Задължението на Европа да пази журналистите

Дуня Миятович е Комисар по правата на човека на Съвета на Европа от 1 април т.г. От 2010 г. до 2017 г. тя е представител за свободата на медиите към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Преди това е на ръководна позиция в Агенцията за регулиране на съобщенията на Босна и Херцеговина, била е председател на Европейската платформа на регулаторните органи за медиите (EPRA).

Нейната позиция бе предоставена на Vesti.bg ексклузивно за България, като се публикува и в медии в над 20 страни в Европа, сред които "Зюддойче цайтунг" (Германия), „Л'еспресо“ (Италия), "Соар" (Белгия), "Газета виборча" (Полша), "Прото тема" (Гърция) и др.

Европа остава опасно място за журналистите. Бруталните убийства на двамата разследващи журналисти Дафне Галиция и Ян Куциак ни го напомниха по трагичен начин. А от отговора на европейските страни зависи бъдещето не само на медиите, но и на демокрацията.

За сериозността на ситуацията можем да съдим от наличните данни. В последните 12 месеца шестима журналисти бяха убити. Половината от тях – на територията на Европейския съюз. От 1992 година насам, над 150 журналисти са били убити на нашия континент, което прави по един на всеки два месеца. Някои от тях са отразявали войни, но мнозинството са убити, докато са се опитвали да хвърлят светлина върху тъмните ъгли на корупцията, организираната престъпност и политическия чадър върху тях. Много от тях са потърсили полицейска закрила, но властите са пренебрегвали молбите им.

Ако убийствата са крайният, най-видим начин за заглушаване на журналистите, други също толкова пагубни, но по-малко забележими заплахи оказват влияние върху свободата им. Доклад, публикуван наскоро от Европейската федерация на журналистите и Индекс за цензурата, показва, че 220 журналисти са били задържани или арестувани през 2017 г., а над 1000 са случаите на ограничаване на свободата на медиите, често от страна на представители на държавата. От 2015 г. насам Съветът на Европа получи над 160 сигнала за нападения, тормоз и сплашване срещу журналисти, а проучване за 2017 г. показва, че много журналисти прибягват до автоцензура, за да избегнат проблеми.

Тази токсична атмосфера трови демокрацията. Атаките срещу журналисти - независимо дали са известни разследващи журналисти, или поели риск лица на свободна практика, винаги надхвърлят конкретния случай и засягат всички нас.

Ако журналистите не могат да работят свободно и безопасно, става по-трудно да се откриват нарушенията на човешките права, корупцията или злоупотребата  с власт. Обществеността получава по-малко информация, отколкото е необходима, за да участва активно в процеса на вземане на решения. И недемократичните сили избуяват.

Ето защо свободата на медиите е утвърдено човешко право, залегнало в международни договори, национални законодателства и конституции. Както Европейският съд по правата на човека подчертава в няколко свои решения, държавите имат задължението да подкрепят и отстояват това право и да защитават живота на журналистите. В случай, че не успеят да защитят живота им, държавите имат задължението да извършват ефективни разследвания на убийствата и да накажат виновните.

За съжаление европейските държави не успяват винаги да изпълнят тези задължения.

Разследвания на престъпления срещу журналисти често се влачат с години. Докато преките извършители понякога се изправят пред правосъдието, поръчителите на подобни престъпления рядко биват наказани. Подобен провал причинява допълнителна болка за журналистите и техните семейства и подхранва усещането за безнаказаност, което проправя пътя за по-нататъшни нападения срещу журналисти.

Ако държавите се грижат за демокрацията и върховенството на закона, те трябва да отдават по-сериозно значение на прилагането на стандартите за правата на човека, които са възприели, по отношение на сигурността на журналистите. Те трябва да превърнат думите в действие.

Отправна точка е приемането на препоръката от 2016 г. от всички 47 държави-членки на Съвета на Европа, сред които са и всички страни от ЕС. Текстът съдържа конкретни мерки за изпълнение на задължението на държавите да защитават живота на журналистите и да прекратят безнаказаността за престъпленията срещу тях.

Виждам, по-конкретно, три стъпки, които държавите могат и трябва да приемат в краткосрочен план.

Първа стъпка: Осигурете защита! Полицейските и правоприлагащи органи не трябва да пренебрегват заплахите срещу журналистите, нито исканията за защита. Някои държави имат добър опит в осигуряването на полицейска защита и те трябва да я споделят с другите. Засилването на сътрудничество с международни организации, организации на журналисти и независими обсерватории, събиращи информация за насилие срещу журналисти, би помогнало да се увеличи способността на държавите да защитят журналистите в един ранен етап.

Втора стъпка: Да се сложи край на безнаказаността. Полицията и съдебната власт трябва да са способни да разследват всички случаи на насилие срещу журналисти, включително и тези, в които са замесени държавни служители, и да преследват извършителите. Това изисква добре обучени и ефективни полицейски сили и наистина независима съдебна власт, свободна от политическо влияние и способна да преследва най-високите етажи на държавата, ако това е необходимо.

Трето: Променете законодателството! Трябва да се създаде законодателство, което защитава журналистите и ги предпазва от прекомерен натиск.

Трябва да се декриминализират напълно клеветата и злепоставянето и да се предвидят само пропорционални на деянието имуществени санкции. Трябва, също така, да се налагат санкции за тези, които злоупотребяват с дела за клевета, за да накарат журналистите да замълчат. Освен това законите, свързани с борбата с дезинформацията, тероризма или засягащи въпроси на сигурността, трябва да избягват ограничаването на свободите и безопасността на журналистите.

Тези мерки са напълно достижими, стига да има политическа воля. И тук стигаме до сърцевината на проблема. Много политици остават безразлични по отношение заплахите към журналистите. В по-лошия случай - провокират насилие и насаждат недоверие към медиите. Това враждебно отношение трябва да се промени: задължение на политиците е да защитават свободата на медиите, не да я погребват.

Убийствата на Дафне Галиция, Ян Куцияк и много други журналисти не се дължат на съдбата, а на структурни дефицити в държавни институции, които би трябвало да ги защитят. Тази ситуация еднакво застрашава както журналистите, така и демокрацията. Крайно време е държавите да признаят това и да осигурят безопасността на журналистите и другите, работещи в медиите.

Vesti.bg