив, водещ добродетелен и богоугоден живот, изключително милостив към бедните и състрадателен към всички, които се намират в скърби и беди.

А самото му избиране за патриарх станало според Божието благоволение и по откровението, което било дадено за него на един епископ, който живял по времето, когато Антиохия била възстановена след разрушението.

Св. великомъченик Теодор Стратилат бил родом от Евхаита, назначен за стратилат – военачалник, в Ираклия край Черно море, станал известен с добродетелния си живот, мъдрост и храброст. За Христа търпял много мъчения – в тъмница и на кръст. Накрая – посечен с меч при император Линикий – IV век.

Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха.

Петровият пост започва в понеделника след Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 28 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесетапостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.

След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Той е напомняне и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг.

"След продължителния празник Петдесетница постът е особено необходим, та чрез този подвиг да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - пише св. Лъв Велики. - След истинското празненство, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за лечение на душите и телата, поради което следва да го провеждаме с нужното благоговение."

Като се изпълнили с Духа на истината, между другите небесни тайни апостолите възприели и учението за духовното въздържание. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията.

Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Този пост ни е нужен и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето лично християнско служение.

Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството. Утвърден в Рим, той постепенно е възприет и в Цариград, където според свидетелствата е въведен от св. Атанасий Велики.

За църковното установяване на този пост се упоменава в апостолските постановления.
"След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта."

Той особено се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били построени храмове, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било извършено на 29 юни и оттогава този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад. В Православната църква се утвърждава и практиката вярващите да се подготвят за празника чрез пост и молитва.

След IV век свидетелствата на отците на Църквата за Апостолския пост стават все повече. За него споменават св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, а в V в. и Лъв Велики и Теодорит Кирски.

Как да се храним по време на поста
Петровият пост е по-малко строг и по-щадящ, отколкото Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се разрешава и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада.

Задължителен строг пост се полага в деня преди празника (тази година на 27 юни), но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Ако празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.