Зам.-ректорът на ЮЗУ проф. А. Стоилов: Ако някой иска да стане учител, сега е моментът

Проф. д-р Антони Стоилов е заместник-ректор “Образователни дейности” на ЮЗУ
“Неофит Рилски”. Разговаряме с него за реализирания прием на Югозападния университет за настоящата академична 2018/2019 г., интереса към специалностите, недостига на учители, “бързата писта” на МОН…

– Професор Стоилов, как се справи Югозападният университет с реализирането на приема за настоящата академична година?
– Не можем да се оплачем от липса на интерес, за разлика от други висши училища, и стоим в много отношения по-добре. В задочната форма на обучение имаме 17 специалности. Абсолютно всички са пълни, с изключение на “Педагогика на обучението по технологии и предприемачество”. Там още има няколко незаети места.
– А при редовната форма на обучение?

– В областта на педагогиката има свободни места в “Педагогика и образователен мениджмънт”, “Специална педагогика”, “Социална педагогика” и много малко в “Предучилищна педагогика с чужд език”. Все още има свободни места в “Педагогика на обучението по математика и информатика”, “Физика и математика”, “Химия и човекът и природата”, “География и история”, “Технологии и предприемачество” също не е запъленено. В “Педагогика на обучението по български и китайски език” има три свободни места, пет за “Български и турски език” и около три за “Български и руски език”.
Говорейки за педагогическите профили, бих искал да разясня: кандидатите не бива да се заблуждават, че могат да станат учители единствено ако завършат начална или предучилищна педагогика, защото учители се готвят и във Филогическия, Стопанския, Природо-математическия факултет, за всички дисциплина – философия, история, да не ги изброявам.
Продължавам с “Българска филология” редовно обучение, където има още две незаети места, също толкова са и в “Английски език, превод и комуникации”, където изучаването на английски език започва от нулево ниво, от азбуката. Така че тази специалност би трябвало да е атрактивна за хора, които никога не са учили английски. Тук имат възможност да го научат и след 4 г. да излязат с квалификация преводач. В “Английски език и етнология” и “Приложна лингвистика – английски и гръцки език” също има няколко незаети места, както и във “Философия”, “Политология”, “Химия”, “Физика”, “Математика”, “Екология и опазване на околната среда”, “География и регионална политика”, “Моделиране, технологии и мениджмънт в шевната индустрия”, “Електроника”, “Компютърни системи и технологии”, “Изпълнителско изкуство – народни инструменти или народно пеене”, “Филмов и телевизионен монтаж”, “Филмова и телевизионна режисура”. “Актьорско майсторство” е с 4 незаети места. За акушерка има още 4 свободни места. В специалност “Право” незаетите места са 20.

– Това е доста необичайно…
– Правото е с голям прием на 136 студенти по държавна поръчка. На това се дължат тези 20 незаети места. В друга специалност с голям прием – “Информационни системи и технологии”, също има няколко свободни места
– Как става кандидатстването за незаетите места?
– Документи могат да се подават всеки работен ден в Учебен корпус №1 на университета, зала 1102А. Който желае, може да дойде да кандидатства с оценката от държавния зрелостен изпит, а може и с кандидатстудентски изпит на място. За допълнителна информация кандидатите могат да се обадят на тел. 073/588546.
Бих искал да подчертая, че ситуацията е много динамична. Всеки ден идват хора, приемаме най-малко по 10-15 студенти, така че информацията трябва да се търси ден за ден на посочения телефон.
– Какъв е приемът на ЮЗУ “Н. Рилски” за академичната 2018/2019 г. и колко са общо свободните места”

– 1823 студенти, говоря за бакалавърска степен по държавна поръчка. Свободните места са по-малко от 100. Мисля, че няма да имаме проблем с реализирането на приема.
– Политиката на държавата е да редуцира приема във висшите училища. В този смисъл много ли е намален той за Югозападния университет?
– Не. Не е много. Миналата година имахме прием на 1944 бакалаври, а сега на 1823, или със 123 студенти по-малко. Най-сериозно е редуциран приемът на Стопанския факултет. Държавата се опитва да определи къде какво да учат студентите. Например икономика и финанси да се учат в Стопанска академия в Свищов и УНСС. Добре, но тук преподавателите също са кадърни, а и нали интересът е определящ? Защо студентите трябва да бъдат насочвани към определени университет и да се ограничават други?
За мен нормалният подход е да се тръгне по акредитацията на направления по рейтинговата система, да се направи една скала. Така да има критерии, по които да се определи кой университет по какви специалности да обучава студенти
– Проф. Стоилов, масово се твърди, че не достигат учители по природни науки, а в същото време незаетите места са точно в тези специалности – математика, физика, химия…

– Проблемът с учителските кадри ще се задълбочава и колкото по-рано се усети един човек да кандидатства за учител, толкова по-добре. После може и да иска, но да е трудно или невъзможно да стане. Да, ние тук ги обучаваме, но имат и практика, а базовите учители трябва да отговарят на един куп изисквания. С времето те ще стават все по-малко. И като намалеят базовите учители, ние също ще трябва да приемаме по-малко студенти. Затова тези, които искат да станат учители, точно сега е моментът да кандидатстват и да се обучават.
– Не мога да не Ви попитам какво мислите за т.нар. “бърза писта” на МОН, според която специалисти, които не са учители, но желаят да преподават, ще могат да влязат в училище и да бъдат подкрепени в рамките на 1 г. да придобият педагогическа правоспособност?
– Основният извод е, че има криза за учители в определени области и това според МОН е начин да се компенсира недостигът. Една година може да бъде и много, и малко време, зависи какви дисциплини точно ще залегнат и с какви знания действително е кандидатът по базовата специалност, по която иска да преподава. Би трябвало да има поне някакъв лимит с какъв успех от бакалавърската си диплома ще влезе да се обучава за учител този човек. Например да е взел семестриалните си изпити и завършил с успех над 4.50-5.00. Защото човек с общ успех 3.00 очевидно не е бил добър студент и ще има проблем, ставайки учител след 1 година.
Второто важно нещо е Министерството на образованието и науката задължително да включи като държавно изискване да се изучава писмена и говорна култура на българския език. Защото, ставайки учител, той ще работи на български език с учениците, независимо дали е учител по математика, биология, история… Но тази писмена и говорна култура я няма в задължителните изисквания на МОН за придобиване на учителска правоспособност.

– А Югозападният университет готов ли е да обучава учители по “бързата писта”?
– Като излязат държавните изисквания за тази “бърза писта”, ще видим какви са и ще ги приложим.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА в.Струма