За виното, което сплотява и любовта, която не ни се разминава
Свети Валентин? Трифон Зарезан? Защо не и двете? Защо трябва да има спор по тая тема?! Виното сплотява. Любовта е наркотик, от който се нуждаем. Мъртви сме без нея, както и да се опитваме да го скрием. Булевардите са пълни със самотници. Ние сме самотниците. Търсещи утеха някъде в далечното...
Още си спомням първата валентинка, която написах. Бе адресирана към едно момиче от класа ми в училище. Трети клас бях тогава, хаха! Ако знаете какъв трепет беше, какво безгранично детско вълнение бе обзело малката ми и безгрижна душица! Викам си – ето – пиша валентинка за моята любимка! Тя сега ще я прочете и ще се хвърли в прегръдките ми! Тя само мен чака! Хип-хип-ура!
По-късно осъзнах колко съм бил наивен да си мисля така. С всяка следваща жена влизала и излизала от живота ми. Някои оставиха вратите и прозорците отворени, просто не им пукаше, не бяха длъжни да ги затворят, после стана зверско течение и привързаността ми към тях започна да кашля, да киха и да се поболява. Други направо изпочупиха, що можеше да бъде изпочупено, разхвърляха си дрехите сред дрехите ми, обсебиха ме с хаоса на лудостта си и ме погубиха.
Човек започва да познава чувствата след първия погром. Тогава целия пейзаж се прояснява. Спираш да виждаш в розово. Някой те е счупил и няма връщане назад. Остава ти само да се бориш. За следващата обич, за следващия шанс за щастие. Не бива да пропиляваме шансовете за щастие. Миниатюрните моменти от сонатата на битието, които спират дъха ти. Заради тях си струва да продължаваш. И да плачеш. И да рухваш. И да си отиваш. И да се връщаш...
Любовта не е повод за празник. Любовта не е американска измислица през февруари. Любовта не е да купиш на партньорката си ново палто от норка. Също така не е стока. Любов не можеш да си купиш от магазина. Днешният свят е такъв, че има как да си позволиш ласки, дори нежност срещу известна сума пари. На час. Любовта не е това. Тя е всичко и нищо. Тя е първопричината да ни има.
Така е тук – на тая странна планета – раждаш се, за да пораснеш. Порастваш, за да се влюбиш. Влюбваш се, за да се огорчиш. Огорчаваш се. Един, два, три, сто пъти. И именно когато си на път да се откажеш, се появява тя. Жената хикс. Майката на твоите бебета.
Бебетата са първообраза на любовта. Те са нашите отражения. Те са да празнуваш Хелоуин до безкрай, да не ти омръзне да носиш маски и да си гримиран 24/7, ако ще да ненавиждащ американците и традициите им. Бебетата са любовта. Ние сме измислени герои, които се правят на важни. Уж ние ги създаваме, а те създават нас. Какъв парадокс!
Честит Свети Валентин на любителите на виното, които са влюбени.
Честит Трифон Зарезан на тия, които се влюбват точно в тази секунда.
Няма да ви се размине.
О, не – няма.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
Животът не струва 5 стотинки, ако няма кой да те обича
14-ти февруари, но има ли кой да ни обича? В това ледено, погубено време, любовта е дефицит, чувствата са на път да изчезнат, влюбените двойки са на косъм да се разделят, защото им гръмват главите, или пък защото не знаят по кой път да поемат.
Картинката им изглежда толкова неясна, толкова сива, досущ като небето през февруари, което изсипва върху главите им парчета меланхолия...
Ще кажете, че днес пиша по-различно. Прави сте. Поетът в мен говори. В този текст няма нито капка журналистическа поза. Просто изливам от себе си като мръсна вода, онова което ме трови, а щом трови мен, трови и вас. Защото всички ние сме влюбени и разлюбени, в зависимост от ролите ни в спектакъла, наречен Битие. Защото всички ние очакваме някой да ни обича. Такава е природата ни.
Нима не е така? Нима това не е жизнено необходим рефлекс? Нима това не е процес, равносилен на дишането? Потребността ни да се обичаме, дори когато грешим един спрямо друг. Дори когато се дъним жестоко един с друг и си крещим и предприемаме грешни стъпки, а после съжаляваме. Падаме и ставаме в преспите. Премръзнали. Изгубили посоката. Потъваме.
Какво става тогава, когато я няма чуждата ръка, която да ни издърпа нагоре? Има ли смисъл изобщо да се живее? Като самец. Като куче. Или още по-лошо – по сметка. Защото животът е прецакан. Ами, да – прецакан е. И то много прецакан. С неговите изпитания и препятствия. С неговите възходи и падения. За къде сме сами в тая буря? Къде сме тръгнали изобщо – какво целим и къде отиваме?
Без любов животът си остава една свещена самота. Един черен екран. Завиждам на хората, които оцеляват без нея. Това е като да спре тока в болница, където пациентите са на командно дишане. Разбрахте ме.
Още в Библията е казано
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
Говорим си за...
4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. Но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Реших да ви го напомня. В името на всеобщото благо. Обичта е всеобщото и всецяло благо на земята. Тя е Хляба. Не си позволявайте да я изгубите. Особено ако я чувствате с костите си. Човешко е да се греши, божествено е да се прощава.
Казах ви всички тия думи не напразно. Някой ден навярно ще разберете защо. До тогава помнете – изборите са само ваши и никой няма право да се намесва в тях. Вашите избори създават вашата действителност.
Действителността не струва пет стотинки, ако няма кой да ни обича. Не ми вярвате? – проверете. Има безброй начини да го направите. И да се уверите, че казвам истината. Любовта е цялата истина.