Започнаха Горещниците

Според народно вярване Горещници са трите най-горещи дни в годината. През тези дни празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън – ковачи, калайджии, хлебари и други. Огънят играе важна роля в живота на българина и е от голямо значение за осъществяването на голяма част от ритуалите и обредите. Символиката му винаги е една и съща – да пречисти и да дари светлина.

Символика на огъня

Огънят е важен символ, преминал през различни божества от Перун, Дажбог, Сварог до светлината на Спасителя, до магията на небесния огън и топлина. Към огъня се изпитва голямо уважение, защото има двояко значение – както символизира плодородие, поглъща, сгрява и осветява, така може и да причинява болка, опустошения и смърт. Затова и вниманието на народа в тази посока е голямо. И то се вижда ясно в поговорката „Пази се като от огън“. Много от празниците през лятото се правят именно против пожари.

Тридневното празненство Горещници (Горѐщняци)

В чест на тази стихия – огънят, се провежда тридневно празненство, наречено Горещници (Горѐщняци). Но поради причината, че когато огънят слиза от небето чрез светкавица, се придружава и от гръмотевица, затова тези дни са известни още и като Блъ̀съци и Гѐрмановци. Астрономически тези дни се падат на 28, 29 и 30 юли, обаче спрямо народното честване датите са 15,16,17 юли.

Тези три дни имат собствени имена. В различни региони на страната се среща да им казват Първи горещняк, Люта, Чуру̀та, Чурулига, Мурулига, Чу̀реци, Втори горещняк, Трети горещняк, Св. Марина, известна още като Св. Марина Огнена.

[Празни полета по време на Горещници]

През тези три дни нищо не се работи нито на полето, нито вкъщи.  В миналото особено строго се празнували първият и третият ден. Тогава не се жъне, коси, копае и не се кара сеното, направено на снопи, защото се запалвало от само себе си.

Вярвало се, че огънят слиза от небето. В някои краища на страната се вярвало, че който не празнува горещняците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.

Вечерта на първия горещняк се изгасвал огънят на всички огнища. През втория ден не се клал огън. А на третия, т.е. на Огнена Марина, се запалвал огън в огнището, т.нар. жив или нов огън. Този огън се получавал насред село посредством обред, на който втривали силно едно в друго две сухи дървета докато се запалят.

От този жив огън взимали всички хора, за да си отнесат по домовете и да запалят огнищата си. Този огън се пазел от стопаните на къщата да не изгасне  до следващата година, пак до Горещняците.

Народни поверия за Горещници

Според народно вярване, спрямо това кой от трите дни е по-горещ и кой по-хладен, хората предвиждали какви ще бъдат първите месеци на следващата година. Първият горещняк отговаря на януари, вторият – на февруари, а третият – на март. Когато през дадения ден е топло, то тогава през нареченият месец времето ще бъде хубаво и меко, без големи студове. Но ако е хладно, то тогава и даденият месец ще бъде студен и с виелици.

Друго народно поверие гласи, че който се къпе през тези три дни в топли води, които извират от земята, няма да го хване болест, ще е здрав цяла година. Болните хора се къпели в такива топли извори, защото вярвали, че има лек и така ще се изцерят. Достатъчно било дори само да се топват три пъти по веднъж на ден.

Църковният празник

През тези три дни православната църква чества трима мъченици.

15 юли – Св. мъченик Кирик и майка му Юлита, пострадали по времето на Диоклетиан през 304 г.
16 юли – Свещеномъченик Атиноген със своите десет ученици, пострадали по времето на император Максимиан от мъчителя Филомарх през 311 г.
17 юли – Св. Великомъченица Марина, дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска. На 16-годишна възраст била мъчена за Христа и погубена от управителя Олимврий.

Каква е връзката на мъчениците с тези народни вярвания и общото им с огъня?

Това става ясно от начина, по който хората са тълкували някои чужди имена.

Именно името „Кирик“ в западните български краища се свързва с думата “чурек“, която значи пушек, огън. В името „Атиноген“ народът вижда пак думата „огън“. А Св. Марина, наречена заради съседството си с първите два празника „Огнена Марина/Мария“, в случая идва като едно допълнение към останалите празници, за да се получи трайност.

Забелязва се също и силата и голямата роля на числото три в народната вяра и в народните обичаи.

[Жив огън - Горещняци]

По турско време един лош бей не давал мира на ратаите си през лятото. Те трябвало да работят без почивка и ден и нощ, за да приберат колкото се може повече посеви. „Празник-мразник, билмем!“ казвал той. Преди деня на св. Кирик и Юлита му разказали за поверията на тези дни Горещняци, но той пак нахокал ратаите. На утрото, както се връщали колите със снопи, придружавани и от него самия, настанала буря и загърмяло. Скрили се под колите и, неизвестно как, „гръм“ запалил един от сноповете. На следващата година турчинът седмица преди тази дата питал кога са Горещняците, за да не сбъркат пак, като работят.

*Източник: https://taratanci.com/folklor/balgarski-obichai/goreshtnitzi/