Започва Курбан байрамът - празник на смирението, покаянието, помирението и опрощението
Свещеният за мюсюлманите празник Курбан байрам започва днес с молитва в повече от 1100 джамии в страната. Празникът символизира смирението, покаянието, помирението и опрощението.
Това един от най-големите мюсюлмански празници, който се свързва със силата на вярата и се ознаменува с жертвоприношението на животно като израз на благодарност към Всевишния. Празникът отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха.
Курбан байрамът (на турски: Kurban Bayramı е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10-ия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар (хиджра), в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. Вярва се, че жертвоприношението е изплащане на данък, а също така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.
Курбан байрама започва сутрин в джамията с голяма молитва, която се състои от две части: обикновен намаз – сабах и тържествен намаз – байрам. Между тези две части ходжата чете Сури от Корана и извършва хутба (проповед), в която се изтъква, че всяка молитва и поклонение трябва да се извършва с дълбока вяра в името на Аллах, а не лицемерно, само за показност, която могат да си позволят много заможни и богати люде, които имат възможност да отидат на поклонение в Мека, да принесат жертва не едно, а няколко животни, за да покажат не вярата си, а своето богато съществувание.
Строго е забранено някой да поздрави с празника преди да е свършила молитвата. Мъжете, които са присъствали на байрам намаз, а той е задължителен за всички турци, отиват вкъщи и заколват приготвеното животно.
Отбелязването на Курбан байрама чества един сюжет, залегнал в основата на трите аврамически религии юдаизъм, християнство и ислям, а именно Аврамовата жертва. В ислямската традиция това е Ибрахимовата жертва по името на пророка Ибрахим, който трябвало да пожертва за бога най-скъпото си – своя син Исмаил, но Аллах в последния момент заменил момчето с овен. Този митологичен разказ за вярата на човека и милостта на бога се ознаменува ежегодно от мюсюлманите по света с жертвоприношение, като тържествата продължават от 3 до 7 дни.
Широко разпространена е представата, че пренесеното в жертва животно ще пренесе човек след смъртта му по тънкия като косъм мост, водещ към отвъдния свят.
Курбанът винаги се нарича т.е. посвещава се на главата на семейството. Ако има оброк за някой от синовете, тогава се коли второ животно, но след посветеното на бащата. Има случаи, когато курбанът е посветен на момче и се казва бекяр курбан.
Костите и вътрешностите на жертвеното животно се заравят в специално приготвена яма. Клането извършва човек, който знае специална молитва (текбил) и я произнася преди приношението. Ножът, с който ще се заколи курбана, се освещава предната вечер в джамията и с него могат да се заколят до двадесет животни на празника.
В същността си Курбан байрам представлява пречистване на вярата, от всички недостатъци и съмнения – Курбан означава „сближаване“. От една страна сближаването е с Всевишния, а от друга – социално, т.е. с близки, роднини, съседи.
Курбанът се разделя на три части.
Първата се оставя за семейството, с втората част се гощават гостите по време на празника, а третата част се раздава на бедните и нуждаещите се.
Освен това, по време на Курбан байрам се правят посещения на по-младите при по-възрастните, с което показват своето уважение.
От своя страна по-възрастните показват състрадателност към младите, което съдейства за сплотяването на обществото.
Именно затова ислямската религия набляга на този празник, желаейки обществото да е сплотено, в него да има милост и състрадание.
Самото поклонение продължава около седмица, празникът на жертвоприношението бележи една от върховните ритуални практики. Тези, които празнуват празника у дома, правят церемония, подобна на тази, която се провежда на същия ден в Мека.
Първо се принася в жертва агне или други жертвени животни и месото се приготвя за хранене или като дарение на бедните. Жертвените животни се наричат още курбани – овце, кози, камили, крави и телета.
Чете се специална молитва преди жертвоприношението.
Курбан байрам е 70 дни след Рамазан байрам и продължава 3 или 4 дни. От по-възрастните отново се иска прошка. За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки, който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан. Който не отглежда животни за курбан, си купува, ако има възможност.
Над 577 000 са българските граждани, които изповядват ислям, сочат данните от последното преброяване през 2011 година. За всички тях днешният празник е повод да се видят с най-близките си.
„На самия байрам е хубаво цялото семейство да се събере, макар да е трудно в тези времена, особено когато младите са в чужбина. Ние по принцип си взимаме отпуск в този ден – разказва Лейля Местан от Крумовград за традициите свързани с празника. – След молитвите в джамията, мъжете се връщат по домовете и се коли овен или друго чифтокопитно животно.“
„В това време жените се занимават с други приготовления за празника – година почистването на дома, приготвянето на традиционните баклави и баници – продължава разказа си Лейля Местан. – Всеки се стреми в този ден да види майка си, баща си, а ако не може да отиде до тях, да им се обади по телефона. Защото празниците са мост между младото и старото поколение. В селата по-възрастните хора се посещават от всички млади. Целуваме им ръка и им искаме прошка ако сме сгрешили, даряваме ги. Правим и общи казани, където приготвяме курбана, след което се раздава на цялото село.“
Първата вечер на Курбан байрама всички членове на джема взимат яхния, хляб и ракия и се събират да празнуват заедно. Следващите три дни празнуват у дома със семейството си. Не ходят на работа, особено първия и четвъртия ден да не ги сполети нещастие.
По случай свещения за мюсюлманите празник Курбан байрам районният мюфтия на Разград Мехмед Аля отправи пожелание хората да бъдат по-състрадателни и милостиви. Това, което искаме за себе си да поискаме и за ближния си, да си помагаме един на друг без разлика на вяра и етническа принадлежност. Да бъдем по-добри и по-щедри не само по време на празниците, а да бъдем хора във всеки един момент от живота си, каза Аля.Епицентър.бг, БНР