В световен план раковите заболявания се увеличават, а някои от тенденциите са особено притеснителни за страни като нашата.
"Глобалната тежест на раковите заболявания се очаква да надвиши 20 милиона нови случая годишно до 2025г. За сравнение, през 2012 диагностицираните нови случаи са 14,1 милиона.
За почти всички видове рак най-голямо нарастване на темповете на разпространение се наблюдава в страните с най-високи доходи като тези в Северна Америка, Западна Европа, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.
Преходът към по-голямо индустриално и социално развитие води до нарастване на тежестта от раковите заболявания като цяло."
Това са част от констатациите в последния мащабен Световен доклад за рака на Световната здравна организация, публикуван през 2014г..
Тези изводи будят едно логично притеснение – сред днешните млади хора има повече настоящи и бъдещи онкоболни, отколкото в предишните.
Редно ли е хората от т.нар. Поколение „Y” (на Запад – millenials, у нас – деца на прехода) да са по-притеснени от възможността да се окажат болни от рак? Генерацията грубо обхваща родените между 1982 и 2000г., които в момента са в най-активните си години.
Изводите на СЗО са особено притеснителни за страна като България,
която все още не е в клуба на развитите на Запад, но вече има нужния икономически растеж, повишаващ стандарта на живот на голяма част от населението.
„Най-голям ще бъде удара върху страни, които са в средата на преходното си развитие. Много от тях са зле подготвени да посрещнат нарастващия брой на онкоболни пациенти, който се очаква в следващите десетилетия“, пишат от СЗО.
Гражданите на тези страни все повече възприемат начин на живот, който е стандартен за проспериращите и индустриализирани страни, допълва се в доклада.
Изобилието, родено от икономическото развитие, води до увеличаване на определени видове рак, най-вече на гърдата при жените, на простата при мъжете и на дебелото черво и при двата пола. Нарастването на тези онкозаболявания вече е отчетено както в Западния свят, така и у нас.
В САЩ притеснение будят статистиките, че сред по-младото поколение в някои големи градове има сериозно увеличение на диагностицираните с рак на дебелето черво.
Обективните причини – тютюнопушене, лошо хранене, консумация на алкохол и други наркотици, лош въздух.
В този смисъл не са обнадеждаващи статистиките, че българските тийнейджъри са сред най-пиещите, друсащите и лошо хранещите се в Европа, или че въздухът в София и други градове е изключително замърсен.
До момента не споменаваме най-известният субективен фактор за онкологичната заболяваемост – стресът. Между него и рака няма доказана пряка връзка, но е сигурно, че повишава вече споменатите видове рисково поведение като пушенето, алкохолизма или нездравословните диети.
На тема „стрес“ България не се отличава от Западния свят – наблюдава се типичното за развитите общества повишаване на тревожността и напрежението както на работното място, така и сред подрастващите.
Увеличаването на раковите страдания за днешните млади изглежда неизбежно, но истината съдържа множество детайли.
„Действително от СЗО отчитат отдавна, че до 2020-2030 може да има повишаване на онкоболните с между 30 и 50%. Въпросът е как реагират отделните държави“, смята Евгения Александрова от българската Асоциация на пациентите с онкологични заболявания. (АПОЗ).
По думите й, на онкоболните в България се предоставя съвременен профил на лечение, който не е по-лош от този в останалия Европейски съюз. Проблемът е в навременното откриване на болестта.
„Разумните държави повишават организираната профилактика, която да доведе до възможно най-ранно диагностициране на раковите заболявания“, допълва Александрова.
Именно ранното откриване на болестта дава най-голям шанс на онкоболните, но според АПОЗ усилията в тази посока у нас са недостатъчни. Тоест – опасността за новите болни от рак у нас, млади или стари, е че няма да разберат навреме за състоянието си.
По-застрашена ли обаче е България от бъдещ бум на приетите в ракови диспансери?
„Увеличаване на онкоболните се регистрира непрестанно, откакто медицината е класифицирала раковите болести, диагностицира ги и ги лекува“, заяви проф. Асен Дудов, един от най-известните специалисти по този тип заболявания у нас и национален консултант по медицинска онкология.
Безспорно рисковите фактори, които изброихме по-горе, водят до увеличаване на някои ракови заболявания, признава и проф. Дудов.
„Онкологичните заболявания обаче са генетични и причините за тях са вродени“, изтъква националният консултант.
Личният ни избор на начин на живот може да ограничи възможността в тялото ни да се развият тумори, но ракът застрашава и много хора, които няма да запалят нито една цигара през живота си.
Сред причините за нарастването на диагностицираните с рак в световен мащаб е самото увеличаване на световното население и повишаващата се продължителност на живота,
отчитат и от СЗО.
Професор Дудов изтъква ролята на тумор-супресорните гени – вродени защитни сили на организма срещу развиването на ракови образувания. Колкото по-възрастен е човек, толкова силата на тези гени отслабва.
Това не означава, че качеството на начина на живот и околната среда са без значение. Нарастване има, но по-застрашени ли сме в България?
„В България има същия тип на нарастване като другаде“, отчита националният консултант.
"У нас определено има условия за по-голяма интоксикация или по-голям стрес, но в момента ние нямаме основата да правим предположения за тенденции.“
Опасността от или наличието на раков бум у нас, независимо дали заради рисковите фактори или късното диагностициране, е забулена в мистерия. Причината е липсата на емпирични данни.
В момента няма статистика за онкозаболяванията у нас, която е достоверна и на която да се облегнем“, смята националният консултант по медицинска онкология.
Последният доклад на Националният раков регистър към Националната болница по онкология в София е публикуван през 2015г., а данните в него са от 2013 година.
Така предотвратяването на рязко нарастване на раковите заболявания у нас се оказва и чисто административен въпрос. От една страна той минава през нужните програми за по-ранно диагностициране. От друга е въпрос на това институциите и специалистите да разполагат с достатъчно ясна представа за размерите на проблема.